Бащата на „Биг брадър“

И в днешната матрица много имена имат своето място в световния или българския литературен канон - например влиятелният френски екзистенциалист Жан-Пол Сартър (21.06.1905) или американската феминистка Пърл Бък (26.06. 1892) като лауреати на Нобеловата награда; или строителят на модерната българска култура проф. Иван Шишманов (22.06.1862), както и един от първомайсторите на българския роман  - Димитър Димов (25.06.1909), а защо не и известната в света като френски мислител и романист българка Юлия Кръстева (24.06.1941).

Но аз избрах за днешната рубрика Джордж Оруел (25.06. 1903 -21.01. 1950), защото романите му имат силата на провидение за днешния ни живот, мощно колкото това на романите на Франц Кафка. Оруел, чието истинско име е Ерик Артър Блеър, е роден в Индия, пробва много начинания в своя живот и умира относително млад от туберкулоза. Но пет години преди своята кончина прави литературен пробив, който му отрежда място сред великите. Литературният успех идва с краткия сатиричен роман „Фермата на животните“ през 1945 г. (на български е издаван през 1991 г., 2004 г. и 2009 г.). Тази силна като излязла изпод перото на Джонатан Суифт сатирична картина на сталинисткия социализъм е писана не от идеен противник - Оруел е социалист по убеждения, а от честен и свободолюбив човек, който отваря очите на милиони читатели за това, що е диктатура. През 1949 г. е публикуван антиутопичният  роман „1984“, който Оруел пише на самотния шотландски остров Юра ( заглавието преобръща годината на създаване си - 1948). На български „1984“ е издаван многократно, но едва в края на ХХ век - за пръв път през 1989 г. от „Профиздат“, след това през 2002, 2004, 2005, 2006 и 2009. В един бъдещ свят, в който човешкото същество бива следено от върховна власт навсякъде, се ражда и понятието за „големия брат, който те гледа отвсякъде“ (тъкмо на него е кръстен и телевизионният формат, който за упойващо удоволствие на масовата публика, която не си дава сметка, че също е в ролята на наблюдаваните, разкрива „кирливите ризи“ на себеподобните им). Всъщност днес ние живеем тъкмо така - личният ни свят е в ръцете на манипулатори, а болните от „фейсбук“ поколения с лекота разкриват интимността си, при това с радост, че всички ги виждат, без да си дават сметка колко уязвими стават. Но освен тези провидения Джордж Оруел е написал и много други неподражаеми страници - за градското дъно (което е обитавал като мияч на чинии например) на Париж и Лондон - „На дъното в Париж и Лондон“ (на български - 2008 г.) или за испанската гражданска война, която отразява в едно кореспондентско бюро с Ърнест Хемингуей и Андре Малро - „Почит към Каталония“ (на български 2009). Човек на словото (в колежа Итън му е преподавал един от големите майстори на антиутопията Олдъс Хъксли) Оруел трансформира голяма част от събитията на собствения си живот в неповторими есета („Есета“ на български - 1994 г.) - било то като е работил за колониалната полиция в Бирма, било то като пропагандатор на Би Би Си през Втората световна война. Но отвъд борбеността и позициите на Оруеловото слово се разгръщат винаги предупредителните  визии за загубата на човешкото естество в манипулацията, в диктатурата - в липсата на собствено осъзната свобода, т.е. в пагубния подсъзнателен стремеж към „биг брадър“.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?