Следвайте ни

Емил Миразчиев - бунтарят, подкрепен от Бойко Борисов

Пловдивчанинът, който често разлайва кучетата

viber icon

Творецът пази платното, с което „веселият Франтишек” покри "България", след като обиди всички европейски страни с инсталацията си „Ентропа”

Вечният пловдивски бунтар Емил Миразчиев става на 60 години на 17 март. Тогава открива голямата си ретроспективна изложба с творби, инсталации и акции, правени през годините. Графикът, който скандализира нееднократно политици и партии, е един от тези, които получиха личната подкрепа на Бойко Борисов да правят каквото поискат в изкуството. И това стана преди 10 години. Сега Миразчиев показва творби от изложбите на група „Ръб”, уникалната си технология за офорти, при които използва ток вместо киселина, десетки литографии и фотографии. Четири големи монитора показват акциите „Да разлаем кучетата” и „Дом”. Виси и черното платно на чеха Давид Черни, с което покри България от обидната си творба „Ентропа”. Миразчиев показва и опела, с който блокира входа на една пловдивска банка за акцията „Запор”.

За да ти звънне Бойко Борисов в петък вечер и да ти каже: „Подкрепям те напълно”, преди това в страната трябва да се е разразил скандал. С Емо Миразчиев той започна през лятото на 2009 година, когато покани в „Баня Старинна” чешкия авангардист Давид Черни. Преди това „веселият Франтишек” обиди всички европейски страни с инсталацията си „Ентропа”. На нея Германия бе показана като плетеница от аутобани с формата на свастики, Румъния като зейнала вампирска уста, а България като пъзел от клек-тоалетни. Кабинета на Станишев се обиди и поиска да бъдем махнати от „Ентропа”. Черни покри България с едно парче черен плат и така интересът към клек-тоалетните ни се повиши значително.

„Меркел каза, че свастиката е недопустима в страната, но уважава свободата на автора. Нашите реагираха както винаги”, разказва Миразчиев.

Таман забравихме за Черни и пловдивчанинът поиска и получи от скандалния чех черния парцал, с който бе покрил страната ни. Искаше да го използва за Седмицата на съвременното изкуство в „Баня Старинна”. И го покани в Пловдив - по времето, когато кмет бе Славчо Атанасов. Скандалът доби очертанията на библейско бедствие, когато тръгна по телевизиите. „Люба Кулезич попита: Защо премиерът не се намеси? И бати Бойко ми звънна още на другия ден, за да ми каже, че ме подкрепя. Беше петък, а той ни покани с Черни в неделя да му гостуваме в София”, спомня си Миразчиев. Чехът щял да идва със самолета си „Чесна”, ала като чул какви тояги му гласят тук, се отказал.

Черният парцал, както го нарича творецът, се вее на 5 метра височина в галерия „2019”. Платът е оцелял въпреки най-жестоките намерения на враговете на Черни. При откриването на „Ентропа” и закачането на парцала в Чифте баня, полицаите от охраната хващат двама души с кофи с фекалии - техен критичен поглед върху Седмицата на съвременното изкуство.

„На откриването дойде и Боян Расате. Петя Гогова пък ми подари купчина тоалетна хартия - и тя искала инсталация да прави”, разказва Миразчиев. Историята е с хепиенд, някой надраскал със спрей на балкона му: „Емиле, ще мреш!”. След време „ще мреш” било зачеркнато, а отгоре написали „peace /мир/”. ВМРО обаче облепи цял Пловдив с плакати „ВМРО забавя, но не забравя”. Точно те ще бъдат налепени на една от стените за ретроспективната изложба. До нея ще са снимки от акцията „Да изчистим България за един ден”, когато Емил събра десетина приятели и изчистиха партийните драсканици на воеводите по скалите на тепето. „Запалихме скара за пикник, а двама души се спуснахме с въже да чистим. За 2 часа изчистихме скалите”, спомня си той.

Вечният бунтар бе недолюбван и от кмета Иван Тотев. „Не се разбирахме, но когато надрасках със спрей „Оставка” на вратата на Общинския съвет, искаха да ме арестуват за вандализъм. Тотев рече, че това е художествена акция. Дори на мен не ми беше хрумвало това”, признава графикът.

Изкуството му може да е иронично. Като творбата от 90-те години „Слон върху полянка с диви ягоди”. Може и да е сериозно - като видеоакцията „Дом”, където е интервюирал и заснел десетки имигранти от лагера до Харманли. „Питах ги какви са мечтите им. И се оказа, че искат същото като нас - къща, кола, семейство”, спомня си Миразчиев. „Дом” ще бъде представена на три огромни монитора на изложбата.

Опелът на запора влетя в галерията

Да създадеш от пресована хартия „Слон на полянка с диви ягоди” е едно, но да вкараш Опел Корса от 1990 в средата на най-модерната галерия в Пловдив - нещо съвсем друго. Старата кола на Миразчиев едва влезе през стъклените порти на сградата. Тя не е в движение от 5 години. С нея на 13 август 2014 пловдивчанинът блокира входа на една банка като част от акцията си „Запор”, която бе част от проекта „Несъгласие”. „Исках да протестирам срещу договорите със ситен шрифт на банките, след като се оказа, че жена ми дължи 150 000 лева за заем от фирма, в която не работи от години. И включили в запора и тоя таралясник, който не струва и 1000 лева! Паркирах го плътно пред входа, за да не могат да излязат и им казах: Ето ви колата, дето я искате! Изпаднаха в паника, а накрая  викат: Взимай си опела - не го искаме! Всичко това го записах на видео и ще го покажа на изложбата си”, обясни Миразчиев.

На откриването готви нова акция, в която ще зададе въпроси към 30 от гостите за това, доволни ли са от Европейска столица на културата. Подобно нещо той направи през 2007 г. на Главната в Пловдив. Тогава авангардистът разпитваше пловдивчани за това какви са очакванията им за влизането ни в Европейския съюз.

Гледа на новата акция като на мониторинг, който се различава от поръчковите проучвания. „Ще я озаглавя „2019 - мечти и надежди”. Ще питам хората какво са очаквали и мечтали за тази година. С  две думи - доволни ли са от ЕСК. Това ще е поредният ми социален мониторинг. Тези 20-30 интервюта ще влязат в една голяма инсталация”, обясни той.

По Уорхол: изкуство от капаци за шахти

Едни от любопитните творби на Емил Миразчиев са литографии на капаци за шахти, на които пише "Ловеч". Те са изработвани в китния предбалкански град, но за автора символизират концентрационния лагер там. Слагал върху шахтата специална хартия, после е правил отпечатък и точно той е слаган на литографския камък. Показал ги в изложбата на група "Ръб", която се казваше "Символи и знаци".

Шахтите на Миразчиев са в червено - за едната политическа сила, синьо за другата и някакъв неутрален кафяв цвят за безпартийните. Различните цветове напомнят на разноцветните тематични картини на Анди Уорхол. През 2010 година графикът празнува 50-годишнината си. Тогава окачи на една от стените на галерия "Сариев" отпечатък на половината си лице, стъпалата на краката и пениса си. Творбата "24 карата" трябваше да символизира достигането на попрището жизнено в средата. За 60-годишнината си Миразчиев ще покаже "24 карата" в цензуриран вариант - само с лицето и стъпалата. Готви обаче друга провокация - 48 литографии на женски интимни части, които е нарекъл с поетичното "48 любови".

Полковник Миразчиев докара самолет в Зелениково

Един от най-харесваните на Запад наши авангардисти никога не е смятал да става художник. Завършил е Математическата гимназия и макар винаги да е рисувал, се е готвил за архитект. ”Майка ми ме караше всеки ден, след като измия чиниите, да рисувам. В 11 клас, като реших да кандидатствам архитектура, ме пратиха на уроци при Минчо Панайотов. Той веднага реши, че съм за художник. Така кандидатствах в Академията, приеха ме чак на третата година· , разказва Миразчиев.

Артистичният талант идва и от баща му - военен пилот на изтребител МиГ-21. Точно той преди 18 години уреди Военното министерство да подари един предназначен за нарязване самолет на село Зелениково. По това време там се бяха събрали 4-5 бивши военни летци - способни да подкарат половин бойна ескадрила. Бракуваните МиГ-21 вървяха по 3000 лева, ала Министерството даде на селото изтребителя без пари. За това ходатайства и президентът Георги Първанов.

Сега атракцията на Зелениково е самолетът, докаран от полковник Миразчиев. ”Баща ми имаше усещане и дарба за рисуване, а беше военен. По линия на баба ми сме в роднински отношения със Златю Бояджиев, който е от съседното Брезово· , разказва графикът.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?