Следвайте ни

Божана Апостолова: Българинът е белязан с вечна тъга

viber icon

Литературата е най-вече опознаване на чужди, а и на собствените ни светове. Ето какво разбрах за писателката и издател Божана Апостолова, когато гостувах в дома ѝ.

Божана е човек, който умее да подбира от хубавото. Присъствието ѝ вирее някъде на границата между изчезващата аристокрация и либералната Бохемия. Домът, както и душата ѝ са изпълнени с изкуство. Зад всеки ъгъл, зад всяка врата, във всяка стая на артистичния ѝ дом надничат картини и скулптори на известни художници и творци като Крум Дамянов, Георги Божилов - Слона, Георги Чапкънов.

Самата тя е изкуство и е превърнала това изкуство в успешен бизнес не само за себе си, но и за всички, които са минали под нейната селекция. Божана е жена, тръгнала от нищото, но с ясното съзнание, че иска да стане поет. Първата си книга взима от библиотеката и прочита върху обърнато надолу столче, защото било само с три крака. Така то се превръща в подложка, която по-късно ще се видоизмени не просто в атрибут за четене, но и за писане.

През 1989 година, точно с настъпването на промените, създава издателска къща „Жанет 45", през която са минали над 1500 автори - съвременни таланти, а някои от тях вече са класици. Всички техни книги са финансирани изцяло от издателството.

„Питаха ме защо ми е да издавам българска литература в години, в които тя не се търсеше, а беше естествено читателите да купуват световна литература, която по времето на соца се намираше само с връзки. Смееха ми се дори и когато споменавах, че издавам български автори, които след време ще прославят България. И се оказах права. Съвременните големи български писатели ще останат стотици години след смъртта ми", припомня си началото издателката.

Ако една творба е написана с претенции за много добра, то тя е загубена още в зародиш. Книгите, които издателство „Жанет 45" харесва, са тези, които разказват житейска история по собствен начин, със собствена стилистика и внушават собствена философия. Но това е само на пръв поглед, а дълбочината е вътре в текста.

Преди дни излезе последната книжка от детската поредица „Малката Божана", посветена на внучката на Божана Апостолова. Идеята за поредицата идва, когато момиченцето е едва на три години. Голямата Божана се замислила с какво да шашне едно дете, което има всичко, затова решава да напише книга за нея. Така на бял свят се появява „Малката Божана в нощта на чудесата". Следва „Малката Божана в деня на боклуците". Преди това не е имало българска детска книга на тема, представете си, боклук. Тази книга печели и голямата награда на Сливенския детски фестивал именно заради тематиката. Дотогава детските книги у нас бяха само за феи, магьосници, животни.

Божана като дете със семейството си

13-ата и финална книга, както сама твърди авторката, се казва „Божанчето и любовта на лебедите".

„Мисля, че прекален светец и богу не е драг. Не е нужно да си смуча от пръстите, тъй като Божанчето порасна, и мисля, че с тази книжка приключвам поредицата. Тя ще остане за всички български деца и голям спомен за внучката ми. А аз имам прекрасна внучка. Много е умна, учи сама японски език. Кандидатстваше в музикалното училище с арфа. Кое дете свири на арфа?", споделя писателката.

За десет дни се продават над 80 бройки от книгата при затворени книжарници. Художник е Костадин Костадинов, който е автор на илюстрациите за цялата поредица.

Сюжетът разказва за чистата любов, която все по-рядко се среща. Във времена, в които тя е не само свободна, но и разпасана, в дни, в които партньорите се сменят толкова бързо, вечната любов изглежда като мираж - топъл, но нетраен. Затова метафора са лебедите, които са моногамни, взаимно зачитащи се, равнопоставени. И когато единият от тях умре, другият се самоубива. Изпява последната си песен…

„Българинът е белязан с една вечна тъга в себе си. Дори когато се влюбваме, пак преследваме тази тъга. И когато съм била най-щастлива, съм усещала как се уталожва тази тъга, за да изскочи усмивката, но винаги е там, скрита дълбоко. Любовта трябва да те издига високо, но не за да събереш криле и да тупнеш долу, а за да правиш нещата, от които всички ние имаме нужда. Затова почувствах необходимост да разкажа на децата за любовта на лебедите - за да прегърнат частица от тази лебедова любов в себе си", допълва тя.

„Ценните истории са тези, с които извиваш главата на истината и я предоставяш на останалите - такава, с премазана глава, че да се запитаме защо я премазахме, защо не е жива? Да се замислим защо ни е даден животът и какво правим с него", завършва  Божана и добавя, че най-важното е да направим не само нашия живот красив, но и този на останалите.

В края на разговора усетих, че съм отпила поредната глътка кехлибарен житейски опит и си тръгнах, затваряйки зад себе си вратата, водеща към света на изкуството.

Поетите, които умеят да говорят с тишината

Книгите за деца на Божана Апостолова печелят редица награди. За Божана наградите не са самоцел, но заедно с това са вид признание. В момента на получаването се чувства оценена, но след три дни забравя за наградата, след което все едно не се е случило.

Самото издателство “Жанет 45” връчва от близо 20 години наградата “Иван Николов” с парична стойност 10 000 лв., защото иска да покаже истински добрите поети на общността. Наградата са получавали автори като Христо Фотев, Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Калина Ковачева, Николай Заяков, Иван Методиев, Станка Пенчева, Ани Илков, Георги Господинов...

Едни от любимите поети на Божана Апостолова са Иван Динков и Първан Стефанов, защото, както казва тя, те умеят да говорят с тишината. При повечето млади често се натрапва претенцията, егото, позата.

Божанчето и любовта на лебедите

„Нетърпението на Божанчето да стигне до езерото Сребърна бе толкова голямо, че надскачаше собствения ѝ ръст. А тя вече не беше онова дете от известната приказна поредица „Малката Божана". Бе поотрасла, пооформила се… Абе, казано с две думи, бе станала едно красиво момиче, по което се лепяха погледите на малки и големи, макар тя още да не го забелязваше - упорстваше да остане колкото е възможно повече в безгрижието на детството си и правеше каквото си иска, особено когато не я следеше строгият поглед на майка ѝ.

Ето я и сега, почти препускаше към една отдавнашна своя мечта - да види лебеди извън металните ограждения на зоологическата градина. И познайте кой ѝ помагаше да осъществи желанието си? Баба ѝ, разбира се, която не ѝ отказваше нищо.

Така е, каквото поискаше Божана, баба ѝ с усмивка се отзоваваше. Като повечето баби. Затова тази събота и неделя двете предприеха това пътуване до езерото.

Бяха оставили колата в една отбивка на шосето, но до езерото имаше и немалко път, който трябваше да извървят пеша. Разликата в годините на двете обаче бе повечко, та трудно постигаха синхрон в ходенето. Божанчето, докато изчакваше баба си, току се отдаваше на някаква поредна щуротия. Примерно завърташе се като пумпал и се въртеше като изоглавена толкова дълго, че на баба ѝ само от гледане ѝ се завиваше свят.

- Божанче, спри най-после, плашиш ме!

И Божанчето спираше, но веднага след това устремено се засилваше и следваха едно след друго по няколко цигански колела. Как ги правеше ли? Ами обръщаше се настрани, засилваше се, в движение поставяше дланите си стабилно на земята, изпъваше краката си нагоре и се завърташе с такъв замах, че сърцето на баба ѝ се разтупкваше от страх. И правеше всичко това, без да се притеснява от неравностите по пътя, от острите камъчета или бодливите растения, с които бе осеян.

- Спри, Божанче, ще паднеш, ще се удариш и тогава какво ще кажа на баща ти? Спри, моля те! - притесни се баба ѝ и задъхано се опита да настигне внучката си, която вече почти бе изкачила малката стръмнина на пътя.

В отговор Божана се засмя, изчурулика: „Всичко мога, всичко знам, аз магьосник съм голям!“, и… изведнъж застина на мястото си…“

Из книгата „Божанчето и любовта на лебедите"

ВИЗИТКА

Божана Апостолова е едно от утвърдените имена в българската литература. Определят я като чудесен поет, но тя има написани четири романа, сред които и двата тома на мемоара “Делнична библия”.Родена е през 1945 г. Завършва българска филология във Велико Търново.

Създател на издателство “Жанет 45”, “Студио Стандарт”, на полиграфически комбинат, както и управител на фондация “Изкуство без граница”. Инициатор на литературния фестивал “Пловдив чете” и належащия към него “Младият Пловдив чете”.

Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки език.

Носител на награда “Пловдив” за литература, орден “Стара Планина“ - I степен, “Златен ланец”, национална награда “Христо Г. Данов”, национална награда “Бисерче вълшебно”, орден за заслуги “Петър I”, почетния знак на Пловдив и други.

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Джевдет

28.03.2020 | 15:21

Очерка за видната пловдивска строителка на писатели е бисер до бисера. Особено ценно е прозрението "Присъствието ѝ вирее някъде на границата между изчезващата аристокрация и либералната Бохемия. " Очеркистката обаче не е много опитна с глаголите и затова "виреенето" и "отопването" на пръстите в кехлибара на мъдростта аристократическа е извън еманацията на този адекватен лукс на бохемското битие на писателката на "Божаниада".

Отговори
0 2

селската флигорна

28.03.2020 | 12:25

То това беше смисъла на демократичните промени - селските флигорни да получат издателства, за да се узаконят като писателки и да си изпълнят мечтите да станат интелектуалки. Така беше и 1944 г. но тогава Б. А. е била малка.

Отговори
4 2

До селската флигорна

28.03.2020 | 15:07

Много точно, конкретно и ясно сте описала своето развитие как от селска флигорна сте станала неактуална.

Отговори
0 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?