Димитър Атанасов: Добрата белетристика е създадена с вдъхновение

Персифедрон


Насреща с Владимир Янев
Тази рубрика е озаглавена с дума, която Константин Павлов с дадаистичен замах  дарява на четящите. Среща се на няколко места в стихотворенията му, за първи път е употребена в “Алхимици”. Когато запитах поета къде да търсим персифедрон, той отвърна: “Не и в аптеките.  Персифедронът не лекува и не успокоява”. Тук ще предлагаме срещи със стойностни представители на литературата ни.


- Ти не си спомняш детството, а го живееш. Каквo си съхранил от миналото си?


- Доскоро пазех и хубави, и лоши спомени. Сега пазя само хубави. Близостта с природата никой друг не може да ми даде. Игрите и побоищата в махалата, плуването по язовирите и Дунав, скитането по островите, бракониерството. Баща ми все се заканваше: “Много внимавай - ако се удавиш, ще те пребия от бой!”. Чингиз Айтматов казва, че детството е зародиш на съвестта, това е възрастта, в която се оформят характерът и личността на човека. После следва някакво шлифоване, но не и кой знае какви промени.


- Какво ти даде студентството? Някои по- ярки спомени за тогавашните автори. Приятелствата ти?


- В университета попаднах на друго ниво. Тогава усетих дълбочината на литературата - че е едно от изкуствата, че е магия, за която нося ключ в себе си, че с този ключ мога да отключа вратата към един друг свят. Студентството ме срещна с някои големи български писатели. Проф. Анчо Калоянов, художествен ръководител на литературния кръжок, беше невероятен, сядали сме често на маса и всеки път разговорът се въртеше около литературата. Изповядваше специално отношение към писането, имаше много интересни схващания за литературата, а и начинът на живот беше подчинен на творчеството. Което се е предало по някакъв начин на обществото студенти, които събираше около него. Нашите съвременни кумири бяха творци от нашето поколение - легенди се носеха за завършилите преди нас Борис Христов, Янислав Янков, Велизар Велчев, Роза Боянова, Мартин Мартинов, Светослав Мичев, Димо Райков. Следя изявите им, но връзки поддържам само с първите трима. Спомням си едно любимо стихотворение от Янислав, започваше с “Вземи си, мила, тънката юздичка, // вземи си всичко, всичко, всичко”, рецитирал съм го по какви ли не поводи.


-  Кажи нещо за днешните ти литературни приятелства - като нравствен и човешки стимул. Имена и кратки характеристики...


- Литературните приятелства, а и литературните неприятелства, са за цял живот. В ония години, когато тръгвахме заедно, не съм сигурен дали бях издал “Пентакон” (1988), основах един белетристичен кръг, в който поканих Димил Стоилов, Краси Димовски, Вальо Георгиев, Стоян Сукарев, Иван Тропанкев, Начо Христосков, Стойо Вартоломеев. С едни гърди по-напред бяха едни автори, после излязоха други. Сбирките ни ставаха в митичните “Кристал”, Ламартин, в “Алафрангите”, в кръчмата “Пловдив”. По онова време бях секретар на Клуба на дейците на културата, там се събираха не само писатели, а и художници, музиканти, актьори и журналисти, въведох пиано в заведението, правех изложби, премиери. Към днешните си литературни приятелства ще добавя Владо Янев, Рангел Стоилов-Бачо, Емил Милев. Владо живее с литературатa. Бачо е успешен скулптор, дърворезбар, свири на гайда и кавал, издаде две-три книги. Емо е нежен поет, с витална и модерна чувствителност, бих го сравнил с Гео Милев.


- Романът “Тарпани” и тарпаните от село Сбор... Художествената фикция и нейното “матeриализиране”.


- “Тарпани” е роман, надскочил българската действителност. Казвам го без излишна гордост, каквато читателите биха могли да доловят. Преди две-три години една българо- холандска фондация внесе стадо тарпани в Източните Родопи, в близост с изоставеното село Сбор. Издирили ме по интернет и ме поканиха да гостувам за Деня на тарпана, имаше тридневни празници. Предложих да поканят режисьора Николай Георгиев и представлението “Зеленодиво”. Беше впечатляващо и завладяващо, студентите го изиграха насред планината. Конете са сиво- жълти, кобилите бяха жребни, бяха се родили вече 4-5 кончета. Това са първите тарпани, родени в България. Казах го на Владо Янев, а той вика: “Не е вярно, първият си ти!” За пръв път тогава докоснах истински див кон. Не знам, моите тарпани сякаш бяха по-диви от истинските. Като съм писал романа преди двадесет години, не съм предполагал, че един ден в България ще се чества Денят на тарпана.


- Не съжаляваш ли, че си “загубил време” с журналистиката, с драматургията?


- Журналистиката само показва на писателя как да пише. Тя може да направи един журналист писател, но не и обратното. Научи ме да натрупвам мускулна маса около идеите, да ползвам природни картини в подкрепа на общото настроение и психологически план. Драматургията пък ме научи на драматургично мислене, на диалог, на сценично поведение на героите.


- Кое и с какво ти се вижда като особено значимо в съвременната българска литература?


- Днес водещи в съвременната българска литература са прекрасните и дълбоки разкази на Деян Енев, трагикомичното в борбата за свобода в романа “Възвишение” на Милен Русков, лиричните стиховете на Валери Станков и Сашо Серафимов, белетристичните импровизации на Людмил Станев, пиесите на Елин Рахнев.


-  Дай своето кратко определение за добрата белетристика.


- Да е създадена с вдъхновение.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
mm

mm

05.08.2014 | 01:27

СЕЛЯНИН НЕЩАСТЕН, КАКЪВ УНИВЕРСИТЕТ СИ ЗАВЪРШИЛ БЕ БОКЛУК МИРИЗЛИВ, УНИВЕРСИТЕТ ЛИ МУ ВИКАШ НА хАСКОВСКИЯ ПОЛУВИСШ ИНСТИТУТ ЗА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИ КАДРИ - ДАЛИ СЪЩЕСТВУВА ОЩЕ ТОВА УРОДЛИВО ЯВЛЕНИЕ НА СОЦИАЛИЗМА, И ЗА КАКВИ КРЪГОВЕ МИ ГОВОРИШ, КАТО ТОГАВА ОСНОВНАТА ТИ ЗАДАЧА БЕ ДА ЛИЖЕШ ГЪЗОВЕТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ТИ ШЕФОВЕ И ДА ИМ СЕ МОЛИШ ДА ТЕ ПРИЕМАТ В ПАРТИЯАТ - ПЛУЖЕК С ПЛУЖЕК, НАЙ-НАКРАЯ СЕ НАМЕРИ МЯСТОТО ПРИ ГЕРБАДЖИИТЕ, НЕКАДЪРНИК ТАКЪВ, А ТЕ ВЪОБЩЕ НАЯСНО ЛИ СА КАКВА ЗМИЯ ОТГЛЕЖДА - Я БЕГОМ НА СЕЛО, МИРИЗЛИВЕЦ ТАКЪВ - ЕЛ.АТАНАСОВА

Отговори
0 0
mm

mm

05.08.2014 | 01:27

СЕЛЯНИН НЕЩАСТЕН, КАКЪВ УНИВЕРСИТЕТ СИ ЗАВЪРШИЛ БЕ БОКЛУК МИРИЗЛИВ, УНИВЕРСИТЕТ ЛИ МУ ВИКАШ НА хАСКОВСКИЯ ПОЛУВИСШ ИНСТИТУТ ЗА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИ КАДРИ - ДАЛИ СЪЩЕСТВУВА ОЩЕ ТОВА УРОДЛИВО ЯВЛЕНИЕ НА СОЦИАЛИЗМА, И ЗА КАКВИ КРЪГОВЕ МИ ГОВОРИШ, КАТО ТОГАВА ОСНОВНАТА ТИ ЗАДАЧА БЕ ДА ЛИЖЕШ ГЪЗОВЕТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ТИ ШЕФОВЕ И ДА ИМ СЕ МОЛИШ ДА ТЕ ПРИЕМАТ В ПАРТИЯАТ - ПЛУЖЕК С ПЛУЖЕК, НАЙ-НАКРАЯ СЕ НАМЕРИ МЯСТОТО ПРИ ГЕРБАДЖИИТЕ, НЕКАДЪРНИК ТАКЪВ, А ТЕ ВЪОБЩЕ НАЯСНО ЛИ СА КАКВА ЗМИЯ ОТГЛЕЖДА - Я БЕГОМ НА СЕЛО, МИРИЗЛИВЕЦ ТАКЪВ - ЕЛ.АТАНАСОВА

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?