2374

Духове въртят любов с млада чорбаджийка в Куюмджиевата къща

Сградата на Етнографския музей навърши 175 години

 Куюмджиевата къща, считана за една от най-красивите и знакови в Пловдив, стана на 175 години. Историята ѝ е пълна със знаменателни събития и мистерии. Още по времето на видния хроникьор Константин Муравенов я знаят като „Къщата на призраците”.  Сградата, в която се помещава Регионалният етнографски музей, е единствената у нас с „троен кобиличен” покрив. Залата на втория ѝ етаж е висока над 5 метра и до Освобождението от турско е била най-голямата зала без колони по нашите земи. До откриването на Военния клуб, когато тя е Девически пансион, в нея правят пловдивските балове. Изписана е на ръка, без шаблони, и затова шарките ѝ не може да се копират. На пода има 5-сантиметрово дюшеме, а под него 12-метрови борови греди, всяка от които 34 на 34 сантиметра. Четирите колони са от африканско дърво и две от тях са от оригиналния градеж. Преди повече от 80 години кметът Божидар Здравков прави чудеса само и само тази сграда да стане музей.

Прозвището „Къщата на призраците” се ражда около клюките за младата булка на единия от собствениците на имота - Яков Диаманди. Той живее над Хисар капия столетие преди в него да влезе Аргир Куюмджиоглу. Диаманди бил възрастен, а имал много млада жена, която обичала „шекерите” - сладките работи - както подмятат иронично, но прилично старите филибелии. Младежите, които идвали нощно време при нея, си слагали по чаршафи на главата и така влизали в къщата да даряват сладости на стопанката. Така тръгнала приказката за  похотливите „духове”.

Другата интересна история е отново легенда без историческо потвърждение. В двора на къщата има над 500-годишна черница. Обиколката ѝ е 5,6 метра. Тя е разцепена надве и така расте от столетия.

„Една от версиите е, че завистлива комшийка сипала солна киселина в основата ѝ, за да не ѝ хвърля сянка. Другата е свързана с легендата за любовта на внучката на Яков Диаманди. Това обаче са само предания - трябва да правим разлика между предания и исторически факти”, уточнява д-р Ангел Янков, шеф на Етнографския музей.

Яков Диаманди - един от старите собственици на имота, се е гърчеел. В Пловдив тези безродници са наричани "гудили". Синът му бил във Виена и починал млад. Дошла оттам внучката му Мария - 18-годишна девойка, която обаче била сгодена за австриец, който свири на цигулка.

Годеникът стоял месеци тук, но се примирил, че трябва да си тръгне. Последната вечер преди да си отиде, стоял с Мария под черницата и тогава треснал гръм и убил двамата млади.

Хроникьорът Константин Муравенов изброява 6 собственици на имота над Хисар капия, преди в него да влезе Аргир Куюмджиоглу. Гъркоманът имал наследство от жена си - Смарайда Хаджи Атанасова. Тя също е от гърчеещ се български род. „Разменил къщата, получена от тъща си, и още пари наброил за този имот”, пише Муравенов.

На мястото на сегашния т. нар. „еркер” или „клюкарник” към площадчето на Стария град, е имало една двуетажна къщичка, която пада от земетресението през 1928 година. Там живеела прислугата.

Аргир се сдобива с имота през 1825 година. През 1847 година, за да покаже материалното си благополучие, започва да гради къща уникат. Целият двор от 990 кв. м е бил негов. На мястото, където е сградата на администрацията, са били конюшните му.

Всичко е градено от майстор Хаджи Георги Станчовски от село Косово. Той е от школата на Юговските майстори. Наричат го "южнобългарският Колю Фичето".

Куюмджиевата къща е помпозна и трудна за живеене. Има 18 стаи - по 9 на всеки етаж. Помещенията са с високи тавани и е било много трудно да бъдат отоплявани. „Стаите са топлени с мангали - не са палили камини. Зимно време всички са били облечени дебело”, разказва д-р Ангел Янков.

Преди 10-ина години в единия ѝ край са открити останките от хамам от 17-18. век. Не е разрушен, а върху него е правен градежът на новата къща. В двореца на Аргир е имало и вътрешни тоалетни. Където сега е подемникът за асансьора за трудноподвижни хора, е имало мраморно клекало.

Тръбата от него е вървяла надолу и изтичала по стената на къщата - отзад на тясната улица „Стръмна”. Специалистите казват, че това е „мощурак” - санитария, която не е еволюирала още до клозет. В сградата не е имало течаща вода - тя е идвала от кладенец на двора, чиято вода пък се черпи от стерните в подземието ѝ. Те са се пълнили с дъждовна вода.

Фалит на търговец спасява уникалната сграда

Изложба в Етнографския музей разказва 175-годишната историята на най-представителната къща в Стария град на Пловдив.  Показва историята на рода Куюмджиоглу, построяването на къщата, перипетиите и стихиите, на които е устояла, зараждането на идеята за етнографски музей и нейното реализиране до ден днешен. 

 Началото е поставено от Константин, който заедно със синовете си идва в Пловдив от Кърк клисе (Лозенград). Той е бил майстор куюмджия (златар). Един от правнуците му е Аргир Куюмджиоглу - собственикът на Куюмджиевата къща, превърнала се в музей.

Пловдивската община плаща над един милион лева за уникалната сграда след Освобождението. По това време наследниците на Куюмджиоглу са във Виена и никога не се връщат. Роднините им под тепетата дават къщата под наем.

В нея е била Първата шапкарска фабрика на Карабезян. През 1899-1901 е Девически пансион. През 1928 година я купува търговецът на тютюн Антонио Коларо. „Той не се оказа никакъв италианец, а русенец. Баща му се казва Христо Андреев. Това бе загадка, която бе решена от Владимир Балчев. Той откри свидетелството за съдимост от Русенския съд на Антонио Коларо за регистриране на търговска фирма”, обяснява шефът на Етнографския музей д-р Ангел Янков.

Антонио купува къщата и след това става земетресението, което обаче не я засяга. Търговецът бута всички вътрешни стени на първия етаж. Сега те са възстановени според планировката на горния етаж. По ирония на съдбата световната депресия спасява имота. 

Бизнесът с тютюн в Хамбург на Антонио в един момент се срива и той натрупва неплатени данъци за няколко години. Съдия-изпълнител обявява търг, за да продаде сградата. Тогава се намесва кметът на Пловдив Божидар Здравков, управлявал с кратко прекъсване от 1932 до 1939 г.

„От години търсихме къща, в която да изложим пловдивското минало и история”, пише той. Здравков отива при предприемачите на търга ги моли да не наддават. Съдията е изненадан, че никой не иска да я купи, и обявява нов търг за след 6 месеца. Здравков отива в Министерството на държавните имоти и вземания и благодарение на премиера проф. Богдан Филов къщата е дадена на Пловдивската община.

Започва и нейното обновяване - порта, стълби, врати. Експозицията е открита на 14 ноември 1943 година. Имало малка мебелировка и предмети, защото Куюмджиеви не оставят нищо в нея. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
НАЧО Диктатурата= Първата БГ  МУТРА'1970 !

НАЧО Диктатурата= Първата БГ МУТРА'1970 !

17.09.2022 | 19:16

ГРАДът на ТриХълмието деГРАДира МУТРИфициран, опростачен и ГЕРГОВизиран от 1970 насам под Първата Българска МУТРА Начо Диктатурата (на "Пролетариата" подигравателно КУЛТУРАТА) обезлюдил живия организъм (с бебета бабета и дантели на простора) като ИЗСЕЛИЛ ДОСТОЙНИТЕ ДРЕВНИ ФАМИЛИИ ИЗГРАДИЛИ ГРАДА ЗА ДА ИНСТАЛИРА В ОПРАЗНЕНАТА ЧЕРУПКА НА СИНЕКУРА СКУЧАЕЩ ПАРТИЕЦ– КАЛИНКА

Отговори
3 1

Анкета

За кого ще гласувате на 2 октомври?