71

Анна Мария Гюзелева се влюбва в Пловдив заради филм СНИМКИ

Историята на една невероятна жена с много таланти

Пловдив ми е в сърцето още от времето, когато снимах тук „Пътят към София“ ​- така започва вълнуващият ми ра​зговор с Анна Мария Гюзелева. Години ни делят от кино дебюта ѝ през 1978-а, но обаятелното момиче от миналото все още не е загубило онази своя деликатност, съчетана със закачливост. Днес тази невероятна жена е събрала в себе си много роли: на балерина, актриса, журналист, хореограф, но и кино и тв продуцент.

Какво се крие зад тези различни лица? 

Красивата дама застава за пореден път пред „Марица“, за да сподели някои от най-съкровените детайли в своя интересен живот и път. 

Издава стихосбирката „Анабел и облаците под слънцето“ с Аrt in Life.


Тази година ​- на 16 май ​- се навършват точно 10 г. от смъртта на големия български оперен бас маестро Никола Гюзелев - Рицаря на ​операта! В негова памет епископ Тихон отслужи пан​ихида в базиликата „Света София“ в присъствието на семейството на певеца. Събитията, съпътстващи тази годишнина, обаче не спират дотук ​- на 30 май т. г. в една от централните галерии в града на изкуствата Сполето, Италия, се откри самостоятелна изложба с картини на маестро Гюзелев. На 20 септември т.г. се открива негова изложба и в сърцето на древния Рим, в галерия 'България' на Българския културен институт в италианската столица.

„И отново в Сполето в рамките на Меноти Арт Фестивал в края на септември т.г. на Никола Гюзелев ще бъде посветена престижната в музикалния свят награда на името на Томас Шиперс, заедно с незабравими негови изпълнения на видео от златния фонд на Театро Реджо в Парма“, допълва детайлите Анна Мария. Малко по-късно, на 5 октомври, Софийската опера ще му посвети юбилеен концерт, на който ще бъдат наградени и новите лауреати на V международна награда "Никола Гюзелев" за оперни изпълнители и изобразително изкуство. Събитията продължават до края на годината, когато на 3 декември в галерия „Средец“ в столицата се открива поредната изложба с творби на големия оперен артист. Зад цялата тази интензивна програма неизменно стои неговата съпруга - Анна Мария Гюзелева.

С министъра на културата Найден Тодоров


Коя е тази енигматична дама?

За балета, дисциплината и шанса да срещне Морис Бежар

Родена в Лом, но израснала в полите на Балкана - във Враца, Анна Мария завършва хореографското училище в столицата и още като ученичка участва в балета на Софийската опера. Освен балерина, аз съм и хореограф, подчертава Гюзелева. И допълва: „Моето образование е свързано с балета и музиката, но имам диплома и за музикален мениджмънт“. 

В ролята на Клеопатра


Съдбата ѝ поднася странен подарък - среща световния хореограф Морис Бежар. „С подкрепата на Комитета за култура през 1989 г. попаднах в трупата му. Цял месец - толкова бях щастлива да го гледам и слушам, да работя с него, да играя екзерсиси с едни от най-големите звезди на световния балет, които бяха солисти в трупата му. Бежар е извор на идеи и артистизъм. Помня как направи онзи огромен спектакъл по повод на 200 години от Парижката комуна „1789 … и Ние“ - така се казваше.

Балетът ми е дал много ​- най-вече онази страхотна дисциплина и вътрешна организация, която ни изгражда като личности. Балетът ми помогна да се развия и като хореограф ​- да творя и създавам нови неща. Първата ми постановка бе „Магистрали“ в Разградския театър, където направих съчетание между класика и български фолклор. В синхрон с модерни движения ​- получи се един прекрасен спектакъл. Влечеше ме да правя микс от стилове - между класика и модерен балет. Овладях джаз техники, започвайки с Марта Греъм, още в хореографското училище, а по-късно - специализирайки с джаз хореографите Матокс и Луиджи. След това можех да преподавам в Италия и в България“, спомня си Анна Мария. 

С Франко Неро


В киното ще запомни дебюта си с 'Пътят към София' и със „Забравените“ 

Въпреки че се е снимала в близо 60 филми и сериали, Анна Мария Гюзелева няма завършен ВИТИЗ (НАТФИЗ), а има висше музикално образование.

С екипа на Сашо Авджиев "Добро утро" 


„Киното ме моделира на терен, а моят първи учител бе режисьорът Николай Машченко в „Пътят към София“. Снима и под режисурата на прочутия Вили Цанков. И докато нейните БГ ленти се броят на пръсти ​- те са едва 4-5 филма ​-много по-мащабна е кариерата ѝ в италианското кино.

С магнетичния Микеле Плачидо

 

„Със Стефан Данаилов бяхме част от актьорския състав на култовия сериал „Октопод" - там той бе в ролята на мафиотския бос Назарено (Нуцо) ​- аз бях неговата съпруга. Имах малка, но запомняща се роля. С Мастера имахме дете, но в един от епизодите ни убиха и мен, и детето“, спомня си красивата българка.

С Вирна Лизи

 

С много любов обаче разказва и за друга своя роля ​- във филм за Втората световна война. „Лентата бе заснета по романа на сардинския писател Франческо Мазала ​- „Забравените“ („Sos Laribiancos​ - I dimenticati“). В превод от сардински името на този филм е „Онези с побелелите устни“. Историята е за взвод, който е забравен на фронта в Русия. Войниците умират от глад там, сред преспите. Беше труден филм, имаше сцени, които никога не бях снимала до момента. Женските роли бяха само две и аз изиграх едната главна женска роля - на дона Филиана.

С дъщеря си Адриана

 

Миналата година имах годишнина от артистичния си дебют в изкуствата - цели 45, а тази година е моят личен полуюбилей. Пораснахме и ние“, смее се красивата дама.

 

На крилете на Калиопа 

В живота тя вечно е на път ​- между Рим и София. Но покрай безбройните си пътувания Анна Мария намира време за още една своя ​муза - поезията. Реди с финес стихове, а понякога ги публикува в Италия и България, в специализирани издания, сборници и антологии. Има седем издадени самостоятелни стихосбирки.

С Джулиано Джема


Миналата година дамата поднася на читателите поредния си подарък -стихосбирката „Сидхарта-Буда, събуди ни!" „През 2023-та се навършиха 45 години от дебюта ми в изкуството и в киното. Радвам се, че лично Иван Гранитски с издателство "Захарий Стоянов" издаде новата ми стихосбирка с поетична антология.“

През май 2023-та тя има честта да бъде удостоена с високата награда за култура „Златен век" - точно за 24 май от Министерството на културата на България, за личен принос в българската култура. През 2023 г. получава и международна награда за поезия от Биенале Венеция за „Анабел и облаците под слънцето“, която издава с Аrt in Life. Тази година е приета за член на Съюза на българските писатели. „За моя юбилей, който е през август, очаквам да излезе материал за творчеството ми в престижното списание „Словото“.

 

Продуцент означава да вземеш нещата в свои ръце

В "Кармен"


„Киното ми даде възможност да се  изразявам по друг начин  - освен с изразните средства на балета и музиката. Като актьор влизаш в кожата на съвсем различни хора, но актьорската професия е малко пасивна. Вечно чакаме да бъдем избрани, с годините това те потиска и тогава много от нас избират режисурата и продуцентството. При мен се получи комбинацията с продуцента -направих много неща в тази посока. Не са големи, но са доста и имах моето вътрешно развитие  и усещането да взема нещата в свои ръце“, твърди Гюзелева. 

С дъщеря си Адриана и съпруга си Никола Гюзелев


Като продуцент Анна Мария знае накъде да насочи своите усилия. Създава собствена продуцентска къща „Адриа Филм“, която произвежда телевизионни, игрални и документални филми. Сред постиженията ѝ са филмът за България „Да бъдеш на 20 години в София“ на режисьорката Стефания Казини, „Гласът” на Аугусто Джуки, „В последния час“ на режисьора Марко Дзарели и множество документални филми в областта на културата и изкуството. 

Никола Гюзелев бе и „Гласът, който вае“

Съпругът й беше и художник, чиито портрети напомнят Рембранд

Той пее на най-големите оперни сцени и световната критика го определя като „Гласът, който вае“ - вероятно по-малко хора знаят, че тези думи могат да се тълкуват и буквално. По-малко известен факт е, че Никола Гюзелев е академичен художник. "Никола започва да пее от съвсем малък - връща назад лентата Анна Мария, разказвайки малко известни детайли от биографията на своя съпруг.  -Едва 11-годишен, Никола вече е изпълнил главната роля в оперната постановка „Малкият цигулар" в родния си град Павликени. На същата онази крехка възраст той осъзнава, че има и друга дарба - на художник. След време завършва Художествената академия със специалност „Живопис" ​- в курса след Христо Явашев-Кристо. Никола владееше отличната техника на портретист - много добър, много силен. Портретист в стил "Рембранд“, разказва красивата дама. 

По време на световната си музикална кариера Никола Гюзелев не е имал възможност да обръща толкова внимание на този свой талант  - рисуването, и не е правил много изложби. „Откакто си отиде от този свят, с дъщеря ни Адриана и други съмишленици основахме фондацията на негово име. Веднага след това подредихме първата голяма изложба с негови картини. Това се случи през 2015 г. в София“, разказва Анна Мария Гюзелева. Вернисажът с картини на Маестрото посреща публика в София. „Изложбата в зала „Средец“ през 2015-а  я определиха като най-голямата за годината - цели 60 платна.“ След това последваха други изложби, в Рим през 2019 г. отново самостоятелна с много платна, на много високо ниво. А за неговата 80-годишнина през 2016 г. в БАН, където той бе удостоен с признанието "​доктор ​хонорис кауза", основахме под патронажа на Министерството на културата Международната награда „Никола Гюзелев' за талантливи изпълнители в оперното и изобразителното изкуство.    

Питам я на какво се крепи любовта им ​- толкова години​. И двамата ​- Анна Мария и Никола ​- са родени под огнения знак Лъв. „Имахме много общи теми и интереси -това е много важно в една двойка. Интелектуалната връзка! Приказка трябва да имаш с този човек, иначе става трудно!“ Но за Анна Мария любовта е още по-широко понятие. „Освен любовта между двама души, всеки трябва да отвори сърцето си. Първо към себе си, после към обкръжаващите го. Много е важно любовта да влезе в сърцата ни. Неслучайно Създателя ни е сътворил с любов! Трябва да го пазим това чувство, иначе можем да се самоунищожим“, казва забележителната българка. 

Вълнува ме външната политика

„Прощъп​алникът ми в журналистиката бе през 1989-а, когато започнах като кореспондент на предаването „Добро утро“ със Сашо Авджиев - по БНТ. Имах моя рубрика от Рим - някъде към 25-30 минути. Близо 10 години продължи. Интервюирала съм световни звезди - от известни италиански актьори, певци, футболисти до политици. Първото ми интервю за „Добро утро“ бе с Бернардо Бертолучи, след това разговарях с Дзукеро, с Вирна Лизи, с Енио Мориконе. Голямо удоволствие бе да срещна Джани Моранди - много слънчев човек. Интересното бе, че през 1994-та уредих интервю и със самия Берлускони при първото му правителство, за БНТ. Знаете, той три пъти е бил премиер на Италия, най-много от всички, обаче в последния момент пиарът му отложи снимките с два дни, екипът ни трябваш да тръгне и интервюто пропадна“, връща лентата назад Анна Мария. След време българката работи и за много италиански телевизии, като RAI, TV LA 7, MEDIA SET-ITALIA, сътрудник е на месечното списание Euroma International News и седмичното издание Metropoli на италианския ежедневник Repubblica.

Дни на българското кино в Рим

 

Интересува ме външната политика - казва изненадващо талантливата ни актриса. Питам я как ще коментира тогава ситуацията около военните конфликти от нашето съвремие. 

„Изпитът ми по журналистика ме научи да бъда обективна и да не давам собствено мнение ​- извън фактите! В тази посока ще кажа - в момента не може да се мери с различни аршини ситуацията между Русия и Украйна и тази между Израел и Палестина. Аршинът трябва да е един. Аз съм абсолютно против войната и против това да се завзема територията на друга държава, но тук има един много щекотлив въпрос между Русия и Украйна. Първо, те са един народ, второ ​- от преврата в Украйна през 2014 г. има едно непрекъснато малтретиране на Източните украински автономии, които са с руско мнозинство. Тези хора живеят във война от 2014 г. ​- защо светът се събуди за това едва на 22 февруари 2022 г.?  И каза: Русия нападна! Този проблем между Русия и Украйна го има от осем години, но светът мълчи за него. Както сега мълчи за геноцида на Нетаняху в Израел - близо 40 хиляди убити, 22 хиляди от които деца, 80 хиляди ранени и конфликтът не спира! Нещо не се променя и дори потушават протести както в Италия, така и в Америка, които реагират на своеволията на Израел и вожда им, който има своя определена програма на действие. Питам защо? Защо казваме, че в Израел нищо не се случва, а заклеймяваме „диктатора“ на Кремъл? 

Анна Мария Гюзелева като продуцент  

 

Мисля, че европейците трябва да намерят достойното си поведение в тази ситуация, защото в случая Европа не се държи достойно. Дори поведението ѝ е против собствените ѝ интереси“, твърди Анна Мария.

 

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?