Следвайте ни

Гилотина над Драмата и Куклите, Министерството на културата: Пари нема, действайте

viber icon

Пари нема, действайте, такъв позив отправи Министерството на културата към директорите на държавни културни институции. Със заповед на Вежди Рашидов се забраняват всякакви плащания с изключение на месечните възнаграждения и най-неотложните текущи разходи, осигуряващи подръжката на сграден фонд. Нареждането е резултат от постановление - 196 на Министерския съвет и е продиктувано от допълнителните мерки за ограничаване на нелихвените разходи и трансферите на републиканския бюджет за 2009 г. Това гласи официалното писмо, разпратено до артинституциите, които разчитат на държавно финансиране.

Дотук със сухата юридическа терминология. Преведено на достъпен език, това означава, че артистите в България  -  музиканти, танцьори, актьори, ще взимат заплати, но няма да имат средства за нови представления и концерти. Освен ако не си ги набавят абсолютно сами, от спонсори. В противен случай трябва да разчитат на стари заглавия от предходните творчески сезони.

Така се получава парадокс  -  само няколко месеца след като се явяваха на конкурси, директорите нямат право да реализират заложените в програмите си проекти. Още по-любопитно е какви пък програми защитават кандидат-директорите Русенския драматичен театър или пък на Музикално-драматичния театър в Кърджали? Как точно ще оформи творческите си виждания потенциалният ръководител на балет „Арабеск" или пък на Държавния музикален театър „Стефан Македонски"? Все конкурси, които чукат на министерските порти.

На директорите на културни институции им се забранява изплащането на хонорари на гост-актьори, изплащането на командировъчни  -  т.е. пътуването за участие в различни културни форуми в страната и чужбина. Нежелателни са и всякакви международни и вътрешни копродукции, в които се разчита на средства от държавата. Или накратко казано  -  стоп на творческата дейност с държавни пари.

Че културата е тръгнала към тотален блокаж, имаше сигнали още през май, на церемонията по връчването на Аскеерите. Радвам се на тази награда, защото тя е признание и за Варненския театър в период, когато е посъветван да спре работа заради липса на пари, каза актьорът Димо Алексиев при получаването на приза за дебют. Датата бе 23 май. Тръгнаха легенди и слухове, лутане между факта и фикцията. Най-достоверно прозвуча клюката, че директорите на театри са викани на среща от тогавашния министър на културата Стефан Данаилов, който ги приканил да затегнат коланите заради наближаващата криза.

Е, кризата дойде и опустоши както бизнеса, така и културата, очевидно. И това ще се усети много скоро  -  в началото на 2010 г. Тогава премиери просто няма да има.

В момента българските артисти берат плодовете на труда си от края на миналия сезон. Болшинството трупи влязоха в репетиции през пролетта и лятото и затова сега излизат с премиери. За пример  -  „Живите от мъртвата махала" на Драматичния театър, и „Едип, празникът на ослепяването" на Кукления театър. По същия начин с добри репертоарни попадения могат да се похвалят в Младежкия и Сатиричния театър, в Театъра на българската армия, в НТ „Иван Вазов".

Дотук с добрите новини за пловдивските актьори и колегите им от Смолян. Следва низ от въпросителни! Най-важната е свързана с точка „хонорари" в министерската депеша.

В Пловдивския драматичен театър преобладават представленията с гастролиращи актьори.

В „Живите от мъртвата махала" това са Виктория Колева, която след закона за конфликт на интереси смени пловдивската трупа с тази на Народния театър, и младата Лидия Инджова. Виктория играе още в „Доходно място" и „Къщата на съдията".  В мюзикъла „Оркестър без име" гастрольорите са поне две дузини. Николай Станчев пък е гост-актьор в „Изстрели по никое време". В „Бай Ганьо" гастролира звездата на българската сцена Николай Урумов. Справка в официалния сайт на театъра показва, че това са водещите заглавия, които ще градят гръбнака на програмата през този сезон.

Жесток удар понася и Кукленият театър, защото по силата на заповедта трябва да заключи в килера едно превъзходно представление  -  „Едип, празникът на ослепяването". Този мащабен проект има нещастието да обедини усилията на три трупи  -  на пловдивчани, на Бургас и Стара Загора.

Проблеми с гост-звезди затрудняват и шефа на Родопския драматичен театър Кръстю Кръстев.

Хонорари, хонорари, хонорари... И някое и друго командировъчно за цвят.

Ами режисьорите? Как ще им се плаща при положение, че Драматичният, Кукленият и Родопският театри нямат собствен на щат? Същото важи и за Оперно-филхармоничното дружество, в добавка, че там няма и щатен диригент? Ами отчисленията за авторски права как ще бъдат уреждани при положение, че те са си разход на средства, които трябва да постъпят в държавната хазна?

Въпросите са безброй, а отговорите крайно неясни. 100 дни от старта на новото правителство отлитат като миг, а ясна визия за решаването на драстичните проблеми в сферата на културата, няма. Колкото и невероятно да звучи за някои, този проблем съвсем не е маловажен. Няма по-безпристрастни факти от цифрите. За 2008 година в Драматичния театър са влезли 67 303 зрители. Куклениците не отстъпват с 28 300 души. Феновете не забравят и музикалното изкуство. Въпреки че нямат зала за оперни спектакли в Оперно-филхармоничното дружество имат 15 918 зрители за същия период. Тоест повече от 100 хиляди пловдивчани ще останат излъгани в очакванията си и едва ли ще влязат в салоните. Внушителна цифра на публиката в град с близо 380 хиляди население.

Криза е, кой ходи на театър и концерти, би запитал всеки трезвомислещ читател. Криза, криза, ама есенният театрален фестивал „Сцена на кръстопът" за 10 дни отчете 18 хиляди зрители. Международният куклено-театрален фестивал „Двама са малко, трима са много" за 5 дни приюти 3000 ценители. И двете събития бяха през септември, време на криза.

Оттук насетне всичко е в ръцете на министъра на културата Вежди Рашидов, който очевидно е изправен пред тежки битки за осигуряване на средства. В министерския екип все по-усилено се говори и за нови форми на финансиране на трупи като тези на Драмата и Куклите. Дори в края на август е имало срещи с директорите на театри в сградата на бул. „Александър Стамболийски" в столицата.

Идеята е кристално ясна и от доста време се лансира от шефа на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев. Той предлага в извънстоличните държавни театри да се въведе формулата, която доведе до добри резултати в София. Т.е. те да станат общински, както театър „София", МГТ „Зад канала", „Възраждане", Столичен куклен театър. Те са на издръжка на София. Внасят приходите си в общинската хазна, а после въпросните пари им се връщат обратно за дейност и заплати. И така се стига да парадокса  -  в театър „София" например заплатите да са драстично по-високи от тези в НТ „Иван Вазов". В това няма нищо лошо, но дали пловдивските артисти ще намерят своя покровител сред местните власти? Има ли гаранция, че Драмата ще получи обратно спечелените с труда си 416 607 лева за 2008? Възникват и редица въпроси  -  как точно ще се издържа огромната, красива и прясно ремонтирана сграда, която неминуемо ще гълта огромни средства? А разходите по отопление?

Все икономически клопки, които подлагат на огромен риск най-важната и в интерес на истината единствената функция на тези институции  -  да създават култура.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Веселка Венкова

Веселка Венкова

24.10.2009 | 20:39

Браво, Мимче! Дано в МК някой прочете статията ти... Аналитично, задълбочено и с познаване. Готова си за министър, мила ;)

Отговори
0 0
Русан

Русан

24.10.2009 | 08:38

За едно общество съдим по отношението му към културата, а културни мероприятия се правят с пари.Да има богат артист в България, поне аз не знам.Трудът на артистите трябва да се заплаща по достойнство.

Отговори
0 0
Nayden

Nayden

24.10.2009 | 00:14

Мария, браво! Прекрасна статия!!! Благодаря!

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?