4232

Борис Карлов - великанът сред акордеонистите в България

Навършват се 100 години от рождението на прочутия музикант и 60 лета от кончината му

Николай Чапански, автор и водещ фолклорни предавания по Радио Пловдив 

 

 

Известно е, че още в началото на 20. век акордеонът навлиза в българската народна музика. За първи път е забелязан в група с цигулка, кларинет и тъпан в първомайското село Дълбок извор, където преди десет години се откри и музей на народната музика.  Десетилетия по-късно в това село се провежда и първият голям празник на сватбарските оркестри с надсвирване. Първият изявен изпълнител, смятан за основоположник на акордеонното свирене в България, е Борис Карлов. След него акордеонът се приема за “народен инструмент” и неизменно присъства в състава на оркестрите от сватбарски тип. Тази година се навършват 100 г. от рождението на легендата Борис Карлов и 60 г. от кончината му, за което ни напомни неговият син Ангел Карлов.

Роден през 1924 г. в българо-ромско семейство, Борис Карлов засвирва 12-годишен на акордеон „Хонер”. Развитието му в музиката напътства Карло Алиев - неговият баща. Кларинетист и флигорнист, забележителен ромски музикант, Карло е създател и ръководител на легендарната Софийска кореняшка група. Изпълненията на формацията звучат „на живо“ по Радио София от 1935 г. и са сред най-обичаните по онова време. След смъртта на баща си през 1936 г. Борис Карлов поема ръководството на групата. От средата на 40-те години на миналия век той превръща акордеона в своя съдба. Става най-известното име на фамилията, създава уникален стил и започва активна концертна дейност с групата „Наша песен“, в която пеят Борис Машалов, Мита Стойчева, Радка Кушлева, Гюрга Пинджурова и Костадин Гугов. Неповторимите „карловски” хорà и до днес звучат в ефира на Българското радио и по света. Преди 15 години фолклористът Ив Моро от Канада идва у нас и проучва музикалната му дейност, като събира и издава всичките му изпълнения в двоен албум и книжка. Любопитното е, че Борис е владеел еднакво добре тамбурата, флигорната и барабаните, но акордеонът надделява пред всички.

Италианската фирма „Скандали“ изработва специален акордеон с името му и повечето от хитовите му записи са направени с него, разказва синът му Ангел, който по желание на баща си започнал да свири на цигулка, но впоследствие се разминал с музиката. Имал е специални кърпички, с които почиствал акордеона си след всяко участие. Пазеше го като очите си, спомня си наследникът му.

Борис Карлов умира по време на концерт в сръбския град Кралево през 1964 г., на ​40 г. Вече е бил болен от бъбречна недостатъчност и неговата съпруга Василка го е придружавала, за да му носи акордеона по време на турнето. Издигат му паметник, не в България, а в Кралево, в двора на една от гимназиите, която носи името му.

Брат му Христо Карлов, също акордеонист, казва в интервю: "Пътувах петнадесет години с групата на Борис Карлов. По концертите ни държаха на сцената до един-два часа през нощта ​- аплодисменти, бисове… В Югославия го имаха за​ бог ​- на ръце го носеха… И никакво сръбско - само български хора свирехме. Бях втори акордеонист в бисерите му „Дудино хоро”, „Граовско”, „Шопско хоро”...".

Емблематични мелодии, които сега се изпълняват от поколения акордеонисти след Борис Карлов.

Музикантът има две деца - Свобода и Ангел, четирима внуци и петима правнуци.

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
1 коментар
Кольо

Кольо

03.06.2024 | 15:45

Борис Карлово- виждал съм го на живо на концерт за народна музика в читалището на село. Заедно бяха с Борис Машалов и Гюрга Пинжурова. Голям майстор на акордеона, големи певци.

Отговори
11 0

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?