Следвайте ни

Бизнесът с картини у нас - мисия (почти) невъзможна

viber icon

В България липсва официален артпазар и няма система за оценяване, по която купувачът да определи стойността на дадена творба. 

Има ли бизнес с изобразително изкуство в България? Почти никакъв, категорични са познавачите. Или поне не такъв, какъвто съществува на Запад.

В България няма официален артпазар - организиран с аукциони и трендове като в цивилизованите страни по света. У нас съществуват частни галерии и няколко изявени търговци на изкуство. Единственият вариант, по който художникът може да покаже творбите си, са изложбите на дружествата на художниците, Съюза на българските художници и частните галерии. Именно при тях има по-голям шанс, защото се посещават от определена публика, която следи не само утвърдени имена, но и млади неизвестни рисувачи. 

Директният контакт с галерията не е препоръчителен! Естественият път е тя да потърси твореца, а не обратното. Масово галеристите се дърпат от артисти, които продават произведенията си директно през ателието си. Повечето държат изкуството да минава през изложбената зала. Именно тук идва ролята на един мениджър, или т.нар. артдилър, каквито обаче в България почти няма. Това е затворен кръг и е нужен огромен късмет, за да бъдеш забелязан.

Много галерии имат онлайн платформа, в която да покажеш скулптурите или картините си и да се надяваш някой куратор или артдиректор да ги хареса.

Друг проблем в България е, че няма система на оценяване и никой не може да определи цената на дадена творба. Ако човек иска да си купи картина от художник в чужбина, първо го проверява в интернет за достоверна информация, сравнява къде е поставял и чак тогава сключва сделка. Цените се определят главно от използваните материали, както и придобития опит. Най-ниско вървят живописците, които рисуват из улиците из градчета до морето. Следващо ниво са художниците, които излагат в галерии. Ценните произведения винаги са скъпи за стандарта на страната си, затова се купуват най-вече от колекционери. Поради тази причина творците лавират на границата от „свързване на двата края“, до „ден година храни“. Видни наши колекционери са Николай Неделчев, Димитър Инджов, Любозар Фратев, фамилия Малецови, семейство Джуркови, Боян Радев, Гриша Ганчев.

У нас всяка творба трябва да получи специален сертификат от комисия, за да може да се изнесе в чужбина. Същото важи за туристи, които купуват изкуство от България, без значение дали е за лична употреба или с търговска насоченост. Това само по себе си противоречи на регламентите на ЕС, но все още спедиторските фирми и на границите го изискват.

 

 

Съществува и списък със забранени за износ автори, защото са приети за национална ценност. Такива са Златю Бояджиев, Владимир Димитров -Майстора, Ярослав Вешин, Иван Мърквичка и други.

Все пак има съвременни художници, които успяха да се наложат не само на българска, но и на чуждестранна територия. Сред тях са Илия Желев, Атанас Хранов, Ангел Гешев.

Ангел Гешев дълги години работи в Русия, а след това в Китай, където отваря графично студио. Успехът му се дължи главно на графичните му умения.

Атанас Хранов завършва дърворезба, която сега смесва с живопис. Работи с дърво, ръчна хартия, платно, бронз, сребро и полимерна мазилка върху метална конструкция. Може би точно тази оригиналност на неговите творби му позволява да излезе извън границите на страната ни. Хранов е и пътешественик по вода. Влюбен е в морето, което донякъде обяснява „зависимостта му“ от отворен хоризонт и вдъхновението, вливащо се в картините му.

Подобен тип космополитни художници обаче се броят на пръсти. Затова друг вариант за изложение са панаирите. Някои са насочени към галерии, други са за директно представяне на художници, които често са на по-ниско ниво. Уви, те също се превръщат бързо в изчезващ вид. 

 

 

Графитите - безплатна радост за окото

Уличното изкуство е често предпочитано от много съвременни художници. Графитите се раждат като култура в Америка, но бързо се разпространяват из света. И така се превръщат в любими произведения не само за създателите им, но и за минувачите.

Графитът носи определена и силна символика. В основата на появяването му лежи идеологията за бунт, за желание да разбиеш наложената система. Графитът е вид протест, който остава в идните дни. 

В съвремието се преобразува в истинско произведение на изкуството. Все повече банди оставят настрана таговете и се насочват към рисуването на стенни платна със сюжет и отново социална символика. Уличните картини, за разлика от тези в ателиетата и галериите, са безплатни. Те отговарят на настроението на индивида, стопяват границата между артист и зрител и кореспондират с политическата атмосфера, в момента на рисуване.  

За нарисуването им се използват спрейове, а все повече улични фестивали ги включват на състезателен принцип. Това е един от малкото моменти, в които графити майстор може да спечели реални пари от изкуството си. 

Едни от най-известните графити майстори в света са Банкси, Saber, Blek le Rat, Alec Monopoly. В България това са Nasimo, Stern, One take, Pyrotechnix crew, Kainone и други. 

 

 

Петима инспектори се борят с фалшификатори и апаши

Един от големите проблеми при бизнеса с картини е кражбата и фалшифицирането на изобразително изкуство. В последните години особено майсторските фалшификати станаха голям проблем. 

С измамите се занимава сектор „Културно-исторически ценности“ при Главна дирекция на Национална полиция (ГДНП). Служителите са едва пет на брой, но се налага да следят за нарушения из всички градове. Главен инспектор е Ангел Папалезов, който твърди, че кражбите по-често са насочени към археологическите ценности на България, отколкото към съвременното изкуство. Има цели организирани престъпни групи, които работят по износ и внос на фалшификати или крадени творби. 

Крадени картини са откривани дори в изложбени зали и частни колекции, макар и по-рядко. Такъв случай е кражбата на  картина на Златю Бояджиев и четири на Владимир Димитров - Майстора от Национална художествена галерия по време на Световното по футбол през 1994 година. През 2007 година 40 картини от частната колекция на наследниците на Григор Василев изчезват. Част от тях са върнати през 2012-а. През 2008-а от общинската галерия в Нови пазар са откраднати 9 акварела на проф. Васил Стоилов. През 2011-а пък от  дома на Георги Бояджиев-Бояджана в Марково са задигнати 12 картини на баща му Златю Бояджиев.

През 2018 година картини на много именити класически художници, сред които и Майстора, изчезнаха от жилищата на наследниците им.

От друга страна, фалшификациите лесно могат да се различат, най-вече по използваното платно, а понякога и по боите. 

 

 

Гледаме отдалеч и световните сайтове за изкуство

В чужбина съществуват специализирани сайтове за изкуство - до едно ниво безплатни, след него с годишна вноска. В тях се събира информация, нужна както за художника, така и за артдилърите. Творците печелят съответен рейтинг чрез сложен алгоритъм, следящ много голяма част от галериите в света, включително и пловдивски. През него се следят аукционите, на каква цена е предложена и до каква цена е стигнала дадена картина при продажбата. Български художници в подобен вид сайтове почти не влизат.

В България се срещнат няколко сайта, в ко​ито различни творци - художници, фотографи и скулптори, могат да продават творбите си, ала такива са малко и отговарят по-скоро на принципа на онлайн магазините. 

 

 

Българинът от Германия: Внимавайте, на Запад има галерии капани

Илия Желев успешно излага свои платна в Австрия и Швейцария и работи с дилър, който се грижи за посредничеството между него и кураторите.

Един от малкото български художници, изявяващи се успешно в чужбина, е Илия Желев. А неговата първа международна изложба е в Германия в началото на 90-те. За да я изнесе, той плаща около 800 лева.

Към днешна дата работи с чуждестранен дилър, който се грижи за посредничеството между него и кураторите. Освен в Германия продава в изложбени зали в Австрия и Швейцария. За труда си мениджърът получава процент.

Неговите съвети за тепърва прохождащите колеги е да имат самочувствие. Да не изпадат в комплекс за малоценност, да се сравняват с европейските и световните художници.

„Те не трябва да се мъчат да подражават на родните художници. Почнат ли да се съревновават на местно ниво, ще си останат на местно ниво. Трябва да са космополитни“, споделя той.

Вторият съвет е да натрупат повече картини в ателието, преди да тръгнат по галериите. Третият е да не се включват в изложби, за които се иска наем. Има много галерии, които предлагат участие с минимална такса, след това авторът не може да си върне картините обратно. Схемата е създадена така, че условията за прибиране са в срок от няколко часа. Ако един живописец живее далеч и не успее да вземе продукта си в този срок, то почват да се трупат такси за магазинаж и след седмица картината става собственост на галерията. 

„Много е важно също, когато тръгвате да работите с галерия, да мислите за професионални взаимоотношения в дългосрочен план“, допълва той. 

300% мито на износ през соца

До 1990 година в страната е съществувал изключително ограничаващ разрешителен режим, който е запазил влиянието си в омекотен вариант и до ден днешен. Тогава са облагали с 300% мито на износ на произведения на изкуството. Това означава, че всеки автор, поискал да изкара изкуството си в чужбина, е трябвало да отиде в Националната галерия, където да оценят стойността  и да му позволят да го изнесе, но без правото да го продава. Върху целия този процес се е слагало 300% мито, което трябва да се плати на държавата.

След 1991-ва процентът за износно мито от 300 пада на 10. В тези дни Цанко Панов от Националната галерия е правел всичко възможно да свали цените на творбите на колегите си, за да платят максимално ниско мито.

Отправната точка за по-старото поколение са били националните художествени изложби, които в момента не се правят, а ако се правят, се броят на пръсти и млад автор не може да се котира.

Тези ограничения водят до незнание и липса на поглед върху родното изкуство от страна на световните галерии. Чак в средата на десетилетието се появява засилен интерес към изкуството на Източна Европа и непознатите заради Берлинската стена страни. 

 

 

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?