Корнелия зачеса ЧЕЗ с класово-партиен подход

Високо напрежение разтресе държавата, и то преди още госпожата от Пазарджик да е хванала шалтера. Възникна логичният въпрос тя ли всъщност ще го държи, или някой зад нея и дали в този стратегически акт участват двама - продавач и купувач, или става въпрос за тройка - шведска, чешка, македонска или родна.

Защото подозренията за трети в големия бизнес са като с ревността в любовта - почти винаги се оправдават. И тъй като държавата не може да се меси в интимна, сиреч частна, сделка, се зарече да я провери и освети.

И докато премиерът се кани да задейства всички налични служби, които могат да разплетат конците и да стигнат до евентуалния трети, опозицията надигна глас с решителен класово-партиен подход.

Казусът с Гинка от Пазарджик беше решен кардинално от Корнелия от София. Държавата да извади едни 320 милиона и да купи активите на електроразпределителното дружество ЧЕЗ. Не знам как тоя проблясък е осенил многоуважаемата и многоопитна в приватизационните дела червена лидерка. Може би е резултат на някакъв токов удар или пак на удар от някое такси. Впоследствие обаче се оказа, че предложението е напълно сериозно.

С един чрезвичаен замах държавата си връща една трета от територията на страната, колкото държи ЧЕЗ. В останалите две трети продължава да властва капитализмът, но и това може да се оправи с един износ на ток, пардон - на революция. От Варна към София, Пловдив и други градове. Защото, както е казал Ленин: електрификация плюс съветска власт е равно на комунизъм. Остава само червените да дойдат на власт. И това обаче може да стане, ако Корнелия успее да одържави и останалите крупни компании у нас.

Чиновниците се роят, пролетариатът - също (разбирай червеният електорат). За революцията обаче трябват и пари. Така както си му е редът - на входа и на изхода застават калени в прехода енергични енергетици от времето на Виденов и откритието на  Бенджамин Франклин започва да се експлоатира от класово-партийна позиция.  Която, знайно е, води и до позиции, и до класа.  

Защото държавата може и да е добър стопанин, но в други географски ширини, където има задължителните форми на държавност. Тук държавна собственост плюс електрификация е равно на дискотека, както изглеждаше соцродината в края на осемдесетте, малко преди да фалира. Да, хищният частник не е алтернатива на хищния чиновник, нито частният монополист - на държавния.

Но нали целта на трийсетгодишните преходни мъки бе да се създаде и тук, божем, капитализъм с човешко лице. И когато около едно лице се размирише, службите да си слагат противогазите и да действат. В противен случай многоуважаемата г-жа Нинова може и да се окаже права. И някой ден да се озовем пак там, където всички миришехме на един и същи одеколон.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?