Дора Бонева: Вдъхновението се усеща от зрителите

Любовта е единственият ангел, когото познавам

Дора БОНЕВА, художник

- Гостувате в галерия-музей "Филипополис" - с какво настроение идвате в Пловдив? Какво се подготвили за пловдивските почитатели?

- Пловдив е град на големи художници. Много от тях бяха приятели (включително Давид Перец и Златю Бояджиев). За съжаление, по-малко познавам най-младите пловдивски художници. Винаги съм чувствала Пловдив като втори роден град. Прекарвах училищните си ваканции тук, защото баба ми и дядо ми живееха в Пловдив. В Пловдив са родени брат ми и сестра ми. Последната ми самостоятелна изложба тук беше преди 10 години в "Червеното пони". Не зная колко почитатели имам в Пловдив. В тази изложба показвам картини от различни периоди и места. Някои са от тази година, други - от Америка, от Родопите, от Канарските острови, а една-две са още от студентските години.

- Рисувате портрети и пейзажи - от къде намирате вдъхновение за тези нежни творби. Животът е толкова суров, за болшинството хора стана неуютно да се живее в България.

-  Вдъхновението е нещо относително. Може би то се усеща от зрителите, ако картината им въздейства. Аз просто рисувам хора и природа, портрети, композиции, пейзажи и натюрморти - всичко, което ме привлича с характера и колорита си. Колкото и неуютно да изглежда България понякога, тя е наша и е добре да се опитаме да я направим по-приветлива.

- Всеки художник си има свой сезон, свой свят, свои любими дървета. Кои са вашите?

- Обичам преходните сезони, през последните години изглежда има само такива. Предпочитам дърветата през есента и зимата, когато не са скрити от пищна зеленина. Нямам любим цвят, но през годините съм имала любими гами - по-топли или по-студени.

- Какъв трябва да бъде човекът, за да му направите портрет? Има ли значение професията му, характерът? Ваши приятели са били Ален Боске, Висоцки, Евгений Евтушенко, Апостол Карамитев, Григор Вачков. Разкажете за срещите си с тях. Какви модели бяха те?

- Правила съм портрети на хора от различни възрасти, с различни професии, с различно излъчване. За мен са най-интересни активните, творчески личности. Хората, които изброявате, са точно такива. Имала съм много не толкова популярни модели, но не по-малко интересни като характер. Някои от тях не обичат да позират, но аз не ги измъчвам много. Обикновено си говорим на фона на тиха класическа музика.

- Свързва Ви топло приятелство с Начо Културата. Покрай съпруга ви Любомир Левчев ли бе родено то, или по художническа линия?

- С Любомир Левчев сме заедно от толкова години, че почти всичките ни приятели са общи. Не помня кога сме се запознали с Начо Културата. Преди него познавахме Георги Божилов и Димитър Киров, с които учих в един курс в Академията. Знаете, че Начо се грижеше почти като майка за пловдивските художници. Заедно с тях ни е идвал на гости в село Баня, Карловско, където Левчев "изучаваше живота". Както споменах, последната ми досега самостоятелна изложба в Пловдив и първа след едногодишен престой в Америка беше при Начо.

- Ако трябва да нарисувате България, как ще изглежда картината?

- Днешната панорама на България се състои от хиляди рисунки, картини, скулптури и инсталации. Един отделен художник не може да я обхване. Страхувам се, че в момента тази панорама е твърде разнопосочна и объркваща не само за художника, но и за всеки българин.

- Кой е вашият ангел пазител?

- Единственият ангел, когото познавам, е любовта.

- Какво ви наранява като човек?

- Наранява ме подлостта и липсата на разбиране между хората.

- Какво в днешния свят не одобрявате?

- Нещата, които не понасям, са лъжата и вулгарността, които ни заливат отвсякъде.

- Кой е първият човек, който вижда и оценява картините ви? А маестро Левчев къде е - критикува ли ви, или ви поощрява? Как?

- Естествено, първите хора, които виждат и оценяват картините ми, са близките. Децата ни са завършили Художествената академия, а Любомир също е изкушен в изобразителното изкуство. За щастие, никой от тях не е ласкател, а отговорен критик. Разбира се, приемам само полезната за мен критика. Най-много се доверявам на Марта, която е много талантлив живописец, но, за съжаление, през последните години тя е в България само през ваканциите.

- Малките ви женски радости?

- Радвам се на успехите на хората от семейството ни, включително внуците, но единствената ми истинска радост е, когато те са здрави.

- Книгата, която ви успокоява?

- Не съм човек на едната книга. От ранна възраст чета много. Обичам да препрочитам класиците -  например в момента Достоевски. За заспиване предпочитам английските криминални романи.

- Какво доказвате на себе си още?

-  Единственото, което мога да доказвам на себе си е, че още съм жива и мога да държа четката.

- За кои загуби през годините ви боли?

- Най-много боли загубата на близки хора. За съжаление, това е неизбежно и с всяка година загубите се увеличават.

- Пари или дух нямат хората?

- Най-страшна е липсата на дух.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?