49

A.L.E.K.S. – момчето чудо от Пловдив, родено за големите сцени

Александър Георгиев  - A.L.E.K.S., е само на 22 години, а може да изненада всеки човек с житейския опит зад гърба си, с музикалните си възможности и своята искреност. Младият талант живее години наред в чужбина, но се завърна в България, за да прави това, което обича, а именно да твори качествена музика и да я споделя. Междувременно тук, на родна земя, намира любовта на живота си, която му дава съвсем различен тласък да се бори за осъществяването на мечтите си и да продължава напред. Алекс вече е познат на пловдивската публика с участието си в няколко фестивала. Често е сравняван със своя идол Майкъл Джексън, което го прави адски щастлив. Преди дни той беше сред участниците в музикалната програма на Spike Bulgarian music showcase, където впечатли с прочувствен сетлист и даде да се разбере, че музиката не е просто музика, а друга вселена, от която няма да искаш да си тръгнеш, емоционална буря, която минава през теб и те разтърсва из основи. Точно на този фестивал Алекс се срещна с „Марица“ и разказа за успехите, обратите и перипетиите в живота си. 

Александър Георгиев е магия. В неговите очи може да се открие всичко онова, което трябва да притежава един истински човек, един истински музикант, един истински пловдивчанин. Всяка среща с него е способна да отвори толкова скрити врати към дълбините на човешката душа, колкото не може и да си представите. Той не е от хората, които се хвалят, които са готови на всичко на всяка цена. Алекс цени простичките неща - чистотата, честността, споделянето, докосването с ноти, истинската любов.

Пътят му започва в Пловдив. Тук е роден и тук прекарва първите си 14 години.

През цялото това време семенцето на музиката расте в него,

а той грижливо го полива и подхранва. Учи в СОУ „Св. Патриарх Евтимий“. Заляга над ученето, но постоянно, като магнит, погледът му е насочен към китарата, към пианото, към желанието да свири и да пее. „Имах щастието да прекарвам част от лятната ваканция на село при баба и дядо. Имахме козички, зайчета, кокошки, конче. Бил съм огромен късметлия да имам тези неща, да мога да ги ценя и да съм балансиран в това, което виждам от живота. В музикалната индустрия е съвсем различно. Тези неща често могат и да се загубят, защото времето минава под светлините на прожекторите, в снимки, в хорското мнение и т.н. Аз успявам винаги да намеря начин да се върна към това и да се чувствам добре. Знам откъде идвам и се опитвам никога да не го забравя“, сподели младият изпълнител пред „Марица“.

Малко известен факт за Алекс е, че е тренирал футбол. „Брат ми, който е година и 5 месеца по-голям, е пълен отличник. На мен ми се караха, защото знаеха, че имам капацитета, но аз бързах с домашните, защото нямах търпение да отида на тренировки“, спомня си той. Постът му е вратар. Често обаче си пее и тананика, докато чака топка да доближи до вратарското поле. Това е причина треньорът да му напомня, че не е на сцена, а на терена. Спортът обаче изгражда желязна дисциплина у Алекс.

„Музиката винаги си е била там. Аз пея от 6-годишен. И най-важна роля за това е изиграла майка ми. Тя е човекът, който винаги ме е напътствал, подкрепял и ми е помагал да си задавам правилните въпроси. Майка ми е била на всяка тренировка, била е с мен и в музиката. Баща ми беше малко несигурен за музиката. Възпитавани сме в ценностите на семейството, на спокойния и нормален живот. Това е далеч от света на музиката, далеч от светлините на прожекторите“, посочи музикантът.

След като завършва седми клас, вместо да кандидатства в гимназия тук, Алекс се разделя с родината. Заминава със семейството си в Манчестър, където живее доскоро. Там завършва образованието си в колеж. Учи езика изключително бързо и го владее перфектно. Не изоставя спорта и продължава да играе футбол. Дори е толкова нетърпелив, че за тренировка е първи, преди треньорите, нарежда конусите и прави загревка. Докато един ден не разбира, че през уикенда ще има Ден на отворените врати в Британския институт за модерна музика.

„Казах си, че това е моят шанс. Ако ме приемат по някакъв начин още днес, ако успеят да ме прослушат и ми дадат отговор, спирам със спорта и отивам там. Беше много готино време, което ми позволи да не се отпускам, да не се разсейвам, да знам, че има начин да правя това, което обичам, че трябва да съм здраво стъпил на земята. Оттам нататък нещата за мен се развиха, започнах да свиря в университета. Престраших се да пусна първата си авторска песен. През 2018 г. пуснах първия си сингъл „Shivers”, в който открих себе си като звук“, разказа Алекс.

Именно тази песен чертае обратния му път към родината

Връща се тук и излиза на сцената на „Гласът на България“, където изпълнява песен на Ед Шийрън, след което своето авторско парче „Shivers”. “Предаването ми даде възможност да стигна до хората. Много често си задавах въпроса как ще ме приемат, ще ме харесат ли, ще ми се сърдят ли, че съм бил в Англия. Но откакто се върнах в България, последваха само положителни неща. Пуснах цял албум. Животът много се промени и ми даде възможност да помисля сериозно. Имах много въпроси и дори сега, стартиращ нещата, се бях позагубил малко. Чудех се какво да правя, това ли е смисълът, къде е разковничето. За мен не е в аплодисментите, а в усещането и чувството. Аз не исках да правя песните по формули. Малко се бях затъжил за това, че целият ми албум е r’n’b, соул, поп.  Чух, че тази музика тук се смята за бутикова. Запитах се дали ще стигне до повече хора, които да я усетят и припознаят като своя“, разказа Алекс.

В крайна сметка той не се отказва и започва да работи с професионалисти. Бързо разсейва съмненията си за „бутиковата“ музика. Роля за това играят и реакциите на хората, които усещат с душата и тялото си неговата музика. „По време на един концерт, част от лятното турне за представянето на албума миналата година, при мен дойде семейство, което заяви, че е тук специално заради песента „In my arms”. Това е пауър баладата в албума и мислех, че никой няма да я знае. Бях шокиран. Само тези хора да бяха дошли, щяха да са предостатъчно. Това е смисълът и такива неща ми помагаха да продължавам напред“, посочи Алекс.

Младият талант сподели, че

след завръщането си в Пловдив открива любовта на живота си

и тя го връща в правия път. „Бях се загубил, защото мислих, че няма как да стане това да правя музиката, която обичам. Освен това никога не съм писал песни на български. Дойдох си в България и намерих любовта, която не съм усещал никога досега. Благодарение на нея се престраших да се изразявам на родна реч, без да се страхувам от това. Може да не са най-добрите думи, но са честни. Тя ме накара да го разбера със сърцето си по този начин“, говори за любимата си Алекс. Крилете на любовта са допринесли и за това да създаде първите си български текст и песен, които скоро ще сподели с почитателите си. „Песента се казва „Тук“, защото тя вече е тук. Всеки път писах песните си за другите, тази всъщност си е за мен, защото описва това, което аз усещам. Ако хората могат да скочат на този влак и да усетят същото, това е най-големият подарък“, каза Алекс.

Липсата на достатъчно свободно време, в което да се обърнеш към себе си, също е била една от причините да иска да приключи музикалния си път. „Първоначално си мислих, че няма как да стане, че няма как да се постигне баланс. Но благодарение на това, че моята любов ме разбира и подкрепя, аз се чувствам уверен в това, което правя, и вярвам, че има кой да го чуе.

„Аз съм попивал от най-големите в музиката - Майкъл Джаксън. Това е най-яркият пример за това да нямаш личен живот. Видях, че не трябва нещо да е на всяка цена. За момента аз съм постигнал нужния ми баланс и се чувствам щастлив и обичан. Нямам големи амбиции. Преди имах амбиции да напълня „Уембли“ и „Медисън Скуер Гардън“. На всяка цена. Сега имам простата амбиция да обичам всеки един ден, да бъда обичан и да обичам това, което правя. Няма да настъпя сърцето си, няма да счупя моралния си компас за неща, които са преходни“, подчерта младият изпълнител.

И допълни: „Винаги съм успявал, надявам се да съм истински и искрен. Това се усеща от музиката. Това, което се опитвам да направя, е да намеря начин хората да открият себе си в музиката ми“.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?