Балзак намери молив на улицата и стана художник

Ако някой не вярва, че понякога животът е низ от случайности, нека чуе разказа на новия носител на наградата „Мечът на Ромфея” Иван Ташков-Балзак. Художникът, който е баща на дългогодишния депутат от ГЕРБ Атанас Ташков, става художник ​заради един намерен на улицата молив. Балзак е на 82 години и досега е нарисувал над 2000 картини. Понякога рисува по нощите, когато не вижда цветовете и пейзажите му се получават. Помни големите пловдивски художници Димитър Киров, Йоан Левиев и Георги Божилов-Слона, но винаги се е държал настрани от тях, защото се чувствал „заводски художник”. Повечето депутати от ГЕРБ притежават от неговите пейзажи от Неврокопския край.

 

Псевдонимът ми е Балзак, защото едни приятели в София казаха навремето: Този човек рисува така, както Балзак пише! Ако вземете да го четете, ще видите, че той е много увлекателен в разказа си, забавен е, подробен е и вкарва в детайла. И аз нощно време рисувам. Палитрата е пред мен и аз не виждам цветовете. Не търся червено или зеленото, а вземам каквото ми падне, разказва Иван Ташков.

Балзак е нарисувал хиляди картини, а не се е сетил да нарисува родителите си и къщата, в която се е родил. „Не успях да работя задълбочено върху себе си и върху портретите на близки и роднини”, казва с тъга художникът.

В творбите му няма син цвят. „Както мористите рисуват предимно морето, пейзажистите като мен се интересуват от земята. Черпя вдъхновение от родния Гоцеделчевски край и затова синьо не използвам”, казва Иван Ташков.

Навлязъл в изкуството случайно. Роден е в село Ляски, което е на 5 километра от Гоце Делчев. Първото нещо, което нарисувал, била пушката на баща му. „Пратиха ме от нивата да налея на мама и тати вода. Вместо това аз намерих един молив на улицата и веднага започнах да рисувам пушката на тати. Тя бе закачена на стената, откачих я и я нарисувах на един лист.

Татко ме намери след час и ми удари два хубави шамара:

Ние чакаме вода, а ти рисуваш!”, спомня си Балзак

Не бил добър ученик - вървели му само историята и географията. След 7. клас баща му казал: Трябва да се учи нещо! И Иван поискал да учи в Художествената гимназия в София. „От случая с пушката моливът ми беше постоянно в джоба и аз вече две години постоянно рисувах”, разказва той.

Баща му сковал едно дървено куфарче и го качил в Гоце Делчев на рейса за София. Пътят бил 6 часа. В софийската гимназия изкарал 2 години, но тогава баща му казал: Там нямаш работа! Искам да си вземеш професия - няма да си изкараш прехраната с този молив!

Така бъдещият любим пейзажист на партия ГЕРБ тръгнал към Пловдив и към техникума по дървообработване. Веднага го записали, защото можел да рисува и оттам да прави дизайн на мебели. Вбесявал учителя по руски език, като му правел постоянно портрети в тетрадката си. Чувствал се вече „отворен” за изкуството художник. В академията кандидатствала два пъти, но не го приели.

Започнал като художник към ДСО „Метални конструкции” на гара Яна. Оттам го насочили към филиала в Пловдив, където да му направят ателие. Бил главният дизайнер по новите изделия - вълнообразен етернит. Той подреждал цветовете и смеските. Така станал главен художник на ДСО „Метални конструкции”. Да работи в Пловдив го поканил кметът Коста Куманов.

И му спретнали ателие на ул. „Иван Вазов”

Така Иван Ташков започнал да рисува всяка вечер и така открил стила си в пейзажа. „Там търсих стилистиката си и се открих като художник. Направя два плаката и грабвам четките. И след това чета Кенет Кларк и Николай Райнов”, разказва Ташков.

Хубаво му било и да се занимава с интериор - той решавал какви цветя и в какви форми да се засадят пред заводите. Предприятието работело по шведска технология, а продукцията се изнасяла за декоративни облицовки в Италия.

Директорът веднъж му казал: "Носи се слух, че всички парясници и вдовици са при тебе в ателието! А аз му викам: Не е слух, а 100-процентова истина! Че това лошо ли е! Вдовиците не могат да пушат в счетоводството и затова идват при мен”, спомня си Иван Ташков. Преди 40 години му предложили да стане художник в пловдивската кинематография.

„Отказах им - те, заплатите, им никакви!

Останах си горд заводски художник”, казва Балзак.

Синът му Атанас Ташков е бил депутат от ГЕРБ повече от 10 години. Вторият му син е с две висши образования, работил и 10 години в Америка, а сега развива бизнес в Пловдив. Покрай сина си депутат Балзак познава всички народни представители от партията на Бойко Борисов. Присъствали са на всичките му изложби в столицата. „Всички имат мои картини - купени или подарени. Не съм срещал лично Бойко Борисов, за да му подаря мой пейзаж”, обяснява творецът.