Следвайте ни

Георги Господинов: Като хлапе бях Бързоногия елен

viber icon

Авторът на "Времеубежище" разказа за детството си във виртуалния книжен фестивал, организиран от Orange center 

Локдаунът прекъсна почти всички културни събития - изложби, литературни четения, концерти. Мрежата остана единственото място, където хората на изкуството могат да правят творчески срещи със своите фенове.  

В изолацията и писателите минаха онлайн. Orange center организираха ежегодния си книжен фестивал във виртуалното пространство. В рамките на четири дни от 2 декември във фейсбук страницата им се проведоха онлайн срещи с някои от най-успешните съвременни автори. Водещ на виртуалното студио бе  журналистът и автор Десислава Желева. 

Първи пред камерата застанаха белетристите Георги Господинов и Камелия Кучер, които разказаха за детството си. За онова начало, подбудило писателските им стремежи. Говориха и за  авторите, оформили стила и вкуса им. 

Детските години на Георги Господинов преминали в Тополовград. Като дете мечтаел да стане детектив, лекар или психолог. Една от първите книги, попаднала в ръцете му, била "Записки по българските въстания". Първите 50-ина страници  липсвали, затова малкият Георги се озовал директно насред Въстанието. Веднага след нея последвали приказките на Андерсен, който реално го запалва по писането. Може би още тогава започва да се оформя стилът му, какъвто го познаваме днес. Още в онези години започва да пише стихове, а някои от тях, нелогично за възрастта му, са посветени на теми като смъртта и остаряването. 

"Спомням си, че майка ми взе поезията на Вапцаров. Много години по-късно защитих дисертация върху поетите от 30-те и 40-те, където фокус беше той. Още пазя тази книга. В нея съм сложил листа от дървото на двора ни, които и до днес са сред страниците. Помня също, че на 10 години публикуваха в местния вестник на Тополовград мое стихотворение. Получих един огромен хонорар от 4,50 лв. и си купих книга", разказва писателят. 

В онези години не  било много модерно да се чете. Повече обичали да играят на индианци, а индианското име на Георги било Бързоногия елен. Ако вземели някоя книга в ръка, то това били каубойски и индиански романи. Всеобщ любимец на всички момчета бил Карл Май.

В детството си много често пишел в междучасията в училище. Не обичал да показва стиховете на родителите си. Качество, наследено и от дъщеря му Рая, която също пише. Поезията се превръща в осъзнато начинание в първите му години от университета. 

„Никога няма да сме толкова талантливи, колкото когато сме били деца. Никога няма да държим сетивата си отворени и да се учудваме от всичко. Най-силен, най-уверен в литературата съм се чувствал именно като дете. Истината е, че писателят не бива да помъдрява. Трябва да запази наивността с всяка следваща книга“, заявява Господинов.

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?