Подай сигнал

Кметът на Босилеград запя „Хубава си, моя горо“

Посрещнаха самодейците от Кърнаре като скъпи гости

Свят

от Цветана Георгиева 419 прегледа 0

Две групи самодейци от Подбалкана пяха „Хубава си, моя горо“ заедно с българите от Босилеград, играха заедно нашенски хора и си спомниха историята.

"Единодушни сме, че изкуствено създадената граница от режимите в двете страни в миналото вече не ни разделя", заяви в емоционален разказ Катя Калинова от Кърнаре. Тя е член на певческата група към читалището в селото. Катя напуснала родния край когато била на 15 години, като финансист направила кариера в столицата, а преди няколко години, когато се пенсионирала, се прибрала от София в родното село. Тук, казва тя, открих нови приятели и човешка топлина, и скоро получих покана да се присъединя към певческата група към читалището.

Певците от Кърнаре, заедно със симпатизанти от селото и фолклорния ансамбъл „Жар“ от Ведраре, участваха в Международния фолклорен фестивал „Босилеградско краище пее и танцува“.

Босилеградчани особено се гордеят с паметника на Васил Левски в центъра на града, а ние като представители на общината, в която се е родил Апостола, посетихме и това свято място и поднесохме венец от жителите на Кърнаре и от кмета на селото Боньо Бонев, разказа Катя.

Самодейците от Карловския край бяха само два дни в Босилеград, но общуването им с нашите сънародници там разпалило силни родолюбиви чувства и в техните сърца, и в сърцата на нашенци отвъд западната граница.

Пристигнахме в Босилеград рано следобед, посрещнаха ни организаторите на фестивала. За нашата група отговаряше Горан Георгиев от Културния център към общината. Малкото и тихо градче, скътаното сред балкани и зеленина, с къщите, чиито, прозорци са обсипани с много цветя, пленяваше с уюта. А вечерта, когато започнаха изпълненията на фолклорните групи от България, Сърбия и Македония, то се оживи и изпълни с настроение. Това настроение продължи и по време на вечерята, която бе организирана за участниците във фестивала. Наш домакин бе кметът на Босилеград Владимир Захариев. Той пя и танцува с нас и през цялото време лично правеше видеозапис на вечерта. А когато по негова молба ръководителката на нашата група Нонка Петрова подхвана ’’ Хубава си, моя горо ‘’, Владо Захариев запя с нея.

Българският дух изпълни салона, всички подеха песента, а в очите на много от нас блеснаха сълзи, развълнувано обясни Катя Калинова.

Фестивалът продължил на следващия ден в село Извор, на 4 километра от Босилеград. Там ​отбелязвали Илинден, затова курбан в чест на празника събрал местните хора и гостите. "Тържеството пред църквата в село Извор събра много хора. Селото едва наброява сто жители, но на този празник то бе необикновено многобройно. Заедно с местните от селото и региона, бяха дошли и босилеградчани, пристигнали специално за празника от Англия, Белгия други краища на Европа. А кметът Владо Захариев се здрависваше с всеки, после грабна акордеона и засвири любимите народни песни. Ние отново пяхме и танцувахме пред дружелюбната и обичаща българската песен и музика публика, , спомня си Катя.

Домакинът на българите Горан Георгиев от Културния център им показал залата с много картини на известни художници, рисувани след войната от 1991 година. А от една добре тапицирана кожена врата на кабинет ги гледал малък портрет на Христо Ботев, което още повече развълнувало нашенците. Те надникнали и в босилеградската библиотека и останали изумени - била пълна с български книги, събирани с години, добре съхранени и с огромен брой читатели от града и околностите му.

Босилеградска община се състои от 37 села и наброява около 10 000 население. 90 на сто от хората са с български корен, разказал пред гостите от България Владо Захариев. Той подчертал, че българите в Босилеград са благодарни на сръбската държава, затова че им предоставя условия да живеят със семействата си тук, да се трудят, а те се чувстват благодарни и се стараят да спазват законите на страната.

В тази малка община има няколко цеха - дърводелски, за бельо и за чорапи. В трикотажния цех работят 73 човека, тенденцията е да станат 200, а продукцията успяла да излезе на пазарите в Италия и Дания. В селата почти всеки се занимава с животновъдство и земеделие.

И от нашите села и градове много хора тръгват из Европа, както при вас, но ние го приемаме като нормално. Щастливи сме, че изкуствено създадената граница от режимите в двете страни вече не ни разделя и може да пътуваме спокойно до България. Много наши жители имат двойно гражданство. Но ни е мъчно, когато нас, българите, ни сравняват с македонци и косовари, когато искаме документи за българско гражданство, признал още Владо Захариев.

"Моят импровизиран разговор с кмета на Босилеград завърши с молба от неговата страна. Владо Захариев поиска да предадем на нашите сънародници в България да им гостуват, да се срещат с българите в Босилеград, да посетят църквата, да запалят свещичка и да не ги забравят. Колко малко и човешко искане, приключи разказа си Катя Калинова.

Храм колкото една волска кожа

Илинденският курбан се дава от църквата в село Извор. Началото му е от повече от век и половина, когато местни жители успели да убедят султана да им разреши построяването на църква, предава Катя разказа на Владо Захариев за началото на традицията.

По времето на турското робство християните от Извор написали и занесли искане до Високата порта за построяване на църква. Дълго чакали отговора, а когато им разрешили, зарадвани, те обещали да заколят курбан - един вол. Султанът се усмихнал на ентусиазма им и им казал, че църквата трябва да бъде голяма колкото кожата на вола. Предвидливите и съобразителни българи помолили султана да запише това във ферман. Така и станало. Като се прибрали в селото, изворчани заколили и изпекли вола, но взели, че нарязали кожата му на тънки ивици и така маркирали територията, на която да изградят своята църква. И тя станала най-голямата в района - 720 кв. м, с настилка от огромни каменни плочи. Нарекли я "Света Троица" - било през 1834 година. Когато турците дошли, останали изненадани от големината, но изворчани им доказали, че тя не е по-голяма от кожата на вола, и турците били принудени да се съгласят. Към църквата е имало и килийно училище, дървена малка сграда, което още е запазено.

Оттогава в Извор колят вол за курбан, а всеки, който вземе парче месо от жертвеното животно, го заплаща. Тези пари остават за поддържането на църквата.