Следвайте ни

Диджеят на соца: Пуснеш ли песен със SEX, загазил си!

Бях натрупал 300 касети, триех и записвах, а проверяващите си вземаха, каквото им хареса, казва Алберт Бехар

viber icon

Алберт Бехар е един от старите и доста известни пловдивски диджей. Навремето е завършил специалните курсове при легендата Карло Паникян за този хитов за началото на 80-те години занаят. Водил е купоните на стотици сватби, бригади и заводски партита. Преглътнал е и „пощипването” на десетки касети от проверяващи и чиновници. Помни и меда, и горчилката от дефицита за техника, музика и информация по времето на соца. В онези времена през деня Бехар прави чанти и куфари в завода на незрящите „Успех”, а вечер е диджей.



Алберт Бехар твърди, че възходът на диджеите през 80-те години на миналия век е с чисто финансова причина. Просто те са много по-евтини от един оркестър с жива музика. И управителите на заведения, а и самите клиенти, които правят сватби и тържества, го осъзнават доста бързо. „Финансите винаги са важни. Един магнитофон понякога можеше да създаде много повече емоции, в сравнение с един оркестър. Да не говорим, че музиката с диджей е много по-разнообразна”, разказва Бехар.

Първата му сватба била в хотел „Марица”. За този, който я вдигал, това бил втори брак и затова се очаквало да бъде по-скромна от сефтето. Вместо оркестър поканил младия Бехар. „Човекът бе страшно доволен - оказа се, че с диджей музиката е много по-обемна и разнообразна. А най-хубавото е, че партийците навремето харесваха италианска музика. Така имаше една основа, на която да стъпиш, че иначе всичко друго бе „неприлично” и затова „недотам законно”, казва той.

Спомените на Алберт Бехар за времената, когато диджеите бяха любимци на девойките, започват с правенето на чанти и куфари в завода на незрящите „Устрем”. Работил там, понеже по рождение е албинос, а оттам има и проблеми със зрението.

За да стане диджей, завършил специалните курсове при легендата Карло Паникян. „Беше голям изкуствовед и дискожокер. Той беше човекът енциклопедия и ни даваше най-добрите уроци за това, как да успяваш да завладяваш публиката. Имал съм и други лектори, но той беше най-добрият! Ставаше се доста трудно диджей в онези времена. Само конспектът за изпита беше съставен от 150 въпроса. И съм се готвил месеци за този изпит”, казва Бехар.

На курса при Карло Паникян научил как се подхваща приказката с публиката, така, че да не те замерят с чаши или да те псуват. „Карло казваше: Не забравяйте - от три приказки двете винаги са излишни”, обяснява бившият диджей. От годините, прекарани зад пулта в различни заведения, се е научил да различава три типа клиенти. Едните идват да пият, другите да танцуват, а третите са най-опасни. „Те знаят за музиката повече от теб. Защото ти нямаш толкова време всеки ден да висиш и да четеш и следиш новото. Особено в онези години, когато информацията беше дефицитна, като всичко останало. Трябва да съчетаеш нещата, да създадеш настроение с тези, които са дошли да танцуват”, обяснява Бехар.

Помни колко много старите диджеи са следили за качеството и текста. Защо? „Някой може да си прави секс реклама в песента! Трябва да внимаваш, че след това ще загазиш. Имаше хора, които можеха да ти объркат много живота при подобна изцепка”, припомня той. Другият проблем бил, че не може с една и съща програма да участваш във всички заведения. „Иначе трябва навсякъде да пускаш „Адаптация” на Васил Найденов. Хората не съзнават, че нямаше какво друго да пуснеш. Тогава България не произвеждаше толкова много естрадна или поп музика. Имаше 15-ина естрадни изпълнители, и толкова”, разказва Бехар.

Помни, как в ония времена е намирал техниката си по напълно криминален начин -
в нарушение на всички закони за търговия с валута на Народната република.

„Всичко ставаше по линията на „Кореком”. На мен са ми помагали и чуждестранни студенти, учещи тук. Те можеха да купуват свободно в „Кореком”. Наемаш един такъв, плащаш му и отиваш с него да си купиш техниката. Унизително е, но няма как. Други използваха роднини от чужбина. Някъде минеш метър, другаде се заяждат, трети път, като те проверяват, направо си взимат по някоя касетка”, обяснява бившият диджей.

Качествена уредба „Technics” или „Pioneer” струваше в онези времена поне 500 долара. Всички диджеи купуват грамофони „Sony” по „криминален начин” и със заобикалянето на всички закони, ограничаващи търговията с валута. „Тук-там влизаха и грамофонни плочи - и те с връзки от чужбина”, помни Бехар.

С какъв зор е намирал качествени хром-диоксидни касети, сам си знае. „На сегашните младежи, ако им кажеш, че това са били най-търсените касетки, защото даваха най-добър звук - изобщо няма да те разберат. Те не разбират нищо от качествена техника. Тяхната музика идва от компютрите наготово. Никога не съм правил сметка колко касети съм имал - може да са били по едно време 200-300. Всичко бе оборотно - триеш старото и записваш новото. И като дойде някакъв проверяващ - без да пита, направо си взима каквото му хареса и си отива. Нищо не можеш да му направиш”, разказва диджеят.

Като човек, разбиращ от музика, не отрича невероятното качество, което дава плочата, комбинирана с хубав грамофон. Той предпочитал да работи с касетки. Казва, че когато един диджей развърти една касета няколко пъти, след това му е много по-лесна да пуска парчета от нея, отколкото от плоча. „Много по-лесно се намира търсеното следващо парче”, обяснява Бехар.

По негово време човекът, от който почти цял град си прави записите, е Милчо Александров. В началото студиото му било на булевард  „Руски”. След това се преместило в Капана. „Карахме се малко за качеството на записите му. Ядоса ми се и вика:  Какво само се мотаеш тук? А аз му казах: Милчо, ще трябва да свикнеш с моя начин на работа, защото аз не съм от ония селянчета, дето идват и ти викат: „Запиши там нещо - да има да върти и свири!”, спомня си Алберт Бехар.

Помни добре и Емил Димитров - Макарона и неговото студио на „Капитан Райчо”. Твърди, че това е типичният пример на човек, който успял да направи страшно много пари, и не се е усетил кога да „слезе безопасно от влака”.  

В 80-те години се появява модата на „мъжка” и „женска” сватба. Първо роднините на булката правили по-скромно тържество. На него се канели по-отбран кръг познати и точно на него викали диджеи. След „женската сватба” идвала „мъжка”, при която по селата „къртят мивки” от показност и надуване. На нея задължително свири народен оркестър. „От тая мода с „мъжките” и „женските” сватби след време се появиха ергенските и моминските партита”, твърди Алберт Бехар.

Някои от партита му едно време продължавали по 7-8 часа. Канели го всеки петък, събота и неделя. „Не можеш да откажеш, защото иначе няма да те поканят друг път”, спомня си диджеят. За да издържи пред грамофона и уредбата 7-8 часа, пиел постоянно вода. Така организмът се спасява от дехидратация.

Най-хубавата и незабравима сватба в Пловдив направили млад немец и булката му - българка. Поканили Алберт Бехар да води партито в ресторант „Луксор”. Получило се много хубаво, защото имало много германски гости. Те пък искали да им пуска основно българска естрада, защото много я харесвали. „Немците направиха сватбата незабравима”, спомня си Бехар.

=Възход и падение= 

Игрите на Милчо Александров

След като понатрупа пари от студиото си в Капана, Милчо Александров се захвана с търговия и издателска дейност. Издателството му „Ролис” пускаше доста интересни шарени фентъзи романи, които никой не бе чувал през соца. Стана издател и на вестник „Провинция”.

Големите му пари дойдоха от така наречените „пловдивски игри”, които бяха чиста форма на пирамида. Законодателството ни обаче, бе още много младо и неопитно за подобни провинциални тарикатлъци.

В началото на новото хилядолетие Милчо фалира и загуби всичко. Сега живее в стара къща под наем в циганската махала на село Динк с баща си.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

НИКОЛАЙ  ПРОТОПОПОВ

НИКОЛАЙ ПРОТОПОПОВ

27.06.2015 | 19:07

ЗА НАЙ ВЯРНА ИНФОРМАЦИЯ МОЛЯ ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ УНИКАЛНИЯТ ЗА СВОЕТО ВРЕМЕ КАРЛО ПАНИКЯН , КОЙТО МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ В ПЛОВДИВ НА ЦЕНТЪРА. УЛИЦА ОТЕЦ ПАИСИЙ МУЗИКАЛЕН МАГАЗИН И БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР. ПО МОЕ МНЕНИЕ ТОЗИ ЧОВЕК ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ НАПРАВЕН ФИЛМ ЗА НЕГО !!!

Отговори
0 0
Аре ся

Аре ся

27.06.2015 | 14:14

Мили пловдивски простотии от близкото минало. Ама понеже днес славчо е на село и давай да пишем соц историята. Нали по това време всеки купуваше каквото си поиска от корекома, просто брои селските манги на някой и готово. А там където работеха слепите все още се казва \"Успех\", а не устрем. На младите за какво им е да знаят какво е хром-диоксидна лента? Пунта мара. Имаше ги навсякъде и вървяха малко повече от обикновените. Изобщо напоследък жълтата Марица се ориентира към \"Тъга за соца\"....Тъжно е дагое...

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?