Следвайте ни

Бик в стила на кубизма се появи на Острова

Фигура на бик в стила на кубизма е най-новата част от парка на Острова. Статуята привлича вниманието с провокативните за масовата аудитория геометрични елементи, съчетани с множество весели пастелни цветове. Тя е част от "Люлката на Пикасо", дело на творческия тандем Марин и Светозара Кузеви. Това ще е третата подобна люлка, съчетана с арт-нюанси, подсказващи за известни автори, след тези на Ван Гог и Салвадор Дали.

Па́бло Дие́го Хосе́ Франси́ско де Па́ула Хуа́н Непомусе́но Мари́я де лос Реме́диос Сиприа́но де ла Санти́сима Тринида́д Кли́то Ма́ртир Патри́сио Руи́с и Пика́со (на испански: Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Clito Mártir Patricio Ruiz y Picasso) е испански художник и скулптор, който е прекарал по-голямата част от живота си във Франция. Занимава се с живопис, керамика, колажи, графика и т. н. Той е изключително продуктивен художник. Неговото творчество преминава през много и различни периоди. Създател е на кубизма (заедно с Жорж Брак), преминава през сюрреализма, но остава един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX век. Фамилията Пикасо е от италиански произход, на испански се произнася с ударение на „а“, но тъй като той живее дълго време във Франция, там започват да произнасят името му по френски маниер с ударение на „о“-то. Баща му също е художник. Има и две сестри.

Признат е за най-добрият художник за последните 100 години, както и за най-скъпият и най-краденият.

През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“). Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се обръща на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.

Кубизмът на Пикасо може да се раздели на две фази: аналитичен и синтетичен кубизъм.

Аналитичният кубизъм е в периода (1908 – 1912). Методът на Пикасо – „Отварянето“ на затворената форма на изобразяваното тяло в подкрепа на един ритъм на формата – позволява да се представят нещата в тяхната форма и да се представи положението им в пространството. Подвеждането на светлината играе по-малка роля. В картините не е установено от коя страна е светлината. Пример за това е създаденият през 1910 г. портрет на Ambroise Vollard.
Синтетичният кубизъм (1912 – 1916) се създава чрез практикуваната от Пикасо и Жорж Брак техника на колажа. За това те са предизвикани от създадените преди това от тях триизмерни конструкции, хартиени пластики, които те изработват от хартия и картон, а по-късно Пикасо създава и от ламарина. Те създават основата на техниката на колажа до готово изделие. В техните произведения се появяват хартия, вестници, тапети, дървени стружки, пясък и подобни материали. Преливат се границите между нарисувания и реалния предмет. По този начин Брак и Пикасо създават една синтеза от различни елементи, от където идва името на този период.

Като художник без образование в областта на скулптурата, Пикасо създава между 1909 и 1930 г. скулптури, които имат голямо влияние на скулптурата на XX век. Той прави обемни работи непрекъснато, които му служат за експериментално поле за неговите картини. Своите разработки той не развива по-нататък, но те служат за подтик за развитие на футуристите, дадаистите и конструктивистите.

Първата скулптура на Пикасо е малка бронзова фигура на стояща жена от 1902 г., следват женска глава на Фернаде от лятото на 1909 г. и през 1912 г. създава първия колаж, както и „конструкция“ на китара от залепени картонени парчета със шнурове.

През 1928 и 1929 г. са създадени скулптурите от желязо и тел, от които една е ключова за конструкциите от тел (паметника на Гийом Аполинер), създадена в края на 1928 г. в Париж.

За да бъде разбран кубизмът на Пикасо, са нужни специални знания в много области. Тук само ще споменем, че примитивното изкуство му позволява да прозре, че за древните племена абстрактните тотемни скулптури са били символ не просто на техните вярвания, но и на силата на съзиданието и творческия процес. Антропологичните изследвания от началото на ХХ век доказват, че тотемите играят централна роля в племенните ритуали и социалния живот на всички древни култури. Но едва психоанализата разкрива, че тази роля е израз на дълбока връзка с необходимостта от съзидание и обновление. Пикасо е разпознал, че простотата и „кубичността“ на африканските скулптури поставят ударение върху фертилитета и сексуалността, за които е характерно постоянното редуване на креативност и разрушение.

Едно от най-известните му произведения е монументалната „Герника“, рисувана след бомбардировките на хитлеристка Германия, в резултат на които загиват над 2000 души, а столицата на баските е напълно разрушена. Централните фигури в картината са на бик и агонизиращ кон, но зрителят е зашеметен от усещането за ужас и смъртна агония, внушени от фигурите на ридаещата майка с умиращо дете, анатомичните размествания и фрагментираност на човешките тела.

„Герника“ е тема и на едноименния черно-бял филм от 1950 г., който можете да видите в съседната зала. Автори са известните френски режисьори Робер Асен и Ален Рене, които пресъздават разстройващата и потискаща атмосфера на картината, редувайки кадри от разрушенията след бомбардировките и фрагменти от картини на Пикасо, съпроводени от поема на Пол Елюар.

 

*В текста са ползвани материали от Уикипедия и списание "Култура".

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?