Кметът на Централен: Няма как да дежурим пред всеки имот
Собствениците изцяло носят отговорност за сградите си
- 14:45, 13.06.2019
- 873
- 12
Г-н Стаменов, защо не спряхте навреме багерите на ул. „Гладстон” 12?
Няма как до всеки частен имот да дежури администратор. В проекта, изготвен от арх. Румяна Пройкова и одобрен от Експертния съвет и НИНКН, е описан начинът как да бъде укрепена конструкцията и да се запази автентичната фасада. Строителното разрешение е издадено от главния архитект на района Петър Петров на 26 март 2019 г. В него изрично е записано, че се разрешава ремонт, реставрация и възстановяване на съществуващата сграда. Собственикът я събори много бързо, тъй като е с гредоред. По най-бързия начин отидохме на място, но вече беше късно - фасадата беше съборена. Запечатахме обекта и веднага сезирахме прокуратурата с два сигнала - по чл. 277 от НК за умишлено увреждане на паметника на културата и за отмяна на строителното разрешение.
Възможно ли е къщата да е била пред самосрутване заради поройните дъждове, както твърди собственикът?
Не мисля. Тази къща е издържала повече от 100 години.
Как общинската администрация контролира опазването на частните къщи, които имат статут на паметници на културата?
Според действащите закони контролът се упражнява чрез междуведомствени комисии. В Пловдив комисията се свиква със заповед на кмета на Община Пловдив поне веднъж на месец, за да се огледат проблемните сгради. Съставя се констативен протокол и се изпращат предписания на собствениците. Отделно постоянен контрол се извършва от администрацията на „Централен”, като в препоръките задължително се посочва какъв ремонт трябва да бъде направен и в какъв срок. В последните години много от собствениците възстановиха имотите си, други са в ремонт или са покрити с предпазни мрежи. Около 35 старинни сгради на ул. „Иван Вазов”, „Христо Г. Данов” и на други централни улици успяхме да включим в проекта за енергийна ефективност, който се финансира по ОП „Региони в растеж”. Ремонтите коренно ще променят тяхната визия.
Бавното разглеждане на проекти за реставрацията в НИНКН и Община Пловдив не е ли една от причините за лошото състояние на част от архитектурните паметници?
Не съм съгласен, че процедурите са бавни. Максималният срок за разглеждане на проекти в НИНКН е между 4 и 6 месеца. Ако по проекта няма забележки, сроковете са още по-кратки. Нека да не хвърляме вина върху експертите на Министерството на културата, защото те съблюдават закона в името на запазването на архитектурните паметници. Отговорността е на собствениците. Няма как администрацията да ги принуди да възстановят имота си, ако те нямат възможност или пък не искат.
Не налагате ли глоби, както е предвидено в закона?
Обикновено собствениците ги обжалват в съда и пак не предприемат мерки за ремонт на сградите.
Не е ли вариант с общински средства да се прави ремонт на знакови сгради - паметници на културата и след това да се търсят парите за вложени разходи от собственика?
Не съм запознат в някоя община да има такава практика. Подобни процедури имат доста неизвестни. Строителното разрешение се издава на името на собственика. То се изпраща в РДНСК и влиза в сила само тогава, когато собственикът го е получил и лично се е подписал. Ако собствениците на една сграда не желаят да получат това разрешение, как ние ще ги принудим да го подпишат? Ако се инвестират общински средства, сумата се обжалва от собственика и съдът присъди по-малко пари, как ще ги възстановяваме в бюджета? Всичко е в ръцете на собствениците на паметниците на културата. Те са длъжници на пловдивчани, защото тези сгради са лицето на града.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни