Фалшифицирана история на комиксите

Георги ЧЕПИЛЕВ, ръководител на проекта “Диаскоп-комикс”- Пловдив

Български комикси, събрани в “Първа национална  пътуваща изложба”, пристигат в Пловдив.  Експозицията от 146 пана ще гостува в Музеен  център за съвременна история на Сахаттепе. Ще бъде представена и книгата на Антон Стайков “Кратка история на българския комикс”. Откриването е на 15 ноември от 18 ч. На следващия ден и на 30 ноември от 13 до 17 ч. ще се проведат съпътстващи срещи с художници на комикси и детски ателиета, в които младите посетители ще създават свои “приказливи картини”. Случайно или не, в тази изложба, дело на секция Комикс при Съюза на българските художници и екипа на “Проектът Дъга”, няма нито един пловдивски майстор на комикси.
Пропуск или колегиална завист е премълчаването на дейността на пловдивското комикс дружество?

 - Защо конкуренцията и между авторите на комикси е  разрушаваща, а не градивна?
- Авторите на “Първа национална комикс изложба” и  “Кратка история на българския комикс” е желателно  да отговорят за причините за премълчаване на дейността на пловдивското комикс дружество. В противен случай българските подрастващи ще се учат на лъжа от първите си крачки в деветото изкуство. Истината свързва човешкото общество и без нея настъпва анархия. Ако причината за фалшифициране са техни измислени критерии за художествено качество, защо не наименуваха книгата “Знаменити български автори на комикси” и др. подобни, а не заглавие, изискващо хронологичен обзор. Много са чуждестранните специалисти, които и в писма, и в  книгите си изказват благодарност на “Диаскоп” за исторически справки относно българското развитие, и ние им благодарим за тяхното благородство, което е най-великото украшение. Жалко, че софийските автори не намериха място дори в два-три реда да отразят реалността.

- Значи е фалшифицирана историята на комиксите у  нас?
- Софийските автори на комикси фалшифицират  естественото развитие, премълчават за  съществуването на пловдивските комикс  изследвания, а същевременно ги цитират, сякаш са техни. Многократно сме предупреждавали, че тези научни трудове са дарени на град Пловдив. Може би сме конкурентни врагове в състезанието за културна столица, но този факт не би трябвало да е причина за случаен подбор при едно историческо развитие. С тази постъпка софийският кръг от автори приличат на нацупено дете, което грабва от морето вода в една мидена черупка и като се обръща с гръб към морето, злъчно заявява, че морето е това, което е в мидената черупка, а зад гърба му е пустинята Сахара. Нещо повече: с тази своя философия разделят българските комикси на художествени и шлагерни.

- Ако комиксът е деветото изкуство, защо не ви обединява?
- Изкуството въплъщава “красивото”, “прекрасното”, а нравствеността - “доброто”. Това са два близнака, които на пръв поглед трудно се разпознават. Две прилагателни, които се употребяват едно вместо друго, макар че между тях има разлика.
Всички големи творци са били образец на скромност и благородство в личния си и в обществения живот. Те са били и активни борци за общочовешки идеали, смело са реагирали на неправдите, и същевременно са били добродушни до наивност и достъпни за всички.
Наред с художественото изкуство се шири и т.нар. шлагерно изкуство. Съществен елемент при него е баналното - простата и скучна еднообразност, в която няма нищо съществено. Не всички творци на шлагерното изкуство, но повечето не изразяват възвишени стремежи. Такова изкуство е едно зло, защото не подбужда към нравствени деяния. Нравственото чувство е буден страж на човешката душа, то дава насока, активизира волята и възпитава човека. Истинското изкуство е тайнство и чрез него се приобщават към прозренията на вдъхновените, големият брой души, загубени в делнични грижи, но все пак способни за вътрешно издигане от магията на изкуството. И колкото едно изкуство е по- абстрактно, толкова по-силно е неговото въздействие върху човешкия морал.

- Защо Комикс дружество “Диаскоп”-Пловдив не е издало проучванията си досега?
- Пловдивското дружество “Диаскоп” е издавало  проучванията си в резюме близо 30 години като  научнопопулярни статии из пловдивски официални  вестници - “Комсомолска искра”, “Пловдивски  университетски вестник”, “Отечествен глас”, “Арт Клуб”... Те са налични в библиотеките и интернет като документи. Подробно разработените в ръкопис изследвания започнахме да публикуваме веднага след комикс изложбата в Исторически музей в Пловдив през 2008 г., годината на комикса като дар за българските деца, което е споменато в първоначалния вариант на сайта Диаскоп-комикс, т.е. в едноименния блог. Защото, когато в онези ранни за теорията на комиксите години софиянци считаха деветото изкуство за шлагерна проява, халтура или чалга, в Пловдив търсихме думи за означаване на необходими понятия, термини и чувства за новото изкуство, но още не бе дошло времето. Със заимстване от други изкуства се получаваше куриозна и нелогична бъркотия. Трябваше да се обработи езикът, но тази трудно разрешима задача не приема себични мнения, а иска помощ от едно учено общество. Ето защо искахме да приобщим повече творци от различни изкуства и затова постепенно внедрявахме идеята за новото изкуство. Измислени термини от отделни умни глави е мъртва основа за изграждането на новото модерно изкуство, което е един международен език. Това са причините дружество “Диаскоп” и приятелите му да не прибързват да ги публикуват в сборници, това сме споделяли като възглед със софийските и варненските автори, имаме писмата заснети. И днес има още много нерешени проблеми, най-важният от тях е названието им. Имахме и обещание, че в Пловдив ще се съберем за обсъждане, тъй като оттук тръгва теорията и историята, едно такова писмо сме показали в статията “Плашещи и наплашени” в сайта на Диаскоп-комикс. В Италия деветото изкуство се нарича fumetti (облакът, който излиза от говора), във Франция - банда десине (рисувана лента), в Англия - комикс (от комично). Списание “Дъга” навремето подходящо се определяше у нас като “разкази в картинки”, по подобие на комиксите от 40-те години - “романи в картини”. Още в първата статия в Пловдив ние ги нарекохме “комикси”, като едно предчувствие за глобализиране в бъдещето и за препратка към основоположника на това изкуство, както казва Пушкин, но имаше с основание възражение. Съществуват и некомични творби в този стил. Ето защо, по подобие на френската рисувана лента, в Пловдив временно се наричат диаскоп-комикс. Затова с основание питаме: От къде съставителят на “Кратка история на българския комикс” е взел елементи за своята книга? Ние не сме срещали отпреди 2011 г. името му по публикации за това изкуство. Ние изискваме да покаже комикс изследвания, напечатани отпреди 1994 година, за да го признаем за изследовател, дори и преди 2008 г., нека покаже такава статия и темата є. Антон Стайков е добър писател, има статии за художници и марки, но не сме срещали негови изследвания за комикси, освен през последните 2-3 години. В София не са обръщали внимание на теорията и историята на комиксите до стартиране на пловдивските електронни публикации.