46

Да хванеш в кадър усмивките на Африка СНИМКИ

Децата са главните герои във фотоизложбата на Атанас Кънев и Елена Панайотова

В горещия август Градската художествена галерия в Пловдив ще представи сюжети от Африка, заснети от професионалния фотограф Атанас Кънев и театралната режисьорка Елена Панайотова. Фотоизложбата „Далеч от Африка“ може да бъде видяна от 3 до 23 август в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“ №15.

 Освен уникални мигове от Черния континент, кадрите са посветени и на една мисия. Изложбата представя програмата „Артисти за деца“, продуцирана от Фондация ДЕН ГРИ и ръководена от Елена Панайотова в Кения (2011- 2017) и България (2002- 2017). В този проект са били въвлечени 5000 деца и младежи в риск и 300 артисти от Африка и Европа, обучени от български екип в практиките на приложен театър. Фотосите показват как африкански артисти и деца участват в спектакли върху местни легенди и приказки на брега на езерото Виктория. Включени са и документални кадри от Кения и Занзибар. 

Атанас не е обикновен фотограф. Той не става сутрин с мисълта да реализира красиви кадри, след което да ги прибере в поредната папка, озаглавена с датата на снимките. Не се прибира вечер с идеята, че утре ще направи чудо и ще стане милионер за ден, благодарение на обектива си. Той е от онези чешити, които често захвърлят някъде фотоапарата, почиват си от него и не един или два пъти са били на косъм да сменят професията. Защото фотографията не е просто един кадър. Тя е история, която Кънев умее да разказва по неподражаем начин. Тя е миг, който веднага бива залостен в миналото, но запазва целия си огнен заряд. Кънев е именно онзи „мазунго“ (бял човек на суахили), който

демонстрира вълшебството с всяко щракване на фотоапарата си. 

„Фотографията ми носи несравнима енергия, от която имам нужда - да творя, да правя нещо. Опитвах да рисувам, да пиша. Не се получи. В един момент разбрах, че фотоапаратът е моето аз. Дава ми това, което трябва да бъда. Oсвен тoзи тип документални кадри, каквито са в изложбата, или тип журналистически фотографии, имам и други виждания за фотографията като форми и релеф. По-абстрактни неща, които си ги снимам, виждайки ги около мен, търсейки ги. С моите кадри искам да накарам зрителя да мисли едновременно с мозъка и сърцето си. И нещата се получават“, коментира Кънев пред „Марица“.

Едно от незабравимите му фотографски пътувания е двуседмичната му среща с Африка, и по-точно Кисуму. Не, не си представяйте плачещи и гладни деца, с изпъкнали кореми и ред болести. Кънев е отвъд това клише и затова заедно с Елена са опитали да покажат именно контрастния образ на Черния континент. 

Посетителите ще могат да видят към 160 снимки. "Малките са с размер 30 х 40 см и на тях са основно деца. Големите са запечатали интересни моменти от Кения и Танзания, от места, където трудно бял човек или фотограф може да стъпи“, обясни пловдивският фотограф.

Той все още помни като бял ден пътешествието си до континента, как се е оглеждал в очите на децата, как всяка сутрин се е събуждал от птичи хор, чийто произведения са за награда „Грами“.

„Там, където бях, има около 30 дома за сираци. Причината да са толкова много е, че има смъртоносни болести - СПИН и малария, в резултат на които родителите измират. Има и изоставени деца, чиито родители не могат да си позволят да ги гледат. Държавата обаче е впрегнала всички сили и им помага. Може да ходят с леко поокъсани дрешки, но имат храна, има кой да полага грижи за тях. Просто тези деца имат нужда от социализация. Това е един от начините да им отвориш очите за друг, съвсем различен свят - чрез изкуство, театър, музика, танци. С тази гореща кръв всички там танцуват. В Африка децата говорят основно английски и така се комуникира с тях. И там е цивилизация. Хората си 

имат мобилни телефони, но нямат хладилници, защото токът е скъп. 

Но е похвално, че държавата и местните общини се грижат за тези деца, в крайна сметка става въпрос за бъдещите поколения“, разсъждава Атанас Кънев.

Ежедневието му в Африка е било изключително динамично. „Ставаш рано и тръгваш веднага. Отивах от единия дом в следващия, срещах се с различни неща. Накратко - много снимане, много общуване. Африка е нещо различно. Първо,  слънцето е по-голямо, защото си на екватора и си по-близо до него. Въздухът мирише по друг начин. Имам усещането за дежа вю, сякаш си се върнал от миналото. Има много разнородно общество там. Сред интересните преживявания бе да си наемеш превоз по телефона. Обаждаш се и идва един човек с колело, качва те отзад на багажника, който е обзаведен с едно голямо парче дунапрен. Такси на колело, което те кара където поискаш. Върши чудесна работа. Много друса, няма въздушни възглавници, колани, не е безопасно в никакъв случай“, спомня си с усмивка пловдивският фотограф.

Твърди, че е научил много от децата и въобще от пребиваването си на континента. „Трябва да бъдем щастливи с това, което имаме. Да спрем да се тъпчем, да купуваме излишна храна, която после хвърляме. След като се върнах, вече гледах на нещата по друг начин. Честно казано, сега, години след посещението ми, все още не мога да си отговоря на въпроса кой е по щастлив - ние, имайки толкова много неща, или те, които се задоволяват с малко“, замисля се Кънев.

Пловдивчанинът не е фен на режисираните кадри, не обича и да застава от другата страна на обектива. Но умее да хваща точния момент. За 30-годишната си практика Атанас Кънев е снимал какво ли не и къде ли не. Един от вълшебните мигове, които няма никога да забрави, е концертът на Джон Лорд. „Тогава бях на сцената като омагьосан. Лично Лорд ми позволи да снимам през цялото време на концерта. Знаете, че по принцип разрешават да се снима до третата песен. Джон Лорд си е просто лорд. Голям музикант и голям човек“, смята Кънев. Той е 

имал честта и удоволствието да снима също великите Ал ди Меола и Ричи Блекмор.

Имал и много идеални моменти, които е изпуснал да запечата с обектива си, но не съжалява за това. „Може би ще има още много, които ще изпусна, и такива, които ще успея да реализирам. Живот и здраве“, убеден е Кънев.

Изложбата, която се открива на 3 август, носи за него особен заряд. Причината е, че я посвещава на своя приятел и колега по обектив Стоян Илиев, който почина на 6 август миналата година. Още по-специалното е, че някои от кадрите са запечатани с обектива на Илиев, който той му дал назаем. "Някои от снимките са именно с този негов обектив. Много сме си говорили с него за тази изложба, която сега се реализира. Щях да се радвам да бъде тук“, разказа Атанас Кънев.

Той е фотограф на свободна практика с над тридесетгодишен професионален опит. 25 години снима за вестниците „24 часа“ и „Марица“ в Пловдив. Носител е на много отличия, включително на Награда „Пловдив“. Участвал е в редица изложби в страната и чужбина, водещ е творчески ателиета по фотография. 

Елена Панайотова е театрален режисьор, продуцент и педагог. Повече от 25 години работи като режисьор на драматични, куклени и оперни спектакли в България и чужбина. Дългогодишен преподавател в Академията за изкуства в Утрехт, както и в НБУ. Носител е на Награда “Пловдив” за 2019 г. за спектакъла „Принцът на морето и принцът на земята”.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?