1939

Антоанета научи японците да правят лютеница във фурна и стана тв звезда

Пловдивската треньорка по художествена гимнастика накара Мураяма да полудее по родните грации

Пловдивчанката Антоанета Салтова, която сега носи фамилията Витале на италианския си съпруг, има дълга спортна кариера зад гърба си. Влиза в залата по художествена гимнастика едва 5-годишна. Става една от елитните състезателки на "Тракия", влиза в националния отбор по време на легендарната треньорка Нешка Робева. Заедно с ансамбъла печели златен и два сребърни медала от европейското първенство в Букурещ през 1993 година. Същата година отива в японския град Окаяма, който чества 20 години от побратимяването с Пловдив. 26 години по-късно отново ще се озове в Страната на изгряващото слънце. Натрупва незабравими спомени от престоя там, за които с въодушевление разказва и днес.

 

За българите, които се опитват да обясняват света рационално, страстта на японците към нашата страна и нейните традиционни продукти е необяснима. Трудно е да се открие логика защо хора, които от 60 години имат скоростни влакове и са царе на технологиите, гледат на лютеницата и на пълнените чушки като на космически постижения.

През 2016 година Япония, на която е поверена следващата олимпиада, решава да превърне някои свои градове в домакини на бъдещи участници в игрите. Всеки един от тях избира какъв тим и от коя страна да приеме. Всички в 23-хилядния Мураяма искат художествената гимнастика на България. Другият пожелан отбор е от Нидерландия. 

„Така през 2019 година аз отидох в Япония

за да съм нещо като мост между българската и местната култура.

Бях и треньор в местния отбор по художествена гимнастика”, разказва Антоанета Витале. Официално е назначена да работи в кметството на японския град.

Мураяма е на 600 километра от Токио. До него от столицата се стига за 3 часа с влака стрела или за 6 часа с обикновен транспорт. Тогава никой не подозира, че светът ще пламне от ковид пандемия, която ще отложи насрочените за 2022 г. игри за следващото лято. Така и престоят на Антоанета се удължава, а през това време тя жъне успехи не само като треньорка, но и като кулинар. 

Убеждава се, че японците наистина обожават нашия отбор по художествена гимнастика, розата дамасцена и местното кисело мляко „Мейджи”, което е представяно като българско.

Антоанета обикаля училища и учреждения заедно с нидерландския си колега. Там те разказват на местните различни аспекти от живота и културата в своите страни.

Навсякъде била засипвана с въпроси, свързани с българската кухня.

„Започнах да им разказвам как се прави лютеница, таратор и мусака

Районът на Мураяма е прочут с доматите си. Хората попитаха какво правим с нашите домати, когато са много, и аз им обясних, че правим с тях лютеница”, спомня си пловдивчанката. Според местните закони обаче, в японските дворове никой не може да пали огньове за тави и казани.

Тогава на Антоанета ѝ хрумва, че може да забърка и изпече лютеница в електрическа фурна. Телевизиите започнали да излъчват кратки филми, на които тя демонстрира как се прави БГ вкусотията в градски японски условия.

„Показах им рецептата от домати, чушки и моркови, която съм виждала от майка си, когато правихме лютеница на село”, казва Антоанета. На 60 километра от Мураяма бил град Тцуруока - нещо като японското Куртово Конаре.

Там бил центърът на японското чушкопроизводство. Една изобретателна местна жена Макико Миюра сама се сеща да смеси и изпече домати с два вида чушки. Гледала в YouTube и клип с демонстрациите на пловдивчанката и ѝ се обадила. Донесла от продукта си и Антоанета я посъветвала да слага повече олио и чесън. „Сега Макико продава новия си продукт с името „Лютеница”, а на етикета е карта на света и на мястото на България е нашият трибагреник”, разказва пловдивската спортистка. Особеното на японската лютеница е, че е с два вида чушки.

Тараторът, който всеки може да приготви за десетина минути бил другият невиждан хит

„Японците се палят по всяка храна, в която има кисело мляко. Показах им как се прави мусака, защото в заливката има кисело мляко. После луднаха и по пилешка супа с кисело мляко. Всичко това им хареса”, спомня си тя.

Филмите по местната телевизия я превръщат в истинска звезда. Компанията за кисело мляко "Мейджи" дори организира хепънинг, на който приготвят от нейната пилешка супа на 60 души.

Антоанета ръководи и местната агитка, която устройва грандиозно посрещане на българските националки по художествена гимнастика, когато те пристигат за олимпиадата.. В тяхна чест засаждат български рози в парковете на Мураяма. Базата, в която са настанени грациите на Илияна Раева, е кръстена "Лагерът на розите". Когато ансамбълът ни триумфира с олимпийската титла, в Мураяма настава небивала еуфория. През август тази година в града дори е открит паметник на шампионките ни. А заедно със златните ни момичета Антоанета си остава една от най-популярните българки в Япония.

 

Кмет обявява грациите ни за третото чудо на България

Когато пристига за първи път в Япония през 1993 година, Антоанета е с широко отворени очи. Тя е едва на 17 години, идва от току-що прекрачилата от соца в демокрацията България, където всички ври и кипи. И попада в един съвсем различен свят, перфектно подреден, едновременно бляскав, но и верен на вековни традиции. Пловдив и Окаяма навършват 20 години от побратимяването си през 1992 г., но същинските тържества са година по-късно. „Имаше голям и най-различен обмен с Япония. Ние бяхме част от тази поредица визити. Бяхме 6 момичета гимнастички и две треньорки. За мен беше нещо изключително”, разказва тя. 

Година по-рано японският град подарява на Пловдив скулптурната композиция на Момотаро - Прасковеното момче, което с няколко животни приятели побеждава злите сили.

Първото нещо, което я впечатлява още тогава в Япония, е чистотата, церемониалността и точността. Всичко започва навреме. Като пристигнали на летище „Нарита” ги поели представители от град Окаяма. Завели ги първо в Киото - старата имперска столица. Там посетили замъка на единия от шогуните. Разгледали и старите храмове. После посетили Осака, където видели замък на голям самурай и световноизвестен аквариум.

В Окаяма ги посрещнали с пищна церемония при кмета. Нашите гимнастички изиграли няколко демонстративни съчетания, които възхитили домакините. Градоначалникът дори заявил, че нашите момичета са третото чудо на България - след розовото масло и киселото мляко.

След като гимнастичките си тръгват от Япония, местната преса излиза с доста бомбастични заглавия като „Пловдивски грации хвърлиха в треска Окаяма, японки купуват обръчи и бухалки”. „Бяхме приети наистина като звезди и направихме огромно впечатление. Японците действително обичат българската гимнастика и я тачат”,  спомня си Антоанета. 

Коментира със смях, че в Страната на изгряващото слънце с художествена гимнастика се занимават и много мъже. "В техните университети единият терен е розов, а другият е син, защото се готвят заедно. Мъжката художествена гимнастика е леко различна - прилича малко на спортната, защото правят много салта. Уредите им са по-различни. Търси се специфичност, която да отговаря за мъжете", обяснява Антоанета Витале.

Повече от 20 години по-късно се случва едно малко чудо. Докато живее в Италия, с Антоанета се свързва японска фотографка, която я е снимала в Окаяма през 1993 г.. Тя ѝ изпраща снимки от онези паметни мигове.

 

Обожава "Капана" и Стария град

Родният Пловдив си остава любимият град на Антоанета, макар голяма част от живота ѝ да минава далеч от него. Учила е в Спортното училище, но успява да се подготви сама по френски и да я приемат френска филология в Пловдивския университет. 

„Бях много добра, но трябваше да взема много частни уроци, за да се преборя с хората, които завършват Френската гимназия и да вляза в университета. Не изкарах много висок бал, но после наваксах. Когато човек иска да учи - може да учи и да спортува едновременно”, казва тя.

Сега при всяко завръщане под тепетата задължително отделя по няколко часа за "Капана" и Стария град. После обикаля различните клубове по художествена гимнастика, където има познати. „Преди бяхме АФД „Тракия”, но после дружеството се раздели на два отбора. Мария Илиева отвори нов клуб - „Спартак”. Сега имам познати в целия град. Поддържам връзки с хубавите хора от Пловдив”, казва Антоанета Витале.

 

Конкурира се с Мария Петрова, сега тренира деца в Италия

Антоанета пази много хубави спомени за Нешка Робева, при която тренира няколко месеца с националния отбор. „Аз съм от поколението на Мария Петрова и Диана Попова и съм се състезавала с тях. Трудно е да взема златен медал от национално първенство, при условие че се боря с трикратната световна шампионка като Мария Петрова. Била съм на трето място след нея и Диана”, разказва бившата гимнастичка.

Като завършва кариерата си в националния отбор, решила да се занимава с нещо напълно различно. „12 години бе моята спортна кариера - още от дете. Помня диетите и лишенията и затова не исках да чуя повече за спорт. Така завърших българска и френска филология. Но спортът си остава в теб и те зове”, признава тя.

Антоанета е омъжена за италианец, с когото живеят в Сант Анджело Инвадо. Децата ѝ Никол и Кристиан са на 11 и 16 години.  Синът ѝ тренира футбол и е доста добър. Когато създава семейство в Италия, лека-полека започва като треньор на деца - защото спортът винаги те зове обратно. Много малки момичета в Италия се интересуват от художествената гимнастика, която преживява истински бум на Апенините. На току-що завършилото световно първенство в София италианките спечелиха пет златни, един сребърен и два бронзови медала. Безспорната звезда на шампионата в “Арена Армеец” стана 18-годишната София Рафаели, спечелила първа световна титла за Италия в многобоя (плюс още 3 златни и един бронзов медал). Тя е тренирана от Джулиета Канталупи, дъщеря на Кристина Гюрова, световна шампионка за България на въже през 1979 г. Гюрова, която е дъщеря на знаменитата ни треньорка Жулиета Шишманова, е в треньорския екип на Рафаели, а хореограф на шампионката е друга българка - Биляна Дякова.

Затова и на българската школа в художествената гимнастика се гледа с респект в Италия.

Антоанета е започнала първите тренировки от новата учебна година. „Това ме прави щастлива, защото това е нашата мисия - да доближим децата до спорта и да им покажем красотата”, казва тя.

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?