46
Следвайте ни

Добромир Манев: В Америка отидох актьор, почнах като бояджия, но успях като художник

viber icon

Автор: Оля Ал Ахмед

- Животът ми е като във влак, никога не знам коя ще е следващата гара

- Не мога да приема смъртта на брат ми, той просто замина някъде, без да ми се обади

- По-често се чувствам като актьор, който е художник, а не обратното

 

Добромир Манев е един от най-харизматичните мъже на родния театър и кино, който обаче през последните десетилетия прави изложби из Новия и Стария свят. В картините му се оглеждат страстите, спомените и сънищата на артиста космополит. Маршрутите и експозициите го отвеждат от Калифорния до Тайланд, от Финикс до Дряново, от Париж и Рим до Пловдив и Варна. Роден е в Пазарджик на 28 септември 1942 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1967 г. Работи в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1967-1969), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1969-1970), Драматичен театър „Боян Дановски“-Перник (1970-1971) и Народен театър за младежта (1971). Има над 70 роли в киното, но в последно време се е отдал активно на рисуването. Брат е на големия художник Никола Манев, който почина преди 3 г.

- Кой всъщност е Добри Манев - художник или актьор?

- Те не се отделят. Винаги са били едно цяло, това е естественото състояние на духа. Проблемът е, че по-често се чувствам като актьор, който е художник, а не обратното. Все пак над 30 години съм актьор. Има и нещо друго, всяко начало е трудно. Това съм го запомнил от брат си Никола Манев - когато застанеш пред бялото платно, все едно че за първи път в живота си започваш да рисуваш. Тръгне ли веднъж работата, тя те завърта и понякога се създават образи, които дори не подозираш, че ще излязат. С актьорското майсторство процесът е друг. Напипаш ли същината на образа, влезеш ли веднъж в него и не усещаш, че го играеш.

- Не се ли страхувахте от критики на брат ви Никола Манев? Как изобщо се отнасяше към вас като художник?

- Никога между нас не е имало нито вражда, нито завист. Първо, аз не мога да се сравнявам с Кольо Манев. Усещах неговата добра воля спрямо мен в това, което правя. И стигнахме до най-доброто ни постижение - направихме една обща изложба. Беше доста трудно да се стигне дотам. Нивата и стилът са различни. Въпреки че доста хора започнаха да ни сравняват и да ни слагат в някакви категории, което е абсолютна грешка.

- Добри, имал сте обещаваща кариера в Младежкия театър, защо напуснахте българската сцена?

- Дойде един период към 1995-1997 година, когато започна голямата стагнация в бранша. Не се правеха филми, театрите бяха полупразни. Тогава срещнах моята любима жена Любомира, с която сме неразделни 25 години. Тя живееше тогава в САЩ и между нас застана въпросът къде да живеем. Грабнах четките и боите и заминах. 

- Как се развиваше кариерата ви в САЩ?

- В Америка минах през всички етапи: от обикновен бояджия до художник, с актьорство между тях. Първите две години не можех да работя и се хванах нелегално като чистач в един затворен комплекс. Почиствах градините, басейните, входовете, тоалетните. После се издигнах, станах бояджия!  Беше ми забавно. Възприемах го като роля. Сроковете за изпълнение там са жестоки и аз боядисвах по един двустаен апартамент за два дни. Колегите ми бяха мексиканци и работеха по трима-четирима души, а аз работех сам. До 3 сутринта съм боядисвал, спал съм два часа и в 5 ч. сутринта отново съм на работа. 

Благодарение на Люба постепенно се отдадох само на рисуването. Картините се трупаха една след друга, а аз се чудех какво да правя с тях. Нямах самочувствие на художник - и сега го нямам. Докато един ден случайно срещнати приятели - жената живописец, а мъжът скулптор. Те ми казаха: „Какво чакаш, действай!“. И ме навиха да се включа в конкурс за художници от Калифорния - избраха творби на 30 от 450. Между късметлиите бях и аз. Оттам тръгна работата - започнах да правя изложби: в Ел Ей, Сан Франциско, Сан Диего, Финикс...

- Какво ви вдъхновяваше в Америка? Какво има там, каквото тук го няма за един артист?

- Вдъхновението не идва от мястото, а се носи от самия творец. Все пак Америка ми даде лична и творческа свобода! Америка е съвсем друг свят. Ако искаш да направиш нещо, имаш сили и капацитет, но и късмета да попаднеш на точното място и на точния човек - нещата ще станат! Що се касае до вдъхновението, то си е било в мен. Носил съм го. Понякога един обикновен залез ми въздейства, една луна, която е изгряла, или силуетите на облаците - всичко това ме е вдъхновявало.

- Къде другаде по света сте усещали прилив на творческа енергия?

- Навсякъде, където се чувствам добре. Бях в Тайланд 4 месеца, където нарисувах едни силно цветни картини. Станаха горещи и темпераментни. Там не усещах никакво напрежение. Хората са усмихнати, дори най-бедните. Това идва от будизма. Имаш ли ориз и покрив над главата, повече не ти трябва в живота. Това е философията им. Дори кучетата в Тайланд са усмихнати!

- Кога последно се снимахте? Коя е най-новата ви роля?

- Преди две или вече май станаха три години се снимах във филма „Можеш ли да убиваш“ на Иван Ничев. Играя бащата на главния герой. Той е бивш военен, който си е намерил по-млада жена, и синът му нещо се сърди. Но в крайна сметка се оправят.

-  За нещо съжалявате ли в живота?

- Не! За нищо не съжалявам. Животът си е такъв, какъвто е. Приемам го и трябва да го изживеем пълноценно и да му се радваме.

- Какво ви липсва от Америка?

-  Нямам носталгия към Калифорния, където живяхме 7 г., но ми писна от постоянно топлото време. Към Вирджиния обаче имам сантимент. Там оставихме страхотна къща, на 800 метра от океана. Купих я в окаяно състояние, ремонтирах я със собствените си ръце. Една наша приятелка българка, с която се видяхме в Париж, ни покани на гости там. Отидохме и се влюбихме в този щат. Когато купихме къщата, имаше един огромен дъб на 400 години, 5-6 души не можеха да го обхванат. Точно когато се пазаряхме, дойде един огромен камион с кран да отсекат този четиривековен дъб и да го извозят. Ние спряхме отсичането и така купихме къщата, с него. Много обичах този дъб, но по-късно го махнахме, защото се оказа, че от ураганите може да падне върху няколко къщи и да стане голяма беля. Но друга носталгия не усещам. Ние живеем като пътници във влак - днес сме се качили на влака и слизаме на тази гара, която се казва Америка, утре сме на друг перон, на друга гара - Тайланд, сега сме слезли на гара България и засега сме тук. Докато не решим пак да вземем влака за някъде...

- Къде живеете в момента и с какво се занимавате?

- С Люба живеем от години в  село Славейково, близо до Дряновския манастир, и на 20 км от Габрово. И тук мечтаехме да имаме селска къща с кокошчици, козички, кучета, с много овошки и цветя. Нормалната селска идилия. Директорката на симфоничния оркестър Юлия Христова беше в САЩ на гости и ни покани да видим селото, като дойдем в България. Като го видяхме, и се влюбихме. Къщите са големи, каменни, с огромни зидове и красиви дървени порти. И така, купихме си къща в това село, работя, рисувам и се чувствам прекрасно. Има толкова много работа по една къща, която никога няма край и не знаеш откъде да се захванеш. Второ, активно се занимавам с рисуване, имам голямо ателие и там работя. Иначе и домати отглеждам. Не ни е скучно, много чета в свободното от работа време. В селото са предимно англичани.

- Причината да се видим и да направим това интервю е откриването в Чирпан на паметника на вашия брат Никола Манев. Какво ще ни кажете за паметника?

- Това е едно голямо признание към неговата личност и към творчеството му. Точно на националния празник, 22 септември, бе открит монументален паметник в цял ръст на брат ми - големия художник на Чирпан и света. Отлятата от месинг скулптура е дело на Владимир Кондарев, директор на художествена галерия „Георги Данчов-Зографина“. Изборът на мястото не е случаен, то събира в своеобразен слънчев кръг три изключително големи за цяла България творци: Яворов, Моряка и Манев. Брат ми наричаше Чирпан свой дом. Той казваше: “Ако по света моите картини носят радост на всякакви хора и раси, то е, защото съм български художник!”.  И въпреки това благо дело, не мога да си представя брат ми от камък. Той просто замина за някъде, без да ми се обади. Така го приемам.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Valik

Valik

17.10.2021 | 21:32

За сведение-паметника на Никола Манев е в Пазарджик.Чирпанлий не са го искали.Не заблуждавайте аудиторията.

Отговори
1 3
Mimeto

Mimeto

17.10.2021 | 19:57

Кой е тоя Манев дето му вдигнали паметник?

Отговори
1 20
Бай Тошо

Бай Тошо

17.10.2021 | 20:19

Художник от Чирпан, творил в Париж, после ще ми се правиш на "умна" седесарка, а мен на "прост" комунист!

Отговори
17 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?