1553

Елена Чаушева с житейски и творчески юбилей

55 години на сцената, посветени на песента

От Николай Чапански, автор и водещ фолклорни предавания по Радио Пловдив

 

Известната тракийска певица Елена Чаушева отбелязва 55 творчески години, посветени на песента, а в началото на април отбеляза юбилейния си 75-и рожден ден.

Двете годишнини бяха повод  за специално посветено на нея предаване по БНТ - „Иде нашенската музика“, в което участваха и нейни колежки - известните певици Янка Рупкина, Елена Божкова, Радка Алексова и Ваня Вълкова. Водещите Даниел Спасов и Милен Иванов я изненадаха, като запяха „На многая лета“ в началото на предаването и поднесоха куп пожелания. На сцената до юбилярката бяха и музикантите от оркестър „Млади тракийци“, а Ваня Вълкова призна в ефир, че Елена е духовната й майка, от която черпи вдъхновение и ценни съвети.


Интересен факт от творческата кариера на Елена Чаушева е, че първите си солови песни, които записва в националното радио, са шопски, а не тракийски. Тогава тя е солистка на Шопския ансамбъл с диригент Боян Нанков, който счита за свой първоучител.

Пътят й на народна певица започва от Хора на българското радио, когато е едва на 16 години. Отива на конкурса в Радио София с майка си и когато виждат препълнената зала с кандидати за обявените места в народния хор, майка й казва: „Лене, виж, мама, какви кокони има тук, ти нямаш шанс, давай да се връщаме“. Да, но съдбата е решила друго, на прослушването пред комисията Елена е одобрена и заема място в народния хор до най-големите гласове в България. Изключително много научава от диригента Красимир Кюркчийски, който по-късно обработва и най-известните й песенни шедьоври.

Пее в ансамбъла към Дома на миньора в Перник, ансамбъла на Правец и създава семейство с музиканта Петко Фотинов, а кум им става шефът на музикалната редакция в Радио София Жоро Бояджиев.

В края на 70-те години решава да отвори нова страница в живота си. Завръща се в Пловдив и постъпва в хора на Ансамбъл „Тракия“, но само за осем месеца. Сватбарската сцена се оказва по-силна в ония години, а публиката я боготвори. Най-продуктивният период от живота  е с оркестър „Канарите“, когато записва и много от песните си в студиото на Радио Пловдив. Това са: „Дано, Данке“, „Мома в зандани лежеше“, „Янка се на бас хванала“, „Гено из Хасково ходеше“, „Аз искам, Янке“, „Отиде Стана на вода“ в дует с Елена Граматикова и много други. Имала е щастието и късмета да работи с известния композитор Красимир Кюрчкийски, който оставя почерка си в едни от най-стойностните и записи за фонда на радиото през 1986 г. 

Тогава Елена Чаушева създава и паспортната си песен „Дано, Данке“ и я посвещава на болната си майка. "Тази песен се роди в сълзи. Бях в много затруднено положение, строях къща в Катуница, имах куп дертове - хем пеех, хем плачех. Изпях, плачейки, песента „Дано, Данке“ и едва тогава осъзнах какво съм направила. Благодарна съм на Бог за годините, в които съм живяла, и на хората, за които съм пяла. Много ми дадоха песните, много ми даде сцената и публиката. Благодарение на тях съм преживявала най-трудни моменти в живота", казва красивият алт на Тракия с бляскав тембър и впечатляваща творческа кариера.

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Решихте ли за кого да гласувате на 9 юни?