Подай сигнал

Кои партии ще оцелеят, ако спре държавното кранче?

С намаляването на субсидията премиерът Борисов удря най-тежко собствената си партия

България

от ВЯРА ПОРЯЗОВА 1258 прегледа 0

Кои партии ще оцелеят, ако спре държавното кранче?

Финансите на ГЕРБ ще се стопят съвсем, ако бъде прието предложението за държавна субсидия от 1 лев на глас. За 2018 година партията на Бойко Борисов е получила над 15 милиона лева, а хипотетично занапред би взела едва 1.3 милиона. При БСП положението е идентично - субсидия над 12 милиона пада на под 2 милиона лева. ДПС пък биха разполагали едва с 380 хиляди лева вместо досегашните 4 милиона. Цифрите показват, че най-големият удар от намаляването на субсидията ще отнесе именно партията на премиера. Въпреки това Борисов е решен да направи промяната, за която отдавна настояват общественици и народни говорители.

От какво се издържат партиите

Приходите на партиите се формират по няколко линии, като най-голямото перо е държавната субсидия. Следват членския внос, даренията, приходите от лихви, тъй като голяма част от организациите държат парите си на депозит. Много малко от тях разчитат на приходи от други стопански дейности, тъй като не разполагат със собствени активи. Любопитно в справките, подадени от големите партии в Сметната палата, е, че сумата от членски внос на БСП е почти шест пъти по-голяма от тази на ГЕРБ - 938 хиляди срещу едва 161 хиляди лева. Червените събират от членовете си по 5 лева годишно, ако са работещи, и по 2 лева - ако са пенсионери или извън пазара на труда.

В ГЕРБ лептата е твърдо 2 лева.

Дори ДПС е натрупала повече пари от членска маса, според отчета те гонят половин милион.


Евентуалното намаление на държавната субсидия ще ореже доста "стандартът на живот" на партиите. Те най-лесно и безболезнено биха се отказали от наемането на партийни клубове в градовете, особено в по-малките населени места.

Партиите са ни скъпи

Държавата започва да субсидира партиите през 2001 г. по времето на Иван Костов. Тогава според закона за политическите партии помощта е закована точно на 1 лев за глас. Четири години по-късно законът се променя и субсидията става 1% от минималната работна заплата. А после - 2%. През 2008 година тройната коалиция извоюва още по-високи нива - 5% от минималната заплата, което прави по 12 лева за глас. Правителството на Пламен Орешарски орязва помощта с цял лев, за да се стигне до теоретичните 11 лева. Защото, както стана ясно, партиите са прибирали доста повече.

В чужбина обаче има доста примери как държавата може да играе пасивна роля във финансирането на политическите партии. В Словакия например държавата ги спонсорира с по 30 цента на глас, в Латвия - 71 цента. В Австрия се дават между 2 и 2.5 евро на глас.