10 истории за любовта от Христо Бозуков и Джей

През 1980 г. Марина Абрамович и голямата й любов Улай решават да превърнат брака си в пърформанс. Идеята е да тръгнат от различни посоки на Великата китайска стена, а когато се срещнат по средата, да се венчаят. Стигайки един до друг обаче, се прегръщат и се разделят завинаги. „Надявам се да не ми се случи същото“, усмихва се пловдивският художник Христо Бозуков, който по примера на Абрамович предприема рисков ход към своята муза и мениджър Джей Хауари. До последно Джей тъне в неведение за намерението на Христо да й предложи брак на откриването на юбилейната си 10-а изложба в галерия „2019“, посвещавайки й най-голямата си и скъпа картина. За разлика от Марина обаче, Джей казва „Да“. А историите, които двамата могат да разкажат за изкуството и любовта си, са поне 10. Ето ги и тях:

1. Моята голяма луда нидерландска сватба

Една приятелка ме попита: Като правиш тази голяма изложба, няма ли да се ожениш за Джей? От този момент започнах да кроя планове как да предложа на Джей, разказва Христо. Като истински старомоден романтик, най-напред я иска от баща й. „Така ме е учил дядо ми, Бог да го прости. Като водех вкъщи момичета, той вадеше един тефтер и на шега питаше: „Моето момиче, ти сега какво имаш? Пари? Имоти? Трябва да се знае. Не може да го дам на някоя без поне една ферма добитък“, обяснява през смях художникът.

Поканил в ателието си бащата на Джей и поискал ръката на дъщеря му. „За един татко момичето е най-скъпото. Той има двама синове, но с Джей щеше да е различно, защото връзката между баща и дъщеря е специална“, аргументира се младоженецът. След шок и много вълнение той получил съгласието на бащата и пристъпил към действие на любовния фронт. Предложил на Джей, възползвайки се от модерните технологии. „Една вечер ми дойде до гуша да се караме и тя все да ми се ядосва, и в 3 през нощта й написах в Месинджър: „Ще се омъжиш ли за мен?“. Направих го умишлено, защото поне 10 пъти сме се зарязвали именно по този начин. Тя ме наруга, каза, че съм пълен задник. А пък аз й дадох време до 3 август да реши, казва Христо. И срамежливо допълва, че светлината, така характерна за холандските му платна, е пропита от присъствието на неговата муза Джей.

2. Мъжкото достойнство отваря врати в Холандия

Миналата година направих изложба в Пловдив, в която присъстваше абревиатурата К.У.Р. Забраниха я за зрители под 18 години. Много се шегувам с този факт. Затова, когато ме попитат как се пробива в Холандия, винаги отговарям: „С к*р“. И това не е метафора, смее се художникът, който е убеден, че провокацията в изкуството се приема различно по света и у нас.

„На изложбата в Пловдив организаторите бяха скандализирани от една инкрустация - К, У и Р, която всъщност е абревиатура на Красота, Увереност, Риск. Темата на експозицията беше „Силата на въображението“. Абревиатурата обаче се асоциира с думата за полов орган. И всички нададоха вой: "Скандално! Как може!“, спомня си авторът. Според него обаче в изкуството не може да се говори за граници. Доказателството за това дошло само няколко месеца по-късно, когато заминал при Джей в Нидерландия. Нейна приятелка, която работи в кабинет за полова медицина, си поръчала картина на мъжки полов орган. „Нарисувах го на платно метър и 20 и й го поднесох. По-късно забелязах, че при вида му всички мъже свалят поглед свенливо, а жените са заинтригувани“, разказва през смях Бозуков. И допълва, че публиката в Нидерландия е широко скроена и цени различното. „Попфолк певиците у нас пускат видеоклипове, които са доста по-близо до порнографията и откъм визия, и откъм текст, но те се приемат за нормални и се въртят по телевизиите. Когато обаче еротиката се представи като изкуство, се отрича и клейми. Искат да наложат цензура в изкуството, докато в чалгата всичко е позволено“, негодува творецът.

3. Ако обичаш някого, пусни го на свобода

Когато Джей и Христо се запознават, тя живее от 12 години в Айндховен, Нидерландия, където работи като артмениджър. Разделени са три месеца, докато художникът успее да замине за Страната на лалетата. Но любовта им оцелява. По-късно той отново се прибира за кратко в България, докато тя движи важни дела в Кралството. Последният път, в който се разделят, е преди месец, когато Христо си идва, за да нарисува най-голямото платно от юбилейната си изложба. „Умишлено оставих една от работите си в Холандия незавършена, за да мога да се върна“, разкрива авторът. Спомня си една от любимите си творби - „Есен“, която е в пастелни цветове със златиста нюансираща нишка.

„Тази картина излъчваше уникално спокойствие. Това беше първата работа, която направих, след като се върнах в Нидерландия. Майката на най-добрите приятели на Джей - братя близнаци, седна с нас на вечеря и й я показах. Тя е на 75, възрастна жена, но страшно образована. Любителски се занимава с мозайка. Като видя картината, възкликна: „Искам я, защото я чувствам страшно близко до сърцето си“. За Деня на майката синовете решиха да й направят изненада и я купиха. До ден днешен тя е влюбена в тази картина и казва, че никога не е притежавала нещо по-красиво“, разказва Христо. Според него много хора не разбират, че стойността на едно платно не се измерва с вложените в него материали, а с това, че е част от сърцето на автора.

4. Ван Гог и магията на светлината

Картините от холандския период на Ван Гог са мрачни, тези от френския - изключително живи. Причината е не само в трудните и бедни години, нищетата и глада, преживени от художника в Страната на лалетата. А най-вече в светлината. Във Франция тя струи толкова красиво, че бедността се пречупва през призмата й и изглежда доста по-поносима. Дори само с парче хляб и глава лук няма как да не бъдеш щастлив сред тази природа. Именно там художникът е нарисувал емблематичните си "Слънчогледи". Уникалните им цветове са плод на играта на светлината и нейното отражение, обяснява разпалено Бозуков, чиито творби от Айндховен също носят енергия, нетипична за тези, рисувани в Пловдив. В Нидерландия художникът използва акрил, а не маслени бои, което също допринася за различното им излъчване.

5. Да възкръснеш като феникс от COVID-а

Холандците възкръснаха като феникс от ковид, убеден е художникът, оказал се по време на пандемията без здравна осигуровка в апартамента на приятелката си. „Бях се разбрал със сестра ми да дойде да ме вземе при себе си в Германия, ако и аз пипна заразата. Джей се разболя и се грижех за нея. За да не се побъркам, рисувах почти през цялото време. Тя беше на легло със страшни болки, не можеше да диша. Първите три дни имах чувството, че няма да стане. Аз готвех, сервирах й с маска и после се прибирах на горния етаж да рисувам. Тъкмо й изтече карантината, и купонът започна. Покани един човек, а дойдоха 11 с торби пиене и ядене. Това не само ме притесни, тъй като не бях боледувал от ковид и можех да се заразя, но и ме вдъхнови. Направих една картина, в която изведох концепцията за Златния феникс. Аз му казвам Златния дух“, обяснява художникът. Според него, дори в ситуация на коронавирус, холандците три дни са като мъртви, след това им минава и заживяват с нова сила. „След като съобщиха, че локдаунът пада, всички се върнаха към естествения си ритъм все едно нищо не е било. Продължиха си живота, сякаш ковид не е съществувал. Там отвориха вратите си един за друг, тук ги затвориха. В България спряхме да си ходим на гости, там - обратното, започнаха да се събират по купони. Ето това означава да извлечеш най-доброто и от най-трудната ситуация, разсъждава Христо.

6. Художникът, който не познава цветовете

Холандците вярват в т.нар. хармоничност. Проектират сградите си в еднакъв стил и сходни цветове. Тази еднаквост е тегава за голяма част от хората, затова я компенсират с много цвят в интериора на домовете си. Дали ще е в декора, в контраста на мебелите с пода, в текстила или картините - важното е да има живот.

Една „златна“ картина например стои прекрасно като контрапункт на обзавеждането в по-тъмен цвят. В България - обратно, златното се приема като кич. Тук всичко ново и различно се отрича. Това донякъде е и защитна реакция. Затова, когато дойда тук, се шегувам, че не познавам цветовете, казва Христо.

7. Където има дим, гори и огън

Джей и Христо са живото доказателство, че там, където има дим, гори и огън. Връзката им е страстна, динамична и изпълнена с драматични обрати. Може би затова художникът е избрал за плаката на изложбата си червено платно, сътворено след бурен скандал с любимата. „Джей ме ядоса и в 2 през нощта си събрах багажа и напуснах къщата. На следващия ден, разбира се, се сдобрихме, но картината, която нарисувах тогава, остана една от най-силните в творчеството ми“, спомня си живописецът.

По думите му, платната му, сътворени в Нидерландия, са различни по дух от тези в родината. „В тамошните има спокойствие и овладяност, а в тези от България - по-силни цветове и емоции. Нормално - в Холандия животът тече по предварително зададена схема. Няма я хаотичността, на която сме свидетели в родината. Всеки ден е различен, но имаш определена стабилност. Тук хората не знаят какво ще им се случи утре. Битовизмите ги притесняват, а нестабилността влияе на психиката им. Затова понякога са нервни, груби и жестоки, смята авторът.

8. Как битката за олио ни изложи пред чужденците

Битката за олио, на която станахме свидетели по магазините у нас с избухването на войната в Украйна, е напълно непонятна за холандците. Не само защото Страната на лалетата не помни случай на ръкопашен бой заради хранителен продукт, но и поради факта, че в Нидерландия почти не готвят с олио. Използват го единствено докато водата за ястието заври. Затова, когато Джей разказва на своя колежка, че у нас се млатят за бутилка „oil“ (от английски - олио, масло, петрол, нефт), момичето възкликва: „Наистина, и тук петролът много се вдигна!“. Трябват й дълги обяснения, за да проумее, че не нефтът, а простото слънчогледово олио е обект на въжделения по нашите географски ширини.

9. Възпитание на чувствата

Когато живееш в затворения си свят, спираш да забелязваш дори най-очевидните безумия. Така се случва и с българите, смятат Джей и Христо. Според младата двойка голяма част от хората у нас страдат от липса на информация, мотивация и елементарно чувство за развитие. Холандците, напротив, са по-образовани, амбициозни и се учат до края на живота си. Възпитават и децата си в доста по-модерен дух. От 5-6-месечни започват да ги водят на музикални фестивали. Настаняват ги в количката, а самите те се забавляват. В резултат там е рядкост да срещнеш ревливо бебе или тийнейджър, който да чупи и беснее. Българите биха казали, че такива родители са неразумни. Холандците обаче са на мнение, че ако на 5 месеца детето свикне с околния свят, на 5 години ще е овладяно и спокойно. На 15 няма да има проблем с общуването, а на 25 ще бъде самостоятелен човек. „Това ли са неразумните родители? Или тези, които приемат отрочето си да живее с мама и тати до 35, а като излезе от къщи - да се напие или дрогира“, пита риторично бъдещото семейство.

10. Искаш ли да бъдем гаджета?

Звучи странно и дори малко глупаво, но когато решат да бъдат заедно, влюбените в Холандия се питат като в детската градина: Искаш ли да бъдем гаджета? Докато гостува на Джей, холандците все питат Христо: Ама как така сте заедно? Дори във Фейсбук не пише, че сте обвързани!

В Холандия всичко става с потвърждение - от административен документ до приятелство, колегиалност и интимни отношения. Питат, а ти трябва да потвърдиш, за да се знае накъде върви връзката. Това е официална практика и се прави след третата среща. Нещо като „Ще се омъжиш ли за мен?”, но в по-мек вариант. Ще бъдем ли заедно, във връзка ли сме? В Холандия не се губи време - нито това на другия човек, нито твоето собствено. Всичко трябва да е ясно и точно. Ако няма да вървите в една посока, трябва да спрете на момента, независимо дали става дума за връзка, работа или съвместен проект.