Следвайте ни

Есенните изложби - колекция от красиво голо тяло

viber icon

“Тялото” оживява възрожденските къщи в Стария Пловдив. Картини и пластики, актови творби - не като провокации с голи жени и мъже, а като изкуство, като игра на светлината, нежност, излъчване, красота, привличат вниманието на гостите в резервата. Това са традиционните Национални есенни изложби, които се провеждат от 40 години насам през септември. Арткметът Петя Гогова благодари на кураторите Красимира и Симеон Алексиеви, собственици на галерия “Възраждане”, за хрумката да покажат това любопитно творчество и да съберат толкова големи художници под тепетата.

Дуетът майка и син галеристи харесват движението, което улавят авторите. И с това изненадват публиката. Голямата изложба “Тялото” е нещо невиждано до този момент в Пловдив. Гледали сме голи спектакли, новини без дрехи, но като че ли в изобразителното изкуство предразсъдъците и консерватизмът едва сега падат, и то благодарение на Алексиеви и компания.
Голотата, извадена на показ в Стария град, не притеснява никого, защото не е вулгарна, не е грозна, дори не е скандална. Посетителите я приемат като начин да изразиш емоции, да пресъздадеш състояния, да разкажеш истории, дори като изповед на творците. Това не е порнография, споделят тийнейджъри, които срещам случайно в Балабановата къща - своеобразен център на Изложбите.

Ние, българите, с пренебрежение гледаме собствените си постижения в областта на еротиката и с охота се възхищаваме на произведенията от западноевропейската култура, а еротичното е солта на живота, казват майсторите, участници в Есенните изложби.
И те повеждат на разходка. В Балабановата къща посрещат доц. Владимир Генадев, който е почетен гост на експозицията, Огнян Недков, Слав Бакалов, Юлиан Йорданов, Крикор Касапян, Мъгърдич Касапян, Димитър Войнов и Генчо Денчев. Оттам се спускаш в къща “Хиндлиян”, където са скулптурите на проф. Емил Попов и платната на Вихра Григорова. В къщата на Управление “Старинен Пловдив” са подредени пластики на Димитър Чонов и картини на Иван Чакъров. Дворът на Мексиканската къща се украсява от живописта на Десислава Минчева и Бисер Дамянов, и скулптурите на Атанас Москов. Тази година отвори гостоприемно врати за Есенните изложби и Синята къща за изкуството на академик Георги Чапкънов-Чапа, Иван Милушев, Димитър Рашков, Кеазим Исинов и Димитър Манолов.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Евелина Здравкова

Евелина Здравкова

10.09.2010 | 23:20

Долу вестник КУЛТУРА! Да живее вестник МАРИЦА! (Те ша ни кажат, на Нас!)

Отговори
0 0
Светлана Куюмджиева

Светлана Куюмджиева

10.09.2010 | 22:52

На времето Есенните изложби се утвърдиха като един от показните празници на тази артистична локална самобитност, въпреки националния си статут... Сега нещата не стоят по-различно. Още повече, след като няколко поредни години отчитахме последователно спада на качеството и разочарованието си от тази инициатива, едва ли някой ще се изненада от тазгодишното ниво. Пък и какво значение има, в крайна сметка, че Есенните изложби в Пловдив вече са се потопили напълно в ниските пластове на отчайващия ни арт пазар и като подбор, и като принцип на представяне, и като цел. По-сериозният проблем, поне според мен, е, че Есенните изложби са откровен симптом на един все по-инатлив отказ да се приеме за изкуство друго, освен този чудно патетичен битовизъм. Има и още нещо. Носталгия. Но едва ли някой от организаторите или участниците може да даде смислен отговор на това по какво тъгува тази носталгия - по лошия вкус или по еснафското кретане “ден за ден” на художници и галерии. И никак не ми се иска да звуча, сякаш съм се изправила на старата оръфана кула на, както го наричат тук, “авангардизма”, защото той всъщност няма нищо общо. Става дума за наистина ниско ниво по стандартите на благия и красив модернизъм. Става дума за толкова ниско ниво, подходящо само за официален подарък, за провинциален общински кабинет или хол. А то е обидно дори за някои от участниците тази година. Мисля, че детайлният коментар е излишен. Може би е добре да спомена само, че кураторският конкурсен принцип на организация, който беше въведен преди няколко години, се използва все повече само като претекст за легализиране на монополи и частни интереси. Общата тема (в случая “Тялото”) е по-скоро недостатък, отколкото предимство, а за кураторски заслуги изобщо не може да се говори. И тук трябва да е ясно, че съвсем не става дума за успешна защита на някаква “извечна традиционност”, а за обратна прогресия... Спадането на нивото води със себе си най-закономерно и липсата на интерес или желание за участие. Така че, сега Есенните изложби вече не са повод за пътуване до Пловдив, както бяха. Дори кръчмите в града предлагат доста по-вълнуващо културно преживяване. А при все ценната си история и минала слава, за най-голямо съжаление, това артистично събитие се развива само на арената на местни амбиции и дребнаво комерсиални боричкания. В този случай жертви са не само художниците, но и, за жалост, потъналата в омаята на романтична фолк заблуда пловдивска публика.

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай