Бебето на Атанас Хранов отпразнува с изложба 7-дневния си юбилей СНИМКИ

Художникът Атанас Хранов откри на 14 октомври четвъртата си изложба през тази година - „Друго време“, в галерия „Аетерна“. Седмица по-рано, на 7 октомври, на бял свят се появи синът му Никола. А между двете щастливи събития, на 11-и, Наско отпразнува своя рожден ден.

Навърши 59 години - толкова, колкото твърди, че е продължила работата по новата му изложба. Но никой не би му дал истинската му възраст - особено сега, след появата на Никола, носещ името на покровителя на моретата.

Раждането на наследник обикновено означава край на приключенията. За художника обаче малкият мъж е голямото начало на едно пътешествие. „Конквистадорите, откривателите на нови материални и духовни светове, не са се съобразявали с това на колко месеца е бебето им. Затова и няма как моето пътешествие да свърши“, казва Хранов, известен с мореплавателската си страст.

Творбите в новата му изложба са рисувани по три теми, вдъхновени от три поеми на писателя и драматург в пловдивския театър Александър Секулов - „Лятно време“, „Лятото и зверовете“ и „Влюбеният дирижабъл“. Творческият тандем между двамата близки приятели помогнал на художника в тежък и сложен момент, в който бил доста изчерпан откъм образи, идеи и емоции. „Тогава Секулов дойде и ми даде тези поеми. В тях намерих всичко това, което ми е необходимо, за да акумулирам емоциите и да ги обработя. Беше приятелска помощ, много навременна“, спомня си творецът. И уточнява, че картините му не са илюстрации към поемите на Секулов, в тях е „хваната“ мелодиката на поезията му и е материализирана под формата на цветове.

„Лятото и зверовете“ за мен беше истинско предизвикателство. В нея се разказва за син, загубил баща си. В същото време аз самият бях завладян от съвсем противоположни емоции. Да рисуваш това, когато целият трептиш в очакване на новата си рожба, е наистина много лично. Дадох си сметка, че двете чувства са много силни, но с различен полюс. И може би това  ми помогна“, разкрива Хранов.

Детето, което идва, и бащата, който си отива; конквистадорите, които прекосяват света и го откриват и завоюват; красивото и мило отношение на двама влюбени, които отварят очите си за любовта - всичко е замесено в „Друго време“.

„Силното чувство е хранителната среда на всеки артист. Както е казал класикът Секулов, няма как да развиеш нещо, ако преди това не си го навил. В този ред на мисли всички мои приключения по моретата и какви ли не други житейски случки - това е истинската храна, от която се ражда изкуството. След като преживееш едно пътуване, забравяш за него. Чак след това на преден план излизат същинските цветове и усещания“, убеден е художникът. 

Агрегатните състояния на лятото

„Изложбата „Друго време“ е плод на една много сериозна истинска борба, не е нещо, което дойде даром. 

В името ѝ са вложени всички измерения на лятото. То не е само щастливото време, което съхраняваме, акумулираме, за да ни топли през останалата част от годината. То не е изпълнено само с коктейли, чаши с чадърчета, плажове… Лятото е една много дълбока емоция, която може да съдържа в себе си всичко останало ​- и мъката, и щастието, и любовта. Това са различните агрегатни състояния на лятото. Ако искаш да нарисуваш водата, не е достатъчно да изобразиш само минералната. Трябва да минеш през всичките ѝ проявления ​- от малкото ручейче до езерата, океаните и замръзналите шапки на планетата. Така е и с лятото - то не може да бъде толкова лесно обяснимо нещо. Всеки от сезоните съдържа и щастието, и вглъбяването, и мъката. Няма сезон, който да е еднозначен, заключава художникът.

Спомня си за притча, разказана му от поета Веселин Сариев: човек трябва да обича еднакво и успехите, и неуспехите си. Неуспехът не трябва да се приема като нещо тежко и трагично, а като урок, който ще те изведе някъде. И обратното ​- успехът не е да се ухилиш като глупак, щастлив, че нещо си направил. Просто съдбата ти е показала, че си действал правилно.

Самият Наско твърди, че невинаги е бил успешен, както изглежда на пръв поглед. За него неуспехът е въпрос на характер и житейска позиция. „Предпочитам да запазвам тъжните моменти за себе си, не да ги афиширам“, обяснява той.

Галерията в "Безистена"

Галерия “Аетерна”, в която Атанас Хранов е подредил изложбата си, е част от важен културен пункт в Пловдив - артистичното пространство “Безистена” на ул. “Александър Батенберг” 26. През последните години мястото над главната улица се обособи като зона за изкуство. Галеристът Стоян Даскалов искрено харесва това, което прави, и го прави по най-добрия начин. Малко хора вършат работата си с такава отдаденост, казва художникът. По думите му, галерията е като постамента на скулптурата - леко повдига творбата и я представя така, че да блесне в цялата си сила и красота.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
въпрос

въпрос

17.10.2020 | 18:09

ЖурналИсти не знаете ли че на латински АЕ се чете Е ,така че името на галерията на български е ЕТЕРНА

Отговори
2 3
Mani

Mani

17.10.2020 | 17:04

Сега Google плаща 11570 до 12500 долара на месец за онлайн работа от вкъщи. Присъединих се към тази работа преди 2 месеца и спечелих $ 10588 през първия месец от тази работа. Мога да кажа, че животът ми се промени - напълно към по-добро! Вижте какво правя ===>>> Jobnews3.com/

Отговори
3 5

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?