Подай сигнал

Който сее невежество, жъне бунтове

Това трябва да проумеят и левите, и десните, и ГЕРБ

Коментари

от Красимир Димовски 959 прегледа 0

Републиката за пореден път се озовава в ситуацията, когато отдолу искат, а отгоре не могат. Широките народни маси не искат да живеят постарому, а теснопартийните маси не могат да управляват по новому. Нито да дадат реалистична перспектива. Тесните социалистки вече са демоде, иначе веднага биха очертали перспективата.

Нинова може и да не е тясна, но от месеци има конкретна визия. Любителят на братя Стругацки - другарят Симов, я изложи в научнофантастичен план, с достоверността на научния комунизъм. А другарят Крум заяви, че партията поема курс към предсрочни избори, с интонация, като че съобщаваше, че поема курс към въоръжена борба.

Само дето липсваше революционна ситуация. И ето че тя се появи, макар и далеч от Лениновите мащаби. Протест до протеста, които вероятно ще се разрастват тепърва, подхранени от зимните сметки за ток. За които БСП обяви, че ги подкрепя, но не стояла зад тях, което е успокоително за мъжката част от протестиращите.

Кой стои и кой участва, тепърва ще се дъвче от политолози, антрополози, социолози, социопати и прочие, които засега на брой са повече от протестиращите. Но не това е най-същественото. Важна е причината, а тя е убийствено проста: на липсващата средна класа й писна да й липсва всичко средно, което за 30 години трябваше да я направи средна. Според класическата дефиниция тя се състои от хора с доходи около средните, добре образовани, а от това и с активна социална позиция. Сиреч средната класа посещава не само супермаркета, но също и книжарницата, театъра, изложбата. Тя върти малкия и средния бизнес, тя е и основен потребител и така осигурява стабилност на икономиката. И тъй като не й пука от партийно назначени шефове, е ключова за правилното функциониране на демокрацията. Няма средна класа от зависими и оцеляващи.

И затова оцеляващите от нереализираната средна класа тръгнаха за пореден път на бой с класовия враг, без да са наясно кой е той. И тъй като по-малко образованите в подобни бунтовни суматохи взимат връх над образованите, гръмнаха екзотични искания за народен съд, смяна на системата, управление чрез референдуми, забрана на партиите - все неща, вече изпробвани у нас през тридесетте и четиридесетте години на миналия век. А и какъв е ефектът, ако сменим парламентарната с президентска република, щом и двете са бананови? Няма как да ашладисаме и швейцарските референдуми на нашата трънкосливка и напролет да берем райски ябълки.

Така е. Но справедливият гняв, предизвикан от липса на справедливост, не оставя много избори. Пред управляващите е един - отчаяни реформи, на което те едва ли ще се решат. Пред Столетницата обаче изборите са много и все хубави - екзотичната й визия за развитието на България може и да изпадне в пълен синхрон с екзотичните желания. И тогава обещанието, че партията ще дава по 6400 лева за второ дете, ще бъде най-реалистичното. Нинова не е и сънувала, че ще доживее да избира между големи, малки и всякакви размери протести и искания. Предизборна благодат.

Само че отдясно да не гледат на протестиращите с интелектуална надменност, а от ГЕРБ да обясняват, че хората силом са изкарани на улиците.

Защото всички вкупом ще жънете това, което посяхте.

Който сее невежество - жъне бунтове.

Коментари