Актрисата Стефания Колева: Трябва да си честен с публиката - и при капка съмнение нещата не стават

Стефания Колева е родена в София, завършва гимназия с разширено изучаване на немски език, после и НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. До 2007 г. е актриса в трупата на Театър „Българска армия“, а от 2010 г. - в Народния театър „Иван Вазов“. Има десетки запомнящи се роли на сцената. Позната е на по-широката публика от участията в доста сериали, сред които “Клиника на третия етаж“,  „Тя и той“. Снима някои от най-известните ни реклами, а също така е гост детектив в "Маскираният певец“.

 

 Публиката в Пловдив винаги е била специална за мен

 Има възможност за нов мироглед в театъра

Правя за първи път музика на професионално ниво

Почти не гледам телевизия и много малко съм видяла от българските сериали

Като млад актьор бях по-позитивно настроена, че всичко ще се оправи

 

 

- Стефания, започваме разговора с новата ви песен от проекта „Пеещи артисти 2“. Може ли да повдигнете завесата?

- Всичко започна от обаждане на Игор (б.а. - Марковски), който ме попита дали искам да участвам в ново парче от „Пеещи артисти 2“ заедно с Маргарита Хранова. Това име говори много за нивото на песента, което трябва да достигна по някакъв начин. Притесних се доста, тъй като не съм певица и нямам подобно самочувствие. По никакъв начин не можех да кажа „не“, още повече предложението идваше и от самата Маргарита. Почувствах се едновременно и поласкана, и уплашена. Все пак това е чудовищен глас и изключителен талант. Приех това огромно предизвикателство. “Къде избяга любовта“ вече е факт, само трябва да се заснеме клип и остават довършителни работи по смесването на звука. Текстът на Джина Дундова-Панчева и музиката на Иван Кръстев са много хубави, дано стане любимо на хората.

Подарък от Зуека

 

- Как се работи с Маргарита Хранова?

- Бързо, без заобикалки, прямо. Така ми харесва.

- Скромна сте, но имате певчески опит, макар и непрофесионален?

- Правя за първи пък музика на професионално ниво. А и за първи път пях на живо точно с „Пеещи артисти“. За мен беше доста стресиращо. Като всеки професионалист искаш да изглеждаш добре в това, което правиш. Много наблягах на пеенето и забравях актьорското. А като даваш всичко на пеенето, се изнервяш, защото не си на сто процента подготвен. Има си микрофонни техники, които въобще не владееш. Да не говорим за мониторите, на които трябва да се чуваш, пък ти не се чуваш. И като не се чуваш, викаш, защото искаш да се чуеш. Въобще…..

Често я питат къде е Вергов

 

- Иначе каква музика слушате, когато шофирате?

- Слушам доста радио по пътищата, когато пътувам за представленията. Иначе, като се разхождам, съм със слушалки. Харесвам „Депеш мод“, U2, “Кюър“. Иначе казано, музиката от 90-те години, моето време. Ню уейв вълната ми беше любима. При по-новата музика съм повлияна от поп стила, който слуша дъщеря ми. Харесват ми парчетата. И тези с як бийт, и Дуа Липа, и „Марун Файв“. От българските много ми допада „Молец“. Чудни са!

- С кого мечтаете да направите музикален дует?

- Нямам такива мечти. Харесвам Хазарта много. Не мога да рапирам. Но ако се наложи, мога да говоря в ритъм. То си има специфични неща, които да те извисят над посредственото ниво.

С Милена Маркова в "Пеещи артисти"

 

- Иначе как ще мине лятото Ви?

- Предстои ми турне с представлението „От всички страни“, което скоро видя бял свят. Наложи се да “бия малко ръчната“ покрай мои здравословни проблеми. Турнето започна с Варна, Добрич и Плевен, през август ще сме на „София съмър фест“, както и в Бургас. И на 8 септември сме в Пловдив, в лятно кино „Орфей“.

- Отсега каним всички пловдивски фенове на театъра да Ви гледат заедно с Алекс Сърчаджиева, Дарин и Деян Ангелови, нали?

- Да заповядат! Скоро бяхме в Пловдив с „Извънредно любовно“. Публиката беше страхотна. Продължава турнето ни с тази комедия, като на 8 август сме отново в Пловдив. Излизаме от 20.30 ч. на Бунарджика. Така че заповядайте и на двете представления!

- Явно имате вече специална връзка с пловдивската публика?

- Да, определено. Публиката в Пловдив винаги е била специална за мен.

- Докато сме на пловдивска тема, винаги питам за три неща, които изникват в съзнанието Ви при споменаването на този град?

- "Капана", разходка в градината около фонтаните, топло. И усмивки. Пловдив много го обичам.

- Ще намерите ли време и за почивка покрай турнетата?

- Силно се надявам, защото не съм правила никакви планове към този момент. Дано намеря време, но къде и как, идея нямам. За първи път ми се случва подобно нещо.

- Така се случват най-хубавите неща - когато не се планират. А къде обичате да почивате?

- Дано сте прав! Обичам морето, определено. През лятото харесвам много да се разхождам из планините. Това е моето време, тъй като не съм скиор и някак не съм по зимните почивки. Но определено морето доминира при мен.

- Имате ли любимо местенце?

- Нямам претенции, въпросът е да е море.

- Казвате, че не може без две неща - люто и телефон. Още ли е така?

- Лютото се наложи да го забравя. Много ми липсва. Рядко правя много бегли опити да хапвам люто, но след това има последствия. Затова натискам бутона „не“. Липсва ми, определено. А без телефон все още не мога.

- Казвате в интервю, че има какво да се желае от родните сериали. На същото мнение ли сте още и успявате ли да гледате телевизия?

- Честно казано, почти не гледам телевизия и съответно много малко съм видяла от българските сериали, за да имам обективно мнение в момента. Това обаче не зависи от мен. Предполагам, че ще наваксам.

- За сметка на това общото мнение е, че театърът ни се развива прекрасно?

- Има определено възможност за нов мироглед в театъра. Наблюдавам внимателно какво се случва в Народния с режисьорите, които гастролират. Това е добър старт. Ако се запази като тенденция, би било чудесно. Иначе гледам постановки на други колеги, има определено представления, които задоволяват любопитството.

- Как успяхте да минете през този период на отлив от театъра през 90-те, за които всички Ваши колеги говорят? Хората просто оцеляваха и не им беше може би до култура?

- Честно да ви кажа, бях доста млада. Започна може би през Лукановата зима, когато още не бях завършила. Продължи и след това, като хората не идваха, гледайки наистина да оцелеят чисто физически. Беше им по-важно да се нахранят, преди да нахранят душата си. Труден период, който си спомням добре. Радвахме се на половин пълен салон. Но като млад актьор съм била по-позитивно настроена, че всичко ще се оправи. И така стана. Повтори се трудното, между другото, по пандемията. Имаше ограничения до 50 процента публика, през две седалки и т.н. Но пък не липсваше желанието у хората да дойдат в театъра, да се отпуснат за малко, да се погрижат за душата си. Радвам се, че все повече българи започват да мислят и за личностното си усъвършенстване освен за чисто физическото оцеляване.

- Не мислехте ли в онези гладни години да опитате нещо ново?

- Нито за секунда!

- Преподавател тогава Ви е Стефан Данаилов, светла му памет, за когото всичко е казано. Все пак -  най-важният урок, който сте запомнили?

- Стефан казваше, че трябва да си честен с публиката. Това се вижда много добре, особено когато си на сцена. Когато се явяваш интерпретатор на героя, който показваш, трябва да намериш нещо, близо до теб, за да стане истинско. И така за защитиш героя, независимо дали той е положителен, или отрицателен. За да може публиката наистина да повярва в това, което се случва. Ако има и капка съмнение, нещата не се получават.

- Публиката има безгрешен нюх?

- На сцената всичко се вижда под лупа, много ясно.

- Къде се чувствате по-удобно - на сцената или на снимачната площадка?

- И на двете.

 

Златният клас на Мастъра дава куп звезди, все по-рядко се събират

Класът на Стефания Колева във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) е наричан „златен“ в гилдията. Негов преподавател е незабравимият Стефан Данаилов. Докато е жив, Мастера редовно събира актьорите на годишнини. Освен Стефания Колева от класа излизат звезди като Иван Бърнев, Асен Блатечки, Башар Рахал, Ваня Щерева, Ненчо Илчев. Уви, Дейвид Славчев, последно директор на Видинския театър, си замина съвсем скоро от този свят.

„В интерес на истината скоро не сме се виждали целият клас. Наскоро се засякохме с Иван Бърнев на 80-ата годишнина на великолепната ни актриса Миглена Караламбова. Поговорихме за старите неща, посмяхме се. Разбира се, разказа ми какво се случва около него, защото не се бяхме виждали отдавна“, разказва Стефания.

„Чувам се повече със състудентите, които са в театъра по центъра и ги държа под око. Разговарях последно с Галя, която беше най-красивата в класа ни. Момичета, съжалявам“, смее се отново чаровната актриса.

Със странни въпроси спират актрисата на улицата

Стефания е доста популярна сред българите. Нормално, хората често я спират по улиците, когато се разхожда или отива до театъра. Интересно ни е какво я питат хората най-често.

„От известно време ме питат как така съм отслабнала. Не знам кое му е толкова интересно - учудва се актрисата. - Също така и как се поддържам. Все едно съм костенурка на 250 години. Странно е наистина.“

Но всъщност най-често я питат за сериала „Тя и той“. Ситикомът беше тотален хит от 2002 до 2008 година благодарение на Стефания и Юлиан Вергов, които изпълняваха главните роли.

„Хората ме разпитват защо сериалът е спрян, не може ли да го продължим. Но това не зависи от мен, така че нямам отговор. Питат ме също къде е Юлиан Вергов в момента. Точно в момента - също няма как да знам“, смее се Стефания.

 

Силно ни е егото, започнахме да вярваме на лъжите си

- Още ли сте песимистка за бъдещето на нацията ни, която е останала без характер, по Ваши думи?

- Много ни е силно егото, прекалено много започнахме да вярваме на лъжите си. Някак си сериозно се губим. От друга страна, виждам и положително. Все още има хора, които мислят за духовното израстване. То е важно, независимо на каква възраст си и какъв момент е. Дори когато изглежда безнадеждно, защото, виждаш ли, правил си нещо 40 години и сега няма как да го промениш. Ами има как! Всичко опира до желание, воля, упоритост. Не е късно да намериш някаква истина, от която леко си бягал встрани. Защото не бил дошъл моментът. Или просто така ти е било удобно.

- Културата ли може да спаси наистина една нация?

- Културата е някакъв паралелен начин на живот. Всичко е строго индивидуално. Ако намериш нещо, което да разръчква твоята тема… Като заглавието, което те е накарало да седнеш на петия ред в салона например. Културата е начин да продължиш да търсиш, да мислиш, да си любопитен. Гъделът и смисълът.

- Харесвате Хазарта, а въобще как гледате на влизане на артистите в политиката?

- Всеки си има свой таймер и хигиена. Това е изборът на Хазарта, аз го харесвам като творец. Ако питате дали аз бих влязла в политиката, отговорът ми е  категоричен - не.