Буря извади три кораба със съкровища в Атлиман

Обикновено през зимата Пламен Вукадинов е някъде в тропическите морета, където се гмурка и снима с камера всичко, което се движи под водата. Всичко в мен е адреналин, винаги подчертава той. Дори една от книгите му се казва „Адреналин”. Водолазът авантюрист сега снима документален филм за потъналите до нашите брегове кораби. Той е поръчан от американската „Сафари Чанъл” и ще бъде предназначен за пазарите в Северна Америка

 

Пламен Вукадинов е направил карта, на която са отбелязани останките на кораби от различни епохи по Черноморието ни. Става въпрос за останки, които са на до 50 метра дълбочина.

„Още не ги знаем колко точно са, но става въпрос за около 15 кораба. Само в пристанището на Китен има 4-5 потънали плавателни съда заедно с ценен дървен материал на борда. Корабите са на стотици години”, обяснява водолазът. За филма той е поканен от двама успели в Щатите българи. Запознал се с тях през септември и те му предложили да направят филм за един или два потънали кораба в Черно море с историята им.  

Дървените греди от товара им на дъното са дълги по 15 метра и широки 40 сантиметра. Пламен е изкарал едно такова дърво. То е почти черно, но с оттенък на червено или кафяво. Пламен Вукадинов подчертава, че дървото, престояло стотици години на морското дъно, е много ценно за направата на различни мебели.

На северния залив на Китен е прочутият залив Атлиман. Там скорошни бури са разкрили 3 галери. „Когато мине една силна буря, тя изравя много неща от дъното и излизат ​такива, които преди не са били известни. Навремето, през турско, в залива имало някакъв местен юнак, който обикалял с кон целия залив. Така се родил Конският залив (Ат Лиман), разказва Вукадинов. 

Пролет, лято, есен и зима Пламен Вукадинов е във водата

 

В Атлиман той снимал галера, чиито останки са само на метър и четиридесет. Съвсем до брега са изключително запазените ребра и кил на кораба.

„От 15-годишен се гмуркам на този залив и не съм подозирал, че има такова нещо - сега минава една буря и разкрива това съкровище!”, разказва приключенецът.

Има опасност, като мине следващата буря, да зарови всичко отново и дълбочината на Атлиман да стане пак до коленете. Затова Вукадинов прави снимките си за филма посред зима. „И нямаш никаква представа, че там има не една, а цели 3 галери. Хората от Китен ми се обадиха наскоро и викат: Пристигай бързо, че се откриха още две галери! Не знам какъв е бил товарът им - всичко е разпиляно преди столетия”, обяснява Пламен.

Водолазът се спуснал и до турския кораб „Шафак”, който е торпилиран срещу Варвара и е на 14 метра дълбочина.

Потопен е от руска подводница на 2 май 1942 г.

По това време Турция е неутрална страна и не е ясно защо руснаците го ​атакуват. „Шафак” бил натоварен с унгарски фаянс и теракота. Корабът бяга дълго време от подводницата и успява да достигне ​на 50-60 метра от брега на Варвара. Там потъва. Товарът му стои непокътнат - всичко е с щампа „Унгария”. „Шафак” е носил плочки, тоалетни чинии и мивки. Снимах всичко - а една плочка си я взех вкъщи за спомен. Тя е с щампата на производителя”, разказва Вукадинов.

Унгарска керамика и фаянс на дъното на морето

 

Камбаната на „Шафак” е една от атракциите на музея „Историята на котвите” в Ахтопол. Преди време приключенецът се запознал с директора му Атанас Орачев, който е известен български историк. „Атанас ми показа много интересни експонати и сред тях - първата камбана менте в историята.

Той ми показва как върху оригиналното име на корабната камбана е заварено ново. Камбаната била на британски кораб. Незнайно защо е взета после от кораба „Шафак”. Над английската звезда турците изобразяват полумесец”, разказва Вукадинов.

Атанас Орачев също стои зад идеята за заснемането на филма за потъналите съдове. Историкът е наел кораба на институт „Подводна археология” за 4 дни - по 1000 долара на ден. С него ще бъде заснета част от филма.

С тъга приключенецът разказва, че иманярската треска е ударила и водолазното хоби - има хора, които карат курсове за водолаз само за да търсят съкровища в морето. И както се чува - намират.

„Пълно е с такива субекти. И се чува, че откриват доста стари ценни неща. Но всеки истински водолаз знае, че това е незаконно и се преследва от закона”, подчертава Вукадинов. Намирал е един-два пъти дребни турски сребърни монети, но те на практика нямат никаква цена - вървят по 1-2 лева.

Идеално запазен кил и ребра на средновековна галера над Китен

 

Снима филма през най-студените месеци. Тръгнал е от Южното Черноморие и лека-полека се движи на север по крайбрежието. Ще стигне до района на Тюленово. Когато не се гмурка, приключенецът пише третата си книга след „Адреналин” и „Интоксикация”, която е сборник разкази. Един от тях е публикуван в алманаха на българските писатели в Съединените щати.

 

Намира гюле до острова на Одисей

Преди две седмици Пламен Вукадинов се гмуркал в Гърция и намерил примитивна оловна котва - щок. Тя е от 4. век пр. н. е. Преди време намерил каменно гюле от водите под южния нос на остров Итака, известен като родно място на Одисей. Журналистката Светослава Рудолф започва да прави поредица от филми с негови кадри от Индонезия, Гърция и от нашето море. Целта е те да предизвикат интерес и да започнат да се продават в чужбина.

 

Мечтае за училище за гмуркане на Сапиенца

Водолазът работи от години по своя проект да направи училище за гмуркане на гръцкия остров Сапиенца. По думите му, той е забранен за плуване, защото около него има много потънали кораби от минали епохи. „А аз имам разрешение да работя там! Ориентирам се в тази посока. Островът е необитаем, близо е до континента и на него ще е базата ни. От нея ще пътуваме до острова с лодка”, обяснява своя план Вукадинов.