Ето как Любомир Левчев виждаше любовта и смъртта в стиховете си
- 16:40, 25.09.2019
- 16:53, 25.09.2019
- 605
- 0
На 84-годишна възраст почина големия поет Любомир Левчев. В стиховете си той често описваше смъртта и любовта. Ето два негови шедьовъра на тези две божествени теми.
Смъртта, препускаща на бледен кон
Бележки по белите полета на един каталог от изложба
Търнър е можел да рисува, както си поиска.
Да, той е можел да рисува като Рафаело Санти –
далечни сини хоризонти
с надеждно сини небеса…
Да, той е можел да рисува като малките холандци –
земя,
вода…
и слънчевите странности.
Да, той е можел да рисува замъци
в развалини и сладостни растения,
като Вато.
И да остава
самият Джоузеф Търнър…
Ще кажете, че всеки може да рисува,
тъй както вече някой преди него е успявал.
Не е тъй проста тази работа!
Защото Търнър
е можел също да рисува като импресионистите,
още преди самите те да се родят.
Търнър е можел да рисува
като Матис…
и като нас…
(Това, разбира се, не е голяма чест,
ала е трудно обяснимо.)
Като че ли не той, а нещо друго е изисквало
да се рисува тъй
или пък другояче.
Като че ли
ние рисуваме
светлината
на историята,
а той рисува
историята
на светлината…
И затова не го засягат нашите съображения.
Не ми е ясно как се е отнасял той към политиката.
Рисува много пъти битката при Ватерло.
Ала не се разбира
това победа ли е или поражение.
Накрая
той рисува своите любими морски бури.
Рисува своите мъгли любими…
И внезапно –
скелета
или смъртта, препускаща на бледен кон!…
* * *
Картините, които най-много приличат
на днешните,
това са лудите етюди и ескизи
за бъдещи картини.
Нещо ескизно има в нас и в нашто време.
Надраскани сме ний
върху хартията на прехода.
Съдбата ни прилича повече на подготовка за съдба,
на опит…
Изтриват ни.
Изстъргват ни със ножа.
И ни започват отначало.
Художникът не си постига идеала.
И подвиг е да издържиш!
Но ний ще издържим!
Защото
кръвта ни е цветът основен
върху палитрата на времето, все още.
И нашите сълзи – едничкият съединител.
А съвършенството ще тържествува ли все пак?
Ще бъде ли завършена онази композиция мечтана?
И кой ще се любува на хармонията нейна?
Кой ще ни съзерцава?
Когато ний ще бъдем само облак прах
подир смъртта, препускаща на бледен кон.
1984
Сантиментален сняг
Да бъда с теб
веднъж,
когато
започва се снегът.
Прозорецът да е съблечен.
И ти да се надигнеш от леглото
и да извикаш:
- Гледай!
Вън вали!...
Ще видя улицата бяла
с две линии от минала кола.
Отрязаните твои плитки.
И изтърваните балони
на уличните светила.
И черните снежинки,
нарисувани
с молив.
И тяхната царица.
И теб ще видя изведнъж -
сантиментално малка,
малка…
Почти дете.
Съвсем дете.
Каквато никога не съм те виждал…
Разбира се, че затова е
направен всеки първи сняг.
И блудкавата ни способност
да си представяме…
А след това да се целунеме
с такава продължителна целувка,
че вдигнем ли очи отново,
снегът да бъде вече цяла педя.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни