2374

Биографията на Елизабет II излиза на български ОТКЪС

На 6 февруари 2022 г. кралица Елизабет II стана първият британски монарх, който празнува платинен юбилей, отбелязвайки 70 години на трона в служба на Обединеното кралство и Страните на британската общност. Това я прави и вторият най-дълго управляващ владетел в света – само две години я делят от френския крал Луи XIV. 

В чест на това историческо събитие на български език се появява изчерпателното издание „Кралицата“ от известния биограф Матю Денисън – съвременна биография на Елизабет II, която проследява живота и управлението ѝ в един безпрецедентен период, изпълнен с бурни и драматични социални и политически промени. 

За милиони хора по света Елизабет II е просто „Кралицата“ – олицетворение на британската монархия, пазител на старите ценности и константна фигура, без която светът просто не би бил същият. Образът ѝ е обект на множество книги, филмови и телевизионни екранизации, а животът ѝ, както и този на семейството ѝ, вълнува почитатели от цял свят. Но коя е жената отвъд митичния ореол, който я обгражда? 

В своята детайлна, информативна и внимателна биография прецизният хроникьор Матю Денисън търси именно отговора на този въпрос и описва триумфите и радостите, разочарованията и подводните камъни на един забележителен кралски живот.

„Кралицата“ добавя нови детайли в необикновения портрет на жена, придобила иконичен статус за съвременната поп култура и допринесла за оформянето на съвременната геополитическа карта.

Матю Денисън прави ценна и трезва оценка на постиженията на Елизабет II, която се възкачва на престола в несигурните времена след Втората световна война и още тогава се превръща в символ и обединител на нацията със своята скромност, всеотдайност и посветеност на нуждите на обикновените хора. До ден днешен остава почитана от милиони хора като защитник на старите британски ценности – дълг, твърдост, благотворителност и стоицизъм.

Да живее „Кралицата“!

Откъс от „Кралицата“ от Матю Денисън

Къщата, в която се родила Елизабет II, като много елементи от света на детството ѝ, не е оцеляла. Номер 17 на Брутън Стрийт се намирал на една иначе незабележителна широка улица, свързваща Бонд Стрийт с Бъркли Скуеър (по онова време по-тих и по-аристократичен, отколкото сега). От 1920 г. той бил дом на нейните добросърдечни, конвенционални, държащи на семейството, неамбициозни, аристократични дядо и баба по майчина линия, 14-ите граф и графиня на Стратмор и Кингхорн. Новинарската му значимост предхождала раждането на Елизабет. Три години по-рано, в един също толкова облачен априлски ден, майка ѝ, по онова време лейди Елизабет Боус-Лайън, излязла от високата сива къща по цветна тъкана пътека, за да се омъжи за своя умерено хубав и общо взето, непретенциозен принц Албърт Фредерик Артър Джордж, херцог на Йорк, граф на Инвърнес и барон Киларни. Тъмно боядисани парапети на улицата удържали любопитните на разстояние, спускащи се щори закривали високите прозорци. Сградата не била толкова разкошна, колкото предишната лондонска къща на семейството на Сейнт Джеймс Скуеър 20, но била достатъчно импозантна – пететажна, с извисяващи се пиластри, увенчани от коринтски капители, типични за жилищата на земевладелските семейства в Мейфеър като неособено модерните Стратмор, които живеели главно в именията си в провинцията и през 1926 г. запазвали собствеността си върху несъразмерен процент от националното богатство. Вътре била подготвена стая за раждането на бебето. През 1926 г. членовете на кралското семейство не раждали в болница. Кралските особи посещавали болници заради другите – за да ги открият и осветят, да поощрят благотворителните инициативи в една Великобритания отпреди Националната здравна служба, където доброволните дарения строяли болнични отделения, купували легла, одеяла и бинтове и спасявали хора. Майките от кралски произход раждали у дома – този случай не бил изключение. До късното установяване на седалищното предлежание на бебето, което наложило намесата на хирурга сър Хенри Симсън, бременността протичала спокойно. Късно наесен херцогът уведомил родителите си. Херцогинята потвърдила назначението на следродилна помощница, Ан Бийвърс, на 8 януари. Към средата на април тя удостоверила получаването на бебешки дрехи и най-фино бельо – поръчки, надзиравани от грижливата кралица Мери. Много от тях били изработени от сръчни, но финансово затруднени дами, работната сила на Кралското училище по бродерия, чийто патрон била херцогинята. Други одежди били дело на самата херцогиня, нейната майка и кралица Мери, задушевни подробности, оставени да изтекат към пресата. След като детската стая вече била готова, едно решение, взето предишния уикенд от кралския лекар сър Бъртранд Досън, може би е било прието с облекчение – Досън поискал разрешението на краля да ускори раждането. В писмо, написано на 12 април, херцогинята се оплаквала от отегчение, раздразнена „просто да седя тук и да чакам“. Три дена по-късно тя потърсила мимолетно развлечение в RSVP на Арчи де Беър, шоупрограма във Водевилния театър. Подобно на водно конче, тя се плъзгала по повърхността на живота. 
Тогава, както и сега, раждането на кралско бебе предизвиквало резки пикове на щастие в националната кардиограма – поздравителни телеграми от провинциални кметове, колониални губернатори, „управляващите принцове на Индия“. Бюлетинът, обнародван от Симсън и акушера Уолтър Джагър, консултант в Самарянската болница за жени, че „Нейно Кралско Височество херцогинята на Йорк роди благополучно принцеса в 2:40 ч. тази сутрин“, и обявлението на следващата сутрин, че „двете прекараха отлична нощ; напредъкът им е във всяко отношение нормален и удовлетворителен“, предложили на вестникарските читатели развлечение, а на редакторите – катализатор за сладникави излияния. За мнозинството поданици на Джордж V първородното дете на херцога и херцогинята на Йорк не означавало нищо повече от това. Кралят имал четирима синове. Имал и двама внуци, родените съответно през 1923 и 1924 г. Джордж и Джералд Ласелс, синове на единствената му дъщеря Мери, кралска принцеса. На монархията не ѝ липсвали наследници. За Бърти и Елизабет – „такава сладка малка двойка и толкова привързани един към друг“ – раждането на дъщеря им представлявало апогей в един брак, щастлив и преди това. С надигащо се нетърпение те били издържали трите години брачно бездетие. Предния август Бърти писал на най-големия си брат, принца на Уелс, известен в семейството като Дейвид: „Все още жадувам за едно нещо, досещаш се какво“. Чувствата на Елизабет били същите като на съпруга ѝ. Бърти бил много напрегнат. Неговата нервност и мълниеносните му избухвания, наричани неговите „скръцвания“, набраздявали спокойната повърхност на брака им. Елизабет го описвала меко като „много нервна личност“. Той подозирал слухове за собственото си безплодие, приписвано на заушка в детството му. Правел си изводи за натиск от страна на кралското семейство като отговора на леля му, принцеса Алис, графиня на Атлоун: „Въодушевена съм от твоята вест за надеждите на Елизабет; слава богу“. Но неговото вцепенение вечерта на 20 април, неспокойното му, „много притеснено и разтревожено“ кръстосване из къщата на тъста и тъщата му не били поради обичайните подбуди, отражение на нещо повече от проста привързаност към жена му. Както писал по-късно на майка си, той винаги бил хранил убеждението, че „едно дете [ще] направи щастието ни съвършено“. Щял да открие, че това наистина било така. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?