Следвайте ни

Чико и Кольо Витковски почиват в бронз в "Малкия Париж"

viber icon

Скулпторът Цвятко Сиромашки пази в ателието си „Горещият стол”, провокиран от Кеворк Кеворкян, прочутите „Светещи трупчета” и 30 награди

Трима големи пловдивски творци – Димитър Киров, Цвятко Сиромашки и Мичо Димитров, се появяват на бял свят на 20 май. Единият от тях - роденият на 50 метра от училище „Душо Хаджидеков”,  живее и в миналото, и е постоянно в бъдещето на този град. Домът на Сиромашки в Стария град е като възрожденска крепост - стъпваш по стар камък, здравец и стари асми радват окото. Две други места обаче са негова съкровищница - мястото на родната къща на ул. „Крали Марко”, където сега се издига нова кооперация, и ателието му извън града, което всички наричат „Малкия Париж”. Там е събрал десетки свои работи, които един ден смята да покаже.

Царството на улица „Крали Марко” е просторен апартамент с гараж. Само дето не прилича на никой друг апартамент. Гаражът е като галерия за големи скулптури от камък и метал. Едната е от стар радиатор за парно и се казва „Слънчев копнеж”.

„Някои хора си мислят, че са измислили модерното изкуство, а аз направих това през 1989 година. Целта на това място  е след време да се оформи като галерия и който иска да я разгледа, ми звъни, а аз идвам и му отварям”, обяснява намерението си творецът.

През 2024-а иска да направи голяма юбилейна изложба в галерия „2019” на ул. „Гладстон”. Творбите за нея са събрани в съкровищницата на „Крали Марко” и в ателието „Малкия Париж” в края на града.

В апартамента има десетки големи и малки пластики. Край стените са подредени графиките му. И зад всяка творба има някаква история. „Спомени!”, казва кратко той. Една от тях е бронзов тиган, върху който като лъчи са подредени 7 лъжици с различна големина.

„Това е ученически спомен от врачанското село Кунино. Гостувахме през 1973 година на едно семейство и домакинята направи прекрасен боб. Всички седнаха около голяма паница и започнаха да се хранят. Най-голямата лъжица на дядото-патриарх, по-малките - на родителите. Най-малките бяха на децата”, спомня си Цвятко Сиромашки.

В голямата стая на апартамента, който ще стане някога галерия, има много бюстове на известни пловдивчани. Сред тях е единственият портрет от бронз на Динко Дерменджиев-Чико, за която той е позирал.

„Дойде в ателието за 60-годишнината си и ми позираше”, спомня си Сиромашки.

До него са образите на Кольо Витковски и Георги Михайлов. Витковски е върху две дървени греди, които не си знаят годините.

„Вероятно са на над 200 години. Хареса ми структурата на дървото и затова го използвах”, заявява скулпторът. Казва, че постоянно обикаля места, където бутат стари къщи, за да търси облагородено с годините дърво. В апартамента има и 12 стола, напомнящи на тронове, които са от рециклирано старо дърво.

В царството му на ул. „Крали Марко” е и любопитната творба „Горещият стол”. Направил я от стари части на радиатори и метални вериги през 1993 г. Провокирало го предаването на Кеворк Кеворкян. До „Горещият стол” е творбата „Две очи”, която е създадена от четири слепени една с друга тоалетни чинии.

Ателието „Малкия Париж” до Скобелева майка е мястото, където Сиромашки създава творбите си. „Приятелите го наричат така, защото има дух и атмосфера”, казва той. В един двор пази гранитен блок, висок 3 метра и тежащ над 7 тона. Не казва какво ще се роди от него.

По рафтовете в ателието са копията на всичките близо 30 награди за най-различни гилдии, които е създал досега. В една от стаите са и прочутите му „Светещи" трупчета”. Това са дънери от бряст и орех, превърнати в скулптура от метал и светлина.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?