Добринка Табакова:: Изкуството е част от балансираната диета на живота

Добринка ТАБАКОВА, диригент

 Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА 

Добринка Табакова е първият български композитор с номинация за ГРАМИ. Тя влезе в престижната класация с албума String Paths, записан в авторитетната звукозаписна фирма ECM. В категорията Best Classical Compendium композиторката, родена в Пловдив, е в една компания с Хиндемит и неговите оркестрови творби и Холмбоевите концерти.

String Paths включва авторска музика на Добринка Табакова, която е само на 33 г. Възпитаник на Alleyn School и Guildhall School за музика и драма, с докторска степен от Кралския колеж в Лондон.

Композира акустична музика за солисти, оркестри, хорови произведения. Неин е химнът "Възхвала", създаден по случай Златния юбилей на английската кралица. Премиерата му е била в забележителната катедрала „Свети Павел” през 2002 г.

В дамската  чанта винаги има тефтерче, за да записва музиката, която се ражда в главата  - в заведение, на улицата. Рисува чевръсто петолиние или колкото реда й трябват, нахвърля нотите, от които по-късно се раждат музикални произведения. Такива щрихи могат да се запишат и на салфетка, казва тя.

-На 8 юни ще гостувате на пловдивчани. Публиката ще се срещне с жив композитор. Какво ще им разкажете, какво бихте искали да знаят за вас?

-Професия композитор е призвание, повече от артистична професия. Посветила съм живота си на музиката и създаването на произведения с красота и настроение. Всъщност, странно е да наричам любимото си занимание професия. То е животът ми. Израснах между хора, които обичат класическата музика. 7-годишна седнах на пианото, първите ми уроци бяха във Военния клуб, в школата на Даниела Костова. Още тогава си съчинявах мелодии, правех кратки импровизации. По-късно започнах да записвам музикалните си хрумвания. Последваха концерти, записи. Ще разкажа на публиката в родния си град за вдъхновението да пиша музика.

-Възможно ли е да се разказва музиката?

-Класическата музика има нужда от приятелска ръка в момента. За да влезе слушателят в нея, в посланията , трябва да му се помогне. Вярвам, че това е  наша задача, мисия на музикантите. Аз съм имала възможността да живея сред изкушени от ​музиката хора. Защо да не споделя този необятен свят с други. Разбира се, че не може всичко да се разкаже, но може да се направи интродукция - встъплението към красивата музика. Да отваряме вратата , това е наша постоянна отговорност.

-Как попаднахте в Кралската академия?

-Бях на 11 г., когато семейството ми се премести в Англия. В Лондон продължих да свиря, там се стимулираше творческата работа по време на уроците. Реших да кандидатствам в Младежкия отдел на Кралската академия, за да дообогатявам уменията си на пианото. Това бяха уроци всяка събота. Местата са ограничени, бройката обявена и ограничена. Минах през конкурса успешно и дори ми дадоха стипендия. Влязох с пиано и композиция. Бях само на 12 г. - момиче с композиция, а по-късно и дирижиране. Това си е постижение. И така - всеки ден часове къртовски труд. Нито веднъж не чух - не може или не можеш. Стимулираха ме да творя. Пишех партитурите с нотите на ръка. На 14-годишна възраст написах пиеса за цигулка и пиано „Молитва”. С нея спечелих награда и медал във Виена, забелязаха ме. Така до 17-ата си година натрупах сериозно портфолио. Завърших в Гилдхол консерватория, бях президент на Дружеството за съвременна музика. Композициите ми са направили впечатление на звукозаписната компания ECM, поканиха ме да работя с тях. Създателят на ЕСМ - продуцентът Манфред Айхер, чу мои произведения на фестивала на Гидон Кремер в Австрия. Поиска да чуе още композиции, подготвихме програма за цял диск. Така се получи колекцията String Paths.

-Номинацията за ГРАМИ е достойно признание за труда.

-Истината е, че стигането до номинация за наградата ГРАМИ, е много много години труд. Всеки мечтае да бъде признат от колеги и професионалисти, но това не става ей така. Чувството е много вълнуващо. И много задължаващо. Защото колкото повече знаеш, толкова повече осъзнаваш, че не знаеш, Аристотел го е казал. Вечното търсене е красотата на изкуството. Но силата му е в традицията. Виждам как другите преди мен са се посветили на музиката. Вярвам, че един ден и моята работа ще бъде фундамент за следващите поколения в развитието на човечеството. Това зарежда оптимизма и амбицията ми да работя.

-Казахте традицията. Българският фолклор или класиката е вашата основа в творбите?

-Започнах с класиката, но Българският фолклор е много богат и вдъхновяващ. Една от първите творби, които написах специално за виолиста Максим Рисанов - който гостува на Българска сцена за първи път с цигуларя Васко Василев, беше вдъхновена от звука на гъдулката. Казва се „Пирин” - пиеса в три части, в която преплитам техники на вибрато и украшения като при гъдулката. Трябва да призная, че докато бях в България, не осъзнавах колко невероятно богата фолклорна култура има у нас. Първия път, когато чух Мистерията на българските гласове, в Лондон, бях пленена от естествените гласове и красота на нашите певици.

-​Те обаче не са визитната ни картичка, както е Моцарт за австрийците, примерно?

-Виена има Моцарт бонбони, картинг, колело... Тук има безброй емблеми - ръгнете от Стария Пловдив - Античен театър, римски мозайки... Въпрос на психическа нагласа е. Не може все да казваме: ние сме така, онези са онака. Наблюдавам как Балтийските страни се връщат към националните си ценности, как си бранят идентичността. Това, което България е преживяла преди 130 г., сега се случва в Литва и Естония. Не сме по-зле. Но трябва да си гледаме в своята тетрадка и да си я обогатяваме. Гледането в чуждата разсейва. Не може да искаме всичко на света. Имаме достатъчно свое и то е уникално, само че трябва да му обърнем нужното внимание.

-Защо не пишете модерна музика?

-Пиша акустична музика, за изпълнение на живо от истински инструменти. Съчинявам и хорови произведения. Такива са поръчките ми. Това искат от мен. Наскоро Литовският камерен оркестър ме потърси, за да запишем едно ново произведение във Вилньос. Това е моята музика. И щом има хора, които искат да я включат в репертоара си, значи им харесва, оценяват я, изпълняват я на концерти.

-Мислех, че хоровото изкуство е отмиращо, защото гледаме с насмешка на него?

-В момента композирам произведение за хор и оркестър по случай 750 г. на Мъртън колеж в Оксфорд. Там е една от най-големите хорови школи, едно от най-елитните училища с профил хорово изкуство. Въпрос на престиж е да попаднат момчетата в него, подготвят се да пеят в катедралите, учат западно църковно пеене с орган от 15-16 век и нивото на обучение за тези младежи е много високо. В Оксфорд и Кеймбридж всички университети имат стипендии за участие в хоровете им. В Балтийските страни също хоровото изкуство е на почит. В Рига се провежда фестивалът „Слънчеви песни”. Бях една от 17-те поканени композитори да творят по конкретна тема. Написах 5-минутно произведение по текст на Блага Димитрова - „От слънце родена”. Тези стихове на български език вече звучат в цяла Северна Америка, Австралия и Европа, изпълняват се на много концерти.

-Все казваме, че интернет ще затрие класическата музика. Възможно ли е?

-Западането на класическата музика е най-дългата  тенденция, беше казано преди време с хумор, и все пак, тя продължава да оцелява. Не всеки се интересува от материалните неща. В класическото произведение може да намериш отговори на въпроси, които те вълнуват. Ще се позова на пример от попмузиката. Там песента е с три минути текст. Всичко ти се дава като инжекция. Казва ти се какво слушаш - любов, обич, всичко, което трябва да научиш от тази мелодия, се събира в няколко минутки. И толкоз. Няма нюанси, няма багри в чувството, не докосва нервната ти система. Ами ако ти се прииска да влезеш в себе си, да започнеш да дълбаеш, да търсиш... Как да бъде меланхолично, дълбоко, силно? Когато произведението е по-дълго, то те поема навътре към тебе си. Открехват се чувства, което стоят затворени, които не знаем за себе си. Нужно ни е да се погледнем извън технологиите. Ето, тогава идва на помощ класиката.

Ще направя и друга аналогия. Модерно е да говорим за здравословно хранене, да ядем чисти зеленчуци и плодове. Това е много естествено. Но щом се замисляме за храната, защо да не се замислим какво поемаме със сетивата си. Изкуството е част от балансираната диета на живота.

-Затова ли мобилният ви телефон звучи съвсем просто, без никаква популярна мелодия?

-Не бих вадила парченце от мелодия, от произведение, за да ми звучи от мобилния телефон. Защото мелодията е бижу, а бижуто без облеклото стои в кутия. Това е ансамбъл. Пък и технологиите не ме вълнуват особено много. Обичам да слушам музика от грамофонни плочи, това ми носи огромно удовлетворение, имам богата колекция и в дома си в Пловдив, и в Лондон. И се чудя как може някой да слуша музика със слушалчици в ушите на улицата. Нямам тренинг да консумирам музиката ей така, както и не обичам да ям, докато ходя.