Подай сигнал

Конверсията вдъхва нов живот на занемарените градски зони

Частните предприемачи са с крачка напред пред Общината в опита им да обновяват занемарените части на Пловдив

Имоти

от Даниела Арнаудова 150 прегледа 0

Пловдивският бизнесмен Стефан Папалезов вдигна „Кепитъл Сити Център” до Бетонния мост върху основите на стар тютюнев склад. Днес предприемачът се заема с реконструкцията на друг емблематичен за Пловдив тютюнев склад ​- този на Магърдич Томасян, с което продължава процесът на регенерация в района.

Тенденцията на регенерация, или конверсия, на бивши занемарени или изоставени градски зони или отделни сгради е позната в много европейски градове. Това е процесът, при който с разрастването на полисите стари промишлени зони, паметници на културата, казарми, мини или сметища постепенно губят своята функция. Чрез въпросната конверсия те се преустройват в паркове, в места за бизнес или нови технологии, в атракции, в зони за спорт или в жилищни комплекси от ново поколение. И така „заживяват” отново. С друга функция.


Урбанистите твърдят, че регенерацията е най-модерният и цивилизационен подход и той води до истинско градско възстановяване. Процесът може да промени облика на редица градове и още нещо - да им помогне да привличат нови инвестиции. Това е пътят да се повиши и качеството на живота в тях.


Какво представлява самата регенерация?


Регенерацията, или градското обновяване, е една нова индустрия, свързана с възстановяването на градската среда. Най-общо казано, това е процес, който подобрява състоянието на западнали райони и подпомага хора, изпаднали в тежко социално положение. Това може да стане чрез публично-частни партньорства или с участието на гражданите.


Процесът се регулира в Общинските планове за развитие и чрез т.нар. Интегриран план. В тях има редица идеи за това как да се промени предназначението на терени и сгради, загубили традиционните си функции, които се нуждаят от обновяване, реконструкция и модернизация. Как се случват нещата в Пловдив? Интегрираният план зададе визията на Пловдив за 20 г. напред, като заложи три зони на въздействие, в които да усвояваме пари по ОП "Региони в растеж". Така за Пловдив бяха осигурени 80 млн. за обектите от ИПГВР и други 18 млн. за ремонти в училища и детски градини. Друг е въпросът, че от заложеното в ИПГВР се работи единствено в карето зад Стария град, между булевардите "Марица-юг", "Източен" и "Кн. Мария Луиза", защото местната власт не се справи с другите две зони за въздействие - Гладно поле и района на Централна гара. Така, поне до момента, частните предприемачи остават с крачка напред пред Общината


в опита да обновяват занемарените части на Пловдив. Каква е ситуацията в „Гладно поле”? Голямата идея, заложена в ИПГВР (Интегриран план за градско възстановяване и развитие), е пустите земи на кв. „Гладно поле” да се преобразят във високотехнологичен парк по подобие на модерното сити в Ню Йорк. В „Гладно поле” трябваше да се развият административни сгради, площадни пространства, много зеленина и места за култура. До 2020 г. тук се планира да стартира изграждането на първичната инфраструктура - окабеляване, подземна инфраструктура и други комуникационни структури. Проблемът обаче е, че голяма част от парцелите в територията все още са на Министерството на отбраната и процедурите по актуването им като общински все удрят на камък.

Оказва се, че подобна е ситуацията и на други места.

Днес Министерството на отбраната разполага с над 700 имота в страната -терени и сгради, които е сложило в графата „с отпаднала необходимост". Общата площ е близо 13 хил. дка, върху които има над 11 хил. сгради в не особено добро състояние. Близо до населени места са около 1000 дка. Някои ще бъдат продадени, за други ще бъде учредено право на строеж, като министерството ще запази собствеността върху земята, а върху трети ще строи самото ведомство”, обясни урбанистът Белин Моллов. За да се случи конверсията обаче, местните власти трябва добре да познават ресурсите, с които разполагат.


„Европейската практика през последните 30 години показва голямо разнообразие от примери за успешно преустройство на подобни терени. В отделните държави се възползват от средствата по Кохезионната политика ​-конкретно от Европейския фонд за регионално развитие”, обясни арх. Моллов. Той уточни, че важно условие в случая е зоната да бъде включена в някой от местните планове за развитие - какъвто е случаят с „Гладно поле", което попада в „зоната с потенциал за икономическо развитие” в ИПГВР. До момента обаче няма завършена процедура по деактуването на военните терени в полза на общината - необходимите устройствени процедури също не са приключили. Затова експертите казват, че Община Пловдив ще получи финансова подкрепа от ОПРР едва тогава, когато предвидените публични инвестиции в „Гладно поле” са в „синергия” с привлечения частен интерес.


Тютюневият град се оказа в още по-сложна ситуация


Той не успя да влезе в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) и така неговата регенерация зависи от добрата колаборация между собствениците на складове, Общината и фондация „Пловдив 2019“. Добрата новина е, че се работи в тази посока. Част от инвеститорите учредиха свое сдружение с идеална цел „Тютюнев град ​- Пловдив“. Организацията вече работи по каузата ​- първата стъпка е, че изготви триизмерен макет на Тютюневия град с размер 4 кв. м. Проектът се финансира от инвеститорите, а заснемането е направено от едно от най-добрите архитектурни студия у нас. Очаква се работна комисия от НИНКН да се запознае със заснемането и макета. При постигане на консенсус този труд ще бъде включен в Общия устройствен план на Пловдив и ще стане база за изработване на Специфичните правила за зоната. Те ще регулират параметрите на застрояването в нея: т.е. всички бъдещи проекти ще се правят по определени норми, съгласувани с Министерство на културата и НИНКН. Правилата ще са валидни за всички инвеститори. Само това е пътят да се запазят обликът и идентичността на Тютюневия град, категорични са от Сдружението.

Коментари