965
Следвайте ни

Антоанет Тончева: Дали ще приема покана за културен министър? Има какво да направя!

Мисията ми е в защита на културните дейци по време на пандемия, казва известната художничка

viber icon

Антоанет Тончева е от малцината родни творци, радващи се на огромно признание в чужбина. Многостранният й талант позволява да се изявява като художник, дизайнер, сценарист и продуцент. Нейни творби са показвани в парижкия Лувър, Кралската художествена академия в Брюксел, Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, още много музеи и галерии от Израел до Южна Корея. Тя даде пред "Марица" едно от редките си интервюта пред българска медия.

- Г-жо Антоанет Тончева, повече от десетилетия сте доказано име в международното изкуство. Какво ви донесе този опит и кога се почувствахте особено удовлетворена от ваша изява?

- Всяко поколение художници е свързано със своето време, което отразява. Така творчеството се явява като отговор на жизнения път. През 2005 година представих моята серия в Музея на модерното изкуство (МоМа) в Ню Йорк, предлагайки своята трактовка и позиция против агресията и конфликтите. Силна серия, оценена  от американските арт критици и ръководството на музея с персонално писмо. Същата серия представих и в самостоятелни изложби в белгийските градове Брюксел, Брюж,Спа, Лиеж, Остенде,  също така и в Салона на независимите в Париж, Люксембург и в експозиции в рамките на Европейските художници. Може би поради непопулярноста на тематиката и силата на посланието, серията беше изключително добре приета в Америка и в Западна Европа.

 

- Как избирате сюжета на новите си творби?

- Когато създавам нов образ-идея, избирам и контекст. Политически, икономически или културен, който трябва да бъде важен. Не само за мене, но и за повече хора. Да бъде достъпен и видим.

 - Вие сте възпитаничка на известната белгийска Кралска арт школа. Имате интригуващи заглавия и изложби като  "SОS за всички" в Кралската художествена академия в Брюксел, "Пробуждане" в Лувъра, "Етажи на благородство"в Ню Йорк, "Техно" в Министерството на културата в София. "102% Арт" в галерия "Владимир Димитров -Майстора". Как протича творческият ви процес?

- Когато създавам картини, не знам каква ще бъде тяхната съдба. Тя зависи от срещи, участия, пътища, движение, оценки.  Привилегия за мен е творбите ми да бъдат добре аранжирани в музей, галерия, публично място или дом.  Приложните работи имат свойството да се преобразяват по свой начин в зависимост от обстановката.Това позволява да се преоткрият нови неща  които са част от автора.  Считам, че картините са добър слушател, което рядко  се среща. Те са проекция на автора.

- Имате широк спектър на интереси, от технологии до музикални интерпретации, сред които и песента на Джони Холидей  "Да живееш за най-доброто".

-  Цветовете имат не само визуален, но и звуков аспект, на асоциативно ниво. Така отразявам моята "Визия за музиката", интерпретации по известни композитори като Вивалди, Бах, Чайковски, представена  в мраморната зала на  БНР.

"Да живееш за най -доброто" на Холидей е  силна зареждаща песен.  Пресъздадох я в голям формат. Участвах на конкурс за френска песен в белгийския град Спа, където освен състезания за Формула 1  се провеждат и много фестивали. Моята картина беше номинирана от децата от местното училище. За мен беше голяма награда творбата ми да бъде оценена толкова добре именно от деца!

- Излагали сте в Лувъра, какви са впечатленията ви?

- В Пирамидата на Лувъра представих моето концептуално изкуство от серията "Пробуждане".  Моята концепция е отражение на цифровия свят, в който живеем. Често посещавах Лувъра и желах да покажа моите работи. Това обаче се случи, когато най-малко очаквах. Незабравимо усещане и вълнение е да стъпиш там като изложител. Лувърът е важна спирка в творческата ми кариера. Работите ми бяха изключително добре приети и снимани от експерти и медии. Българските медии също отразиха моето участие.

Много пъти съм имала щастието да посетя  Париж. Да следя  световно известни автори в  център "Жорж Помпиду" ( The Centre Pompidou ) и други музеи. Тези срещи, както и контактите ми с френски автори  ми помогнаха да развия моите идеи и да намеря своя стил. Участвала съм няколко пъти и в Салона на независимите в Париж в началото на 21 век.  Имам и две самостоятелни изложби във френската столица. 

- Wall Street International  ви определя като "уникален и автентичен автор, с теоретични референции, който смесва математика, емоции и суперреалност"  Как обяснявате това?

- Това е признание за моето изкуство. То е резултат на натрупване, не само мое, но и на рода ми.  Аз съм от лекарска фамилия.  Родителите ми са известни лекари, с важен научен принос в медицината.  Баща ми проф.д-р Тончев имаше няколко  специалности. Беше преподавател в Медицинска академия в София, специалност фармакология. Отговаряше за вноса и износа на всички медикаменти у нас, както и за страничното  действие на лекарствата. Дейност много актуална в настоящия момент на пандемия от коронавирус. Явно неговите  задълбочени научни изследвания в областта на медицината са ме стимулирали към  труд, изследване и креативност. 

- Все пак, към какво се стремите в творческите си изяви?

- Моите работи са насочени към създаване на пространство  на свобода, чиято цел е да пропагандира мисълта, идеите, развитието. Вдъхновявам се от изкуството, чрез което предавам моите мисли и идеи по автентичен  начин. От години  съм разработила своеобразен личен инструментариум, който да говори високотехнологичния език на 21 век. Част от работите ми бяха показани в рамките на програмите на Министерството на културата в София. Ценителите на изкуството я приветстваха, а медиите я отразиха подобаващо.

- Като наследник на лекарски род как отразихте пандемията, г-жо Тончева?

- Картината е къс от живота. И аз преминах през различни образи, мисли. Сезоните 20/21 носеха различни идеи и послания. Така възникна  дизайнът и посланието "Да си представим света без маски"- Imagine all people without masks.  Асоциативна препратка към песента на Джон Ленън "Imagine".

- Освен изложбите работите и в областта на киното. Имате и сценарии, разкажете ни повече за това ваше амплоа.

- Филмите ми "Другият поглед", "Sand and Dreams", "Лувърът и изкуството" са алтернатива за  обръщане и връщане  към природата.  Представени са в Белгия. Имам  няколко сценария за дългометражни филми.  Дано да  намерят своето място някой ден.  Обогатявам познанията си в европейски академии по създаване на филми, сценарии, продуциране.  Неща, които са малки детайли в голямото кино. Този процес е изключително интересен, а формите на изучаване както винаги уникални.

По повод изявите на климатичната активистка Грета Тунберг, мои последаватели и приятели  в социалните мрежи ми писаха, че моята постоянна  роля  в  защита на природата и планатата чрез фотосесии, филми и коментари е значителна, непретенциозна, но силно ангажираща. Посланията ми от години са да гледаме и следваме природата на живо, да се зареждаме от нея. При това те бяха доста преди пандемията. Прокарах и защитавам каузата  да подкрепяме живите музиканти, композитори, автори и творци в международен план.Така разбирам ролята на изкуството: многопосочно, многопластово и многолико. 

- Може би затова и белгийската преса озаглави статията си за вас: "Антоанет Тончева - чуствителност, близка до природата"?

- Асоциациите с природата и романтиците Джоузеф Търнър и Джон Констейбъл е голямо признание  от претенциозните белгийски медии.

- Ваши колеги, поети, артисти, скулптори, влязоха в политиката и получиха важни държавни постове, включително в правителството. Вие нямате ли желание да споделите вашия международен опит и знания и да допринесете за развитието на българската култура и изкуство. Например, като министър на културата?

- Ако бъда поканена, може би има какво да помогна и направя. С радост констатирам, че международният опит на наши политици допринася за промяна. Културата на  българската нация, както и образованието, са важен фактор за развитие.

 


.

 


 

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?