Кръстин Настев: Швейцарците пеят в хора, ние - в кръчмата

В алпийската страна всяка община финансира музиканти, а у нас разбихме самодейните състави, казва пловдивчанинът

Младият пловдивски диригент виртуоз Кръстин Настев дойде за броени дни в родния си Пловдив, за да дирижира концерт в памет на маестро Крикор Четинян. Настев работи от три години в Швейцария. Роден е през 1980 година. Получава първите си уроци по музика в Хора на пловдивските момчета, а по-късно завършва и Музикалното училище в града на тепетата, а след това оркестрово и хорово дирижиране в Националната музикална академия ”Панчо Владигеров” в София.

Финалист e на Международния конкурс за диригенти ”Мариеле Вентре”, Болоня, 2007. През 2008 година става диригент в Държавната опера в Анталия,Турция. Дирижира Симфоничния оркестър на Анталия, Радиохорa на Анкара, Националния филхармоничен хор на Турция, както и спектакли в Истанбулската и Мерсинската опера.
 

Крикор Четинян беше като ментор за младите хора в Пловдив. Той бе един истински будител. Това казва Кръстин Настев за своя учител в хоровото дирижиране. “Разбираше не само от хорови състави, а и от инструментална музика. Имаше поглед и върху оркестровото дирижиране”, добавя той.

Настев е съгласен, че ако актьорът е рядка професия, то диригентът е още по-рядък избор. Хората, които се насочват към това, са инспирирани от някого през детството си.

“Няма как този контакт да стане, ако като дете не си видял някой друг и той не те е запалил. Много хора съм чувал това да казват: като дете видях и затова станах. Моят път тръгва от Хора на пловдивските момчета. Там имаше една фигура, която бе огън. Това бе Стефка Благоева”, обяснява младият диригент.

Причината да поеме по този път е тя. Влязъл във формацията в средата на 80-те години и  бил там до смъртта на г-жа Благоева.  

Тази невероятна пловдивчанка не може да се опише с един спомен. Трябва книга да се създаде за всички интересни случки с нея, убеден е Настев. Запомнил я с нейните лафове и фрази. Те са останали като афоризми в живота на хористите.

“Ние винаги си ги разказваме, защото се срещаме и досега. Примерно, като се наредим за снимка, тя винаги казваше: Големите да застанат отпред, а малките отзад и да клекнат. Или пък: Ще те изхвърля на плочките, но ми е жал, че ще се пукнат! Тя беше моторът на това желание да стана диригент. А сега приятелите от хора, като ме срещнат, казват: Ти искаше да станеш диригент още като дете и стана!”, разказва Настев.

В Швейцария работи с пет различни хорови групи и дирижира оркестри като гост. Има ангажименти и тук. Дирижира Софийската филхармония. По един-два пъти в месеца има концерти с националния филхармоничен хор или със Софийската опера. Животът му е разпределен между България и Швейцария.

Работи в алпийската страна вече трета година. За да кандидатства за швейцарско гражданство, трябва да е работил поне 12 години. След това трябва да премине през много тежък изпит по немски език.

„Изобщо не съм убеден, че ще направя това. Много държа на българското си гражданство и не бих го жертвал за никое друго. А Швейцария е от страните, които не позволяват двойно гражданство”, казва Настев.  

Гледа кариерата му да върви винаги на два полюса или в коловоза - с оркестър и хор. В Базел работи с хорове, които изпълняват различни произведения. Те са съставени от непрофесионалисти. Той им подбира програмите. Как се финансират тези формации?

„Подобни хорове са на принципа “сдружения” и парите се събират от членски внос. При нас тази структура за професионални състави се разви през последните десетина години. Хора на пловдивските момчетата е устроен сега така. В Германия и Швейцария хоровете си имат управителен съвет. Той решава каква музика да се изпълнява. Събират се пари и се финансират или от държавата, или от общинските власт”, разказва Настев.  

Оказва се, че Швейцария е може би последната страна в Европа, която продължава да подпомага музиканти. Всеки един професионалист може да помоли в общината за определен брой пари. Преди това трябва да напише проект.

„Хрумва ти нещо, отиваш в общината и ако той има смисъл за съответното място, вероятно ще бъде одобрен. Все едно Първенец, Храбрино или община „Марица” да имат заделен бюджет за култура. И да са готови да финансират даден музикант, ако той им представи идея, която ще има полза за тези места”, обяснява Кръстин Настев.

Смята, че голямата българска глупост е, че самодейността бе разбита. „Това е тотална грешка”, убеден е пловдивският диригент.

„Не знам как нашето общество допусна това. Самодейността се съсипа и оттам нататък това оказа много отрицателно влияние върху цялото общество. През моето детство в Дома на културата имаше над 2000 деца, които се занимаваха с нещо, което им бе интересно. Сега това го няма. Покойният Крикор Четинян се опитваше да прави някакви концерти в условията на този вакуум. И докато швейцарецът в свободното си време отива да пее или да танцува салса, а у нас какво е? Ела да пием по една ракия!”, обяснява пловдивчанинът.

В град Базел самодейността е начин на живот за свободното време. След работа отиваш и се срещаш с една група хора, които имат твоите интереси, и правиш музика с тях. „Имам случаи с швейцарци, които в петък идват в моя хор. В събота отива в съседния град в другата формация. В сряда ходят да танцува салса”, разказва Настев.

В хоровете, които води, има психотерапевти, учители по музика, чиновници, лекари. Имам дори работници, които работят във водоснабдяването. Тези групи се събират обикновено в помещения на Католическата или Реформаторската църква. Или пък в училищата. Те предоставят стаи за такива занимания./Марица.бг

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?