Рецитираме поезия от къщи

„Поезия е, когато емоцията намери своята мисъл, а мисълта намери думи”, казва Робърт Фрост. Запален от тази максима силно социално активния пловдивчанин Павел Начев създаде страницата „Поезия от вкъщи“, защото социалната изолация не ни позволява да се срещаме и да я споделяме на живо. „Поезия от вкъщи“ е насочена към всеки, без ограничения. Към всеки, влюбен в литературата, който чрез дигиталното измерение може да сподели любимия си стих на виртуалната аудитория и поне за няколко минути да разкъса сивото ежедневие.

За целта участниците записват видео на своят рецитал или четене на поезия и я изпращат на e-mail: [email protected], след което то бива качено в страницата на платформата във Facebook.

Може да сте на дивана, в кухнята, в спалнята или терасата, на двора, пред камината – където се чувствате комфортно, както се чувствате комфортно. Инициативата не търси визия, а дълбочината и смисъла в словото.

Литературната платформа стартира буквално преди дни, а в нея вече има много показани клипа – на основателя Павел Начев, който чете „Песен за охлювите, тръгнали на погребение“ на Жак Превер, в превод на Валери Петров; на актьора от Драматичен театър Пловдив - Симеон Алексиев, който рецитира „Стената“ на Борис Христов и на писателя, журналист и сценарист Стефан Икога, който сгушен в топлото и меко одеяло ни споделя своето изпълнение на „Къщата“ на Атанас Далчев, Лора Радева с „Борбата е безмилостно жестока“ на Никола Вапцаров, актрисата Радина Думанян с „Малката нула“ на Джани Родари и други. А на 22 април, когато чествахме 100 години от рождението на великия роден поет, писател, журналист и преводач - Валери Петров, се пуснаха четири видеа, посветени на неговото творчество.

Инициативата, посветена на световното и българското изкуство, е създадена сега, защото макар ограничени, границите ни се пресичат не само физически, но и емоционално и интелектуално. Това, че сме затворени по домовете си, не означава, че не можем да се обединим около една обща идея, била тя и литература. 

„Дистанцията между душите може да се преодолее въпреки пространството. Емоциите не се балансират по команда, а страхът си остава все така най-добрият неприятел на човека. Лутаме се от насока в насока, контактът с другия се губи в хоризонта на бъдещето, затова избираме да полетим с поезията. По пижами, с домашно кафе, по чорапи или без...“, споделя Павел Начев.

Инициативата ще продължи и през идните седмици, а крайният резултат може да се окаже по-интересен, отколкото сме очаквали.