Следвайте ни

Герой от „Под прикритие“ създаде уеб сериал „В изолация“

viber icon

Иво Йончев, актьорът познат като инспектор Манолов от ГДБОП в сериала „Под прикритие“ използва карантината, за да влезе в нова роля. Със своите приятели, актьорите от „Кризисен център“, Иво прави нов уеб сериал – „В изолация“.

В роли влизат Ивайло Захариев, Иво Йончев, Николай Станоев, Юлиан Рачков, Тодор Василев и Райя Андреева, а първият му епизод беше излъчен преди броени дни. Всяка събота ще се излъчва нов епизод в youtube канала на Николай Станоев.

„Идеята се роди спонтанно. Искахме да направим нещо в онлайн пространството, но всички бяхме прекалено заети, за да го стартираме и извънредното положение ни даде тази възможност“, споделя младият актьор. Когато обявили извънредното положение актьорите от постановката „Кризисен център“ често „се събирали“ да си говорят във видео връзка. „Осъзнахме колко е приятно да сме заедно, дори без да се срещаме на живо. Виртуалните ни срещи ставаха все по-дълги и в един момент си казахме: защо пък да не направим един сериал от вкъщи. Без контакт помежду ни. Всеки сам си прави декорите, застава пред камерата и ето ти един нов формат на онлайн сериал. Така се получи нещо ново и много предизвикателно, защото няма база на сравнение,“, разказа Иво Йончев.

Режисьор на сериала е Ники Станоев, а идеята е да се повдигне духа на хората и да ги накара да се усмихнат напълно безвъзмездно и безопасно.

Иво Йончев играе ролята на доцент от БАН. Героят ми е доста напред в науката и това е както плюс, така и минус за него. След извънредното положение той си остава у дома, но работата му не спира, прави различни експерименти, търси ваксина за опасен вирус, води лекции онлайн, има си студенти“. Според Иво онлайн „експеримента“ им вероятно ще продължи и след карантината, но в по-различен формат. Вече снимат втория епизод, а най-вероятно ще стигнат до 10-12 епизода.

Роденият в Плевен Иво Йончев е един от любимите български актьори. Младата публика го разпознава лесно, като лице от много реклами, телевизионни сериали, филми и театрални постановки. Паралелно с тези му участия Иво управлява и доста проекти в сферата на маркетинга,  рекламата и продажбите. Ръководил е промо екипи за марките Jim Beam, Aftershock, Famous Grouse, British American Tobacco, част от клиентите на „Ogilvy Action“. както и на марките Marlboro, Parliament, LM и Virginia Slims, част от портфолиото на „Philip Morris Bulgaria“ 

Завършва специалност „Актьорско майсторство за театрално и филмово изкуство“ в класа на проф. Цветана Манева и проф. Васил Димитров. Докато учи в Нов български университет, той участва в няколко постановки на сцената на театър „Сълза и смях“, Театрална работилница „Сфумато“ и Университетския театър на НБУ.

През 2011 г. прави режисьорския си дебют с пиесата „Когато котката я няма“ – един уникален проект, съчетаващ театър и психология. Използвани са текстове на Джон Мортимър и Браян Кук, както и авторски. Това е любимият ми проект. Пиесата съм я чел още като ученик в Плевен, когато играех в младежката група на театъра. Запалих се по идеята, казах си: това някой ден ще стане голям хит, трябва да го направя“.

Времето й идва през лятото на 2011 г., когато Иво работи на родното Черноморие. Там намира време да обработи пиесата. „В нея имаше доста английски хумор. Съкратих го, за да се възприеме добре от родната публика, вкарах малко повече иновации, съчетах театъра с психологичните експерименти“. Ситуациите в пиесата са базирани на човешките взаимоотношения, отношенията мъж-жена или две сестри. И изследват другата страна в отношенията между хората. За нея критиците казват, че е амбициозен опит да се съчетаят изкуство с наука, за да се покаже на зрителя онази част от него, която той всъщност знае, но не смее да признае или за която просто не се замисля. Психологическите експерименти, вплетени умело в тази класическа комедия показват на публиката, че ние сме съвсем обикновени и по природа щастливи хора, и всички случки било то хубави или лоши идват от самите нас.

Днес Йво Йончев е оптимист за още едно предстоящо заглавие - „Мъжкарят“.

Много  предизвикателен проект – казва за него Иво. „Нещата са замразени за момента, но не сме спрели да действаме, въпреки положението“. Автор на сценария е писателят Димитър Никленов. Оригиналния текст е създаден за моноспектакъл, но в последствие добавят втора роля и още нещо. Режисьор е Василка Сугарева – наша актриса и режисьор на дублажа, известна с озвучаването на много игрални, документални и анимационни филми и носителка на Икар за дублаж. „Само да излезем от карантината и започваме с репетициите. Есента ще имаме премиера“, убеден е Иво.

 Превъплъщения  

Деца от Поправителен дом играха в наша пиеса

Извън актьорството Иво Йончев управлява множество проекти, част от които са в сферата на маркетинга и рекламата. След участие в редица европейски проекти решава да създаде неправителствена организация. заедно с дългогодишния си приятел Дулислав Дулев – Дули от небезизвестната група RDMK и други поддръжници на каузата. Работят по проекти за родния си град Плевен и по различни европейски програми, и помагат на младежи от различни фокус групи, хора в неравностойно положение, социално слаби и др.

В партньорство с актьора Любен Кънев организирахме едно много интересно театрално представление с децата, които излежават присъди в Поправителният дом за непълнолетни в Бойчиновци – малко преди да го затворят през 2018 г., разказва Иво. Любен Кънев прекарва в затвора близо два месеца за да подготви децата за своя театрален дебют – така се ражда "Забравените". Спектакълът разказва за живота на 9 момчета от поправителния дом и как се адаптират в обществото през погледа на един млад социален работник. В същото време в сюжета са преплетени личните им истории. В края на годината направили истинска премиера в Драматичния театър в Монтана. Приходите от премиерното представление били дарени за лечението на болно дете.

„Премиерата се превърна в истинско събитие – спомня си Иво Йончев. - Децата бяха изведени от затвора и откарани под конвой в театъра. В залата присъстваха близо 200 човека публика. Цялата зала се охраняваше от полицаи – беше едно съвсем различно представление, но ефекта бе уникален. Всички от публиката се разплакаха в края на представлението. За нас целта беше да променим нагласата на децата за бъдещето им и мисля, че го постигнахме - Всеки от тях искаше да продължи с се занимава с изкуство– един като актьор, друг-режисьор или сценарист. Изкуството ги промени напълно”. 

Швейцарски архитект оживява във филм

Името на архитектът Габриел де Габриели стои зад повечето сгради в немския град Айхщат. Историята му започва пред далечното Средновековие, а почеркът му го превръща в един от родоначалниците на барока в архитектурата.

Днес, по повод неговата 300 годишнина, снимат филм за бележития архитект. И това е един от най-любопитните проекти на Иво Йончев.

„Този филм има дълга история – разказа актьорът. Тя започва преди близо 25 години“. Идеята е на Джордж Минкин Василев – българинът, който живее повече от 40 години в Америка. Той е женен за проф. д-р Тамара Албертини, специалист по ренесансова и ислямска философия в Хавайския университет "Маноа". Габриел де Габриели (Gabriel de Gabrieli) е неин прадядо, швейцарски принц и архитект. „Имаме много ценни ретро кадри за него – уникален материал, който Джордж е снимал преди години. В колаборация с един по-модерен кино ракурс днес мисля, че ще се получи нещо забележително“, казва Иво. С Минкин вече са пътували до Айхщат, където са снимали и са се срещнали с местните и с управата на града. Остава им да сглобят детайлите. „Трябва ни още малко време, заедно с Джордж пред компютъра. За съжаление той се върна в Америка и това ще забави проекта ни“.

Поставят трагикомедия в Пловдив

Михаил Казаков пише пиесата „Кризисен център“ по идея на актьорите Иво Йончев и Ивайло Захариев. После я предлагат на Силвия Петкова, за участие във формата „Театър на Бар стола“.

Това е инициатива на Силвия за представяне и популяризиране на съвременната българска драматургия. Тя подбира пиеси, прави уговорка с някой бар и събира екип от ентусиасти – колеги актьори – с които заедно правят прочит на пиесата в бара. Така пиесата „Кризисен център“ беше представена за първи път пред публика в един софийски бар. По-късно екипът я поставя на сцената под продуцентството на шуменския театър, следват редица представления в цяла България „Кризисен център“ е класика в трагикомедията.

Всяка седмица група мъже, потърпевши от насилието на жени, се събират на необичайно място - в подводница. Девизът им е "Аз не съм жертва". Но един ден на подводния плавателен съд попада нов герой - Жена.

Да обиколиш света

В Тунис щяха да ни разстрелят пред прозрачев басеин

 „Никога не пътувам само заради изживяването или просто на екскурзия. Пътуването за мен е начин на живот. Нещо, което трябва да ми се случва постоянно. За мен живота е непрестанен път нанякъде. Искам да видя колкото се може повече – всяка възможна дестинация. Особено най-странните и опасни места по земята“, категоричен е Иво Йончев.

Спомня си как едва не „изгоряли“, разхождайки се по златните плажове на Тунис. „Вървяхме си по ивицата, покрай едни екстравагантни хотели. Хората там имат навика да подвикват след чужденците, но това не ни впечатли. Виждаме пред нас един 5-звезден хотел с инфинити басейн – една от стените му беше напълно прозрачна и хората се виждаха вътре. Качихме се да го разгледаме, само басейнът е леко нависоко и тръгнахме към него по стълбите. Ала още на първите стъпала срещу нас изскочи грамаден бодигард, висок поне два метра с огромен калашник. И го насочи  към нас. Стана за секунди и ако в този миг не успееш да докажеш, че не си проблемен – гориш. Обяснихме, че само искаме да разгледаме басейна и бързо ни се размина, но бяхме на косъм“.

Обтегната обстановка обаче е усетил при пътуването до Тел Авив в Израел. „На доста места по улиците се виждат бетонни бункери, служещи за закрила от евентуална бомбандировка. Времето навън е страхотно, пече ярко слънце, и разхождайки се небрежно попадаш на табели – на 50 метра вляво има бункер. А след него? Обикновено не знаеш какво следва“.

Точно преди две години Иво предприема една от най-вълнуващите си обиколки - посещава 11 града в Америка. По време на престоя си в щатите прави и най-екзотичното си посещение на два от Хавайските острови. С нетърпение очаква де се завърне там, за да снима филм за българин установил се зад Океана преди повече от 40 години. „Проектът е още в зародиш, в момента се подготвя сценария, но продуктът ще е американски. Във филма разказваме и за България, но с похватите на американското кино“.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?