46

Дамата с воалетките, която купи тюбетейки от Казахстан

Пловдивчанката Юлия Райчевска-Толова има уникална страст. Тя обожава шапките от всякакви стилове и смята, че този забравен от новото поколение аксесоар може да промени всеки. Завършила е Българска филология и Бизнес психология - едната специалност й помага да оцени шапката като културен феномен, а другата - като артикул, който променя самооценката на човек. Работила е дълги години като журналист. Юлия Толова притежава колекция от над 200 шапки, които събира с години. Не е известно друг у нас да има такава. Половината са купувани от пътешествията й по света, другите са правени от нея. Юлия прави и нещо, което е наистина уникално - релакс фотосесии, на които кани пловдивски дами да отпускат с шапките й.

Юлия Толова не се появява на публично място без някоя от любимите си шапки. Учила е в Руската гимназия и там потъва в света на „Война и мир” и „Анна Каренина”. „Така се влюбваш в шапките на дамите и господата. Само в съвременния свят те не носят шапки. И това е голяма грешка! Шапката ти допълва стайлинга и тоалета, после през зимата ти пази топло, а през лятото те пази от слънцето. В библиотеката съм чела с месеци за това. Една от задачите е била да пази лицето от слънцето, защото са смятали, че остаряването се дължи на липса на вода”, казва г-жа Толова.

Много харесва воалетката и шапките с нея са й слабост. Помни и първия си тоалет за глава. „Няма да забравя един от филмите с Роми Шнайдер, в който тя носеше невероятна шапка. Когато я видях,

реших твърдо, че никъде повече няма да се появявам без капела.

Още в гимназията поръчах първата си шапка в „Дома за мода и красота” при модистката Нина Герджикова. Беше малка черна табличка - като на стюардесите. Облякох цикламен костюм за манифестацията на 9 септември с шапчицата. Всички се обръщаха да ме гледат”, разказва г-жа Толова.

Съпругът й е инженер, който прави мотокари. Тя е психолог по човешки ресурси във фирмата му. Пътуват по света, за да продават мотокари, но където и да стъпи, Юлия търси шапки. Всяка от тези в колекцията й си има история. Направила си един наистина уникален модел червена шапка. Появила се с нея в един от хотелите в Барселона и другите гости станали на крака да й ръкопляскат. В Лондон, където шапката е неизменен атрибут за висшето общество, дамите я спират да й правят комплименти по улицата. Един от представителите на „Балканкар” на Острова й разказал, че столицата на шапките във Великобритания е град Лутън. Известно време Юлия дори мечтае да отиде да учи занаят там.

„В Казахстан ​отидох и си купих тюбетейка. Там ме питаха: Откъде я знаеш тази дума?”, спомня си тя. Купила четири копринени и везани на ръка тюбетейки. Подарила едната на баща си Георги Райчевски. Той вярвал, че тюбетейката му носи щастие. В момента те са част от богатата й колекция. Държи шапките си в кашони, и някои от тях - дори забравя с годините.

Когато взема плат за костюм, винаги си купува 2 метра допълнително за любимия си аксесоар.

„Хубава шапка от парцали не става!

За да е хубава, всичко трябва да е веревно. Тогава е красиво. С икономии шапка не се прави”, казва бившата колекционерка.

Шапките, които прави сама, понякога изискват калъп, които сега се продават в сайтовете. Един струва над 100 евро. „Най-важното е формата и винаги да вложиш нещо от себе си. Изпитвам потребност от творчество. За някои шапки със сложни форми се искат истински инженерни решения - тогава събирам колегите на съпруга ми, всичките са инженери. За една шапка с формата на седло 5 часа пихме джин, докато я измислим”, спомня си тя.

Харесва инженери и как решават екипно всеки проблем. По време на голямата криза в началото на 90-те години колегите на съпруга й помогнали да си направи сама воалетка. Сглобили й правоъгълен малък стан, на който изплела мрежата. След това й дали бяла мотокарна боя, с която ръчно боядисала всяко едно възелче от мрежата. И така воалетката била готова. „Хубавите воалетки и досега са ми голям проблем - много трудно се намират”, казва Юлия Райчевска-Толова.

Преди време я поканили на дефилето на младото вино, защото знае четири чужди езика. За дните на фестивала няколко млади мъже й казали: Госпожо, виното е прекрасно, но вашата шапка е много красива. „Хората ценят красивата шапка”, убедена е тя.

За нея комбинацията между шапката и лицето на човек е наука. Тя трябва да си пасне с овала му, с цвета на косата му и още много други неща. Има шапки, които те подмладяват с 10 години, и такива, които те състаряват, категорична е колекционерката.

„Дамите днес не носят шапки и аз реших да правя за тях релакс фотосесии. Моите многобройни шапки са реквизит, с който дамите се забавляват и релаксират. Това ми е вид копинг стратегия”, казва Юлия.

На сесиите й няма „Недей пипа!” – тя призовава гостенките си да слагат шапки, и да се оглеждат с всяка една от тях.

Юлия вярва във "Везната на белите дни"

Юлия Толова е вярващ човек. Преди няколко години издава книгата си „Везната на белите дни”. В нея е описала 80 случки от живота си, които смята, че са проявление на Бог. Книгата е приета много добре от публиката. „Аз в нищо друго не вярвам. Вярвам, че всичко е свързано с Него и е под негово ръководство”, казва Юлия. Една от идеите, които има, е да направи работилница за деца в някое читалище, където да учи малките как да творят шапки.

Снимки от Валентина Биларева

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Иванова

Иванова

29.06.2022 | 11:14

Гордея се със съгражданка та си. Пловдив е град на творците. Дано Бог и даде благословията си, да учи децата на този уникален занаят.

Отговори
0 0

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?