Следвайте ни

Цвятко Сиромашки посегна към райската ябълка СНИМКИ

viber icon

След пластиката с Христос за папа Йоан Павел Втори скулпторът се е заел да сътвори фонтан със символа на плодородието зад Джумаята

Водата и ябълката са ключови моменти в света на Цвятко Сиромашки. Това се вижда и в една от последните му пластики, наречена „Нимфа“. Дъщерята на Зевс и Хера е изложена в новото му ателие - на върха на кокетна кооперация в сърцето на Пловдив. Ала този път покровителката на плодородието и небето е красива като луната.

Подобен сюжет вероятно ще изненада поклонниците на майстора, които го познават като автор на скулптури на знакови личности от историята - сред тях са чехът инженер Йосиф Шнитер, „министърът на цветята“ Люсиен Шевалас, маската на титана на оперното изкуство Борис Христов. Днес в ателието на Цвятко Сиромашки могат да се видят пластики на цар Борис I Покръстител, хванал меч в едната си ръка и църква - в другата длан. Виждаме „каменното лице“ на Патриарх Евтимий и братята Кирил и Методий. Цвятко все още пази и първата си пластика, правил я  като ученик. До нея е портретът на баща му.

Роден между Тримонциум и партийния дом - в сърцето на Пловдив, Цвятко Сиромашки още помни лудешките си детски години, преминали по улица „Крали Марко“. Лятото с приятели играели по цял ден в Цар Симеоновата градина, а през зимата се пързаляли по заснежената улица, завързани за задната част на волска каруца.

10-годишен, Цвятко се запалил по моделирането с глина. Близо до дома на семейството имало грънчарница, откъдето купували глина. Взел пример и от баща си Андон Сиромашки, който е един от най-добрите леяри в страната. От него научил тънкостите в художественото леене. Първият му опит е да излее кръгла фигура върху леярска пръст, но най-трудно се оказало да постигне триизмерна фигура без восъчен модел.

Днес скулптури и пластики на Сиромашки има в десетки музеи по света -  в Италия, Германия, Япония, Русия, Полша, Словакия, Латвия. Негови творби попадат в много частни колекции. Автор е на паметната плоча, поставeна на площад "Централен", за да напомня за визитата на папа Йоан Павел Втори през май 2002 г. Оттогава в колекцията на папата влиза малката пластика, измайсторена от Цвятко, с изображение на Исус Христос. Тя е копие на триметровата статуя на „Пресветото Сърце Исусово“, която може да се види в  католическия храм в Раковски. Скулпторът е подредил 12 индивидуални изложби у нас, в Германия, Гърция, Япония и Австрия, участвал е в 15 международни групови изложби - една от тях е в далечен Китай.

Япония обаче му носи най-силната трансформация като творец и човек. „Бях поканен за два месеца и изработих две скулптури за японците - „Милувката” и „Послание към слънцето”. Правих ги сам, без никаква помощ, и двете от гранит. Трудна работа! Шест месеца след това ме боляха ръцете, но пък пластиките останаха в „Музея на камъка” в град Ивасе”, казва пловдивчанинът.

Голямата изненада за Цвятко Сиромашки обаче е да научи откъде идва особената почит на японците към народа ни. “Една от най-вълнуващите ми срещи в Япония беше с директора на най-големия им музей, казваше се Танака. Той ми разказа, че всъщност японци и българи произхождаме от едно и също място - азиатските степи, само че ние сме тръгнали на запад, а те - на изток”.

Идеята на агроексперта

С дисциплина и стоицизъм го впечатлява и агроекспертът Красимир Кумчев.  "Краси ми се обади за пръв път през ноември 2019-а. Каза ми: Имам страхотна идея! Поканих го на гости, в къщата ми в Стария град. Седнахме на двора. След 4 часа разговор вече ме беше спечелил за своята кауза”, разказва скулпторът.

След тази култова среща последвали още десетки, уточнявали детайли за „Фонтанът с Ябълката“. „И така вече 13-14 месеца работим над този проект. Знаем, че няма да ни е лесно! Ако не беше упоритостта, настойчивостта и убеждението на Краси, никога нямаше да се захвана. Тръгнахме заедно и усещам, че пътят ни ще е за дълго“, казва скулпторът.

От библейски символ до логото на Apple

Ябълката има много лица - символ на греха в Библията, златна в приказките и култова в дизайна чрез логото на Apple. За Красимир Кумчев обаче означава плодородие и познание.

„Царицата на плодовете е изхранвала местното население от векове. Заедно с гроздето, доматите, диворастящите плодове, горските растения. Хрониките разказват, че по време на Кръстоносните походи тридесетхилядна войска е презимувала на северния бряг на Марица, плюс местното население. Какво би се случило с тях през зимата, ако го нямаше наблизо плодородното Тракийско поле. То е  изконната причина нашият древен град да съществува вече 8000 години. Ето защо ябълката е най-подходяща да се превърне в един от символите на Пловдив“, убеден е агроекспертът. Той е „Царят на ябълките“, а в годините на соца се грижи за най-голямата ябълкова градина в света - масивът в село Рогош (14 000 дка) е давал реколта от 30 000 тона ябълки. Днес цялото родно производство е около 27 000 тона.

Инициативата за „Фонтанът с Ябълката“ е частна, подчертават двамата. Те са готови с концепцията си и вече са я внесли за одобрение в Община Пловдив. Наясно са, че идеята им се отнася за обществено място, при това в самото сърце на града - точно там, където е „топлата връзка“ между Стария град, Главната и „Капана“. Инициаторите допълват, че така се оформя цялостен ансамбъл, обединяващ "Седмият хълм" на Джумаята като символ на художественото слово, и „Фонтанът с Ябълката“ - символ на познанието и плодородието. Очакват да получат заветното „да“ от местните експерти, понеже са убедени, че с новата пластика мястото ще стане още по-добро за пловдивчани и гостите на града. За реализацията те не разчитат на финансова подкрепа от бюджета на града, а сами събират средствата от спонсори и свои поддръжници. Идеята им вече се радва на огромна подкрепа в социалните мрежи. Зад нея застават големият музикант Теодосий Спасов, цигуларят Мичо Димитров, историкът Мимо Райчев, Любозар Фратев, братята Благовест и Светослав Аргирови, Нери Терзиева, архитектите Валентин Маринов, Михаил и Антоан Богданови и художниците Васил Стоев, Ангел Гешев, Николай Няголов, Вихра Григорова...

Цвятко Сиромашки пък се надява, избирайки улица с името на Константин Иречек, да опровергаят великия чех, който казвал навремето: „За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. Най-великият гений на българите е завистта!”.

Признанията на ваятеля В Япония преоткрих Родопите

В 1996 година Цвятко Сиромашки открива Япония. Отива там по покана на скулптора Масаджи Асага сан. Японецът държи едно от най-големите ателиета, недалеч от Токио, и прави годишно над 20 монументални гранитни скулптури. През 1987-а той печели голямата награда на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Нашенци го удостояват и с отличието “Златен век” на Министерството на културата. Затова седем години по-късно, през 1994-та, японецът изпраща свой представител у нас - иска да покани местен скулптор за работа в Япония.

Помощникът на Асага тръгва от Северна България - стига до Габрово, Велико Търново, Плевен и София, но без резултат. Тогава минава през Пловдив и среща Цвятко Сиромашки. „По това време нямаше телефони, пуснах снимков материал по пощата и за мое голямо учудване получих покана от Асага. Дори не предполагах, че ще избере точно мен! По това време строях къщата си в Стария град, не ми беше до пътуване, но веднъж вече бях отклонил покана да работя в Южна Африка и съжалявах. Затова бързо си стегнах багажа и потеглих към японския град Ивасе, провинция Ибараки”, спомня си Сиромашки.

Странното е, че точно в страната на изгряващото слънце Цвятко преоткрива магията на родните Родопи. „По време на целия си престой в Япония си представях Родопите, сякаш ги виждах отгоре. Усетих ги още докато летяхме със самолета и видях изгряващото слънце на Далечния изток“, разказва Цвятко.

Енергията на гранитните павета

Докато работел в Япония, си задал въпроса: Коя е скулптурата, която трябва да направи в бъдеще? Отговорът бил: скулптура от гранитни павета.

"Ние, пловдивчани, всеки ден вървим по тях, а дори не ги забелязваме. А те идват от скалата, от самото ядро на земята - там са енергиите, които създават гранита. Преоткрих този феномен и исках тези малки павета да ги превърна в нещо друго. Тогава промених напълно своето виждане за пластиката!

Ето това ми се случи в Япония - някой "от горе" все едно ми каза: Погледни Родопите, но виж и Пловдив с неговите павета и с хората!", разказва скулпторът.

 

Снимки от Наташа Манева

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (7)

съвет

съвет

01.03.2021 | 19:40

Оставете на архитектите да решават въпросите свързани с градската историческа среда, а не цигулари, певци, хотелиери, журналисти и други "компетентни" имена да се изказват за щяло и нещяло. Стига вече всеки да разбира от всичко. В градската среда е нужна преди всичко мярка и чувство за хармония. Прави са архитектите, че става претрупване със символи. На художниците не им ли прави впечатление това? Забравихте ли грозните дарени скулптури, които дразнеха очите и се пречкаха в краката на минувачите по Главната. Ами Рендето пред Халите и Стружката пред Операта, ами Филип Македонски над Римския стадион. Трябваха години да ги разкарат, а сега старата песен на нов глас. Стига бутафория, стига кич, стига тюрлюгювечи.

Отговори
0 4
МАРИН

МАРИН

01.03.2021 | 11:53

БРАВО, НАЙ -НАКРАЯ НА ТОВА МЯСТО ЩЕ ИМА НЕЩО КРАСИВО , А НЕ НАРКОМАНСКИ СБИРКИ !ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ПРОЕКТА!

Отговори
3 1
АРТ

АРТ

01.03.2021 | 11:51

Много добро решение за града!Поздравления за проекта , дано бързо се реализира !

Отговори
4 1
Пловдивчанин

Пловдивчанин

01.03.2021 | 08:29

Идеята е добра, на много места в Европа съм виждал подобни решения в градската среда, успех на Цвятко Сиромашки.

Отговори
5 1
Иван

Иван

28.02.2021 | 23:07

Успех Цвятко!

Отговори
6 1
арх. Величко КУРТЕВ =отхвърля=

арх. Величко КУРТЕВ =отхвърля=

28.02.2021 | 18:55

Арх. Величко Куртев за “Фонтанът с Ябълката”: При подобна намеса в публично пространство би трябвало да бъде организиран конкурс Знакови пловдивски архитекти коментират идеята на производителя на ябълки Красимир Кумчев и скулпторът Цвятко Сиромашки да изградят „Фонтанът с Ябълката” в терасовидното пространство от източната страна на Джумая джамия. Представителите на гилдията, с които се свързахме, не приемат пренатоварването на тази градска зона с допълнителни „забележителности”, натоварени със спорна символика. „ Първото условие при подобна намеса в едно публично пространство би трябвало да бъде организирането на конкурс с ясно формулиране на задачата”, подчерта по темата арх. Величко Куртев. „ Специално по дискутираната идея имам съмнения както по отношение на символичното значение на ябълката, така и по размера ѝ. Освен това имаме примера с водната каскада на стълбата между Главната и Дановия хълм, която вместо да подобри естетическото възприятие се превърна в чужд елемент без връзка с архитектурната среда”, смята той. И допълва: „Територията е натоварена с голям брой исторически и културни паметници и пренасищането ѝ с нови намеси може би ще бъде грешка. Пространството би могло да бъде използвано за културни събития като изложби, места за почивка и заведения на открито. Евентуалното включване на пластични и скулптурни елементи би трябвало да бъде дозирано и ненатрапващо се. Джумая джамия, която е паметник на културата е само на няколко метра западно и с достатъчно доминиращо присъствие”. Коментари: КОНКУРС? Ха дано, ама надали! Прав е арх. КУРТЕВ, че за такива обществено значими инициативи непременно трябва КОНКУРС. И то =Първо: ДАЛИ / ИЛИ? Кътчето си е прекрасен спокоен оазис, нека не го претоварваме. А КОНКУРС даже задължителния =за Главен Архитект, за Стария Град= Кметът някакси се …стеснява да обяви. Да не говорим за обещаното преди избора му РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕДШЕСТВЕНИКА МУ, ТЪРСЕЩ ДЕПУТАТСКИ ИМУНИТЕТ За ябълката Мястото му не е там. Не коментирам естетическите качества. Центъра е пренаситен с исторически, археологически, архитектурни и много други конкуриращи се и борещи за нашето внимание неща. В това число и егото но някой хора да оставят там своя отпечатък. Не е ли по-добре подобни проекти да търсят мястото си в големите, скучни и сиви квартали на Пловдив, където наистина биха допринесли за подобрението на градската среда. Отговор EGO + афторски "ПРАВА" “…В това число и ЕГОто но някои хора да оставят там своя отпечатък…” НЕ БЕЗ НАМЕРЕНИЯ ОТНОСНО “АВТОРСКИ ПРАВА” ЗА СЕДВАЩИТЕ СТОЛЕТИЯ върхи тези площи (вж. Кино КОСМОС, вж. Девето ТЕПЕ в контекста на оправданията на Богаташкий) жалка претенциозна КРЪПКА! Наистина: “…водната каскада на стълбата между Главната и Дановия хълм, която вместо да подобри естетическото възприятие се превърна в чужд елемент без връзка с архитектурната среда…” съвсем както измъчените гърчове да се правим на “столица ЕСК’2019” по-хубави от това, което СМЕ. Претенциозна КОМПЛЕКСАРСКА изг7зица = най-после да им го каже някой грамотен специалист непукист (не от ония плужеци =”хибридните”= на АМТИ +И +Цирк!)

Отговори
10 7
арх. Мария СТОЯНОВА =отхвърля=

арх. Мария СТОЯНОВА =отхвърля=

28.02.2021 | 18:42

Арх. Мария Стоянова за „Фонтанът с ябълката”: Има нещо доста наивно в символиката за ябълка и вода. Не можем да пълним безразборно центъра на Пловдив с всякакви идеи и хрумвания на инвеститори, макар и дарения, смята тя „Това място няма нужда от силни акценти, защото е заобиколено от достатъчно исторически елементи и сгради” Арх. Мария Стоянова за проекта „Фонтанът с Ябълката” пред Под тепето Видях по медиите предложението за пластика и вода на мястото зад Джумая джамия и си спомних за идеята и реализацията на 14 млади колеги и техни приятели, които направиха нещо изключително приятно за същото място. През 2012г. се проведе архитектурна работилница за 3 емблематични стълби в центъра на Пловдив. Целта беше да се дадат идеи за ревитализация на тези позанемарени обществени места. Едната стълба беше точно пространството зад джумаята. Идеята на колегите беше с много философия, функционалност и спокойствие. Да, именно спокойствие. Това място няма нужда от силни акценти, защото е заобиколено от достатъчно исторически елементи и сгради. Това прецениха и колегите тогава, като направиха голяма елипсовидна дървена пейка, която пълзеше по терасите и даваше възможност да поседиш на сянка под високите дървета, да почетеш или поприказваш с приятели, дори да полежиш. В единия край можеше лесно да се транформира в малка сцена и цялата зона да се превърне в приятен амфитеатър. За съжаление Общината тогава не откликна на предложението на КАБ да запази тази реализация, която беше започнала да става приятно и атрактивно място за младите хора. Сега чета, каква е идеята на новото предложение. Струва ми се, че има нещо доста наивно в символиката за ябълка и вода. Неслучайно колега възкликна: „Защо не чушка, когато в Пловдивското поле се отглеждат най-много чушки?”. Размерът от 3 метра на ябълката е изключително агресивен. Смятам, че не можем да пълним безразборно центъра на Пловдив с всякакви идеи и хрумвания на инвеститори, макар и дарения. Екстериорното обзавеждане е важен фактор, за да изглежда едно външно пространство добре. В центъра на Пловдив трябва да е обозначено предварително, къде е добре да има пластики, къде водни атракции, къде дървета, къде може да има малки сцени, къде временни пазари и павилиони, къде пейки, къде временни и постоянни указателни и информационни табели, къде места за временни изложби и изложения. Всички тези елементи трябва да допълват и без това наситеният с интересна и многообразна архитектура пловдивски център, а не да се натрапват с големина и обеми. 5 коментара за “Арх. Мария Стоянова за „Фонтанът с ябълката”: Има нещо доста наивно в символиката за ябълка и вода” Майна Точно казано ДОН ДОМАТ Ами АЗ? Прочутият из Галактиките ПЛОВДИВСКИ ДОМАТ? "безкористни" инициативи ли? НИМА? Съвършено справедливо становище, базирано на компетентен ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ: “…не можем да пълним безразборно центъра на Пловдив с всякакви идеи и хрумвания на инвеститори, макар и дарения…” (щедри, безкористни?) Градът се устроява от градостроители. ДИПЛОМИРАНИ. (ама не от ветеринарното, нито от АМТИ+И) Ландшафтните АрхиЙереи помагат САМО КЪМ КРАЯ = напудрянето. Щом го нЕма у Плано, не му е там мЕсто’то. Спокойното сенчесто кътче (за разлика от комерсиализиранио “капан”) е местенце за отпускане, за отдих в жегата. Айде без АГРЕСИИ. Имаше и разгорещени полемики = свържете ги с ПИНГ Мариана Добре е, че този път има обсъждане и то трябва да напълно свободно и да продължи достатъчно дълго, ако трялва и години! Време е да се сложи край на натрапването на естетиката и визията на малък кръг хора (бизнесмени, творци, политици, общественици) на поколения пловдивчани. Пък който толкова има мерак да увековечава бизнеса си с мащабна пластика, да го направи, но на свой терен! Добре казано, Мариана! “…има мерак да увековечава бизнеса си с мащабна пластика, да го направи, но на свой терен!” =НАИСТИНА! Стана практика напоследък ужким “щедро”, уж “за благо Народу” частници да си устройват върху (общите) квадратури свои чифлици. Тенис кортове (с постройки!) всъщност ЧАСТЕН КЛУБ С МАСАЖИ прославено като “развитие” и ПОДОБРЯВАНЕ на прашното махленско игрище под Джендем Тепе: ами като си толкова ловък ИДИ СИ КУПИ ПАРЦЕЛ В РЕГУЛИРАНИЯ ГРАД И ОСТАВИ СВОБОДНАТА ЗЕЛЕНИНА НА МИРА

Отговори
9 7

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?