Климатолог №1: Август ще е чудесен, есента - дълга и топла

Държавата трябва спешно да осветли проблема в НИМХ. Той държи в активите си цяло национално богатство

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Автор е на десетки статии и книги. В момента с колеги от катедрата работи по мащабен проект в Пирин - в долината на Бъндерица и Беговица, Малкия и Големия казан изследват последиците от затоплянето: белият бор се е качил на 50-60 м по-високо и гората расте много по-бързо.     

Ще остане ли България без прогнози за времето? Докога недоволните метеоролози в НИМХ ще останат на поста си?  

- Мисля, че няма да останем без прогноза. Има поне няколко места, които ще успеят да дадат гражданска прогноза, която не е чак толкова страшна. Прогнози в България се правят и на други места - има няколко частни фирми, които правят нелоши прогнози, които следя като професионалист. Прогнози правят  военната авиация и летищата. В НИМХ се правят граждански прогнози, за които не се носи никаква отговорност. Ако днес в София вали, което не е дадено по прогноза, няма никаква отговорност. Докато синоптикът на летището не може да си позволи тоя лукс, защото там прогнозата е свързана с безопасността на самолетите. Но пък на летищата прогнозите са свръхкраткосрочни, а при НИМХ говорим за средносрочни, в рамките на 3 дни, в рамките на седмица.  

Самият Институт е изключително изолиран. Не знам на кого практически дава отчет, което не би трябвало да се допуска в гражданско общество, каквото е нашето. Като възпитаник на Софийския университет съм наясно, че бюджетът му е явен за Сметната палата  и за всеки гражданин. Неслучайно правя връзка между БАН и университета - всеки, който се интересува, може да провери финансовото състояние и да задава въпроси.  

Къде е решението на проблема с НИМХ?  

- Въпросът с НИМХ е тежък и има две лица.  Това е институт, който сключва договори, които са платени. Националният институт по хидрология и метеорология продава данни на различни потребители, а това е сериозен ресурс  - доколко, трябва да се види.  НИМХ има договори с НЕК, с големите телевизионни центрове, от които получава средства. Колко са - съмнявам се, че някой знае.

Интересно дали средствата,  които се събират от НИМХ - от телевизии, осведомителни агенции, от други потребители,  влизат към бюджета на БАН, или в бюджета на самия НИМХ. Какъвто и да е случаят,  би трябвало бюджетът на института да е осветен и да се види за какво се изразходват парите, дали са достатъчно или не. 

Трябва финансова ревизия на Сметната палата да осветли средствата, които влизат в НИМХ от БАН и от съпътстващите дейности, които развива институтът. А той притежава и метеорологични станции,  паркове, земя. Всичко трябва да излезе на показ, за да се разбере истината - дали средствата наистина не достигат, или не се изразходват по най-добрия стопански начин. Кой контролира договорите на НИМХ с останалите субекти? Къде се отчитат тези средства? Това трябва да стане ясно час по-скоро.  

Другата страна на монетата - колегите от НИМХ, както и всеки работещ в България, имат свещеното право да искат заплащане според положения труд. Нормално е колеги, които работят с ниско заплащане, да напускат НИМХ и да търсят място с по-добро възнаграждение.  Ако заплатите, които се изтъкват от протестиращите, са такива, наистина е срамно. Така впрочем е в цялата БАН.  Тук нагазваме в друга голяма и сериозна тема - дали БАН трябва да съществува в сегашния си вид. БАН в този си вид е наследство от социализма, а трябва да стане модерна институция, по европейски модел.   

- По-добра възможност ли е НИМХ да смени шапката БАН с Министерството на образованието и науката?

- Досега Институтът винаги е бил към БАН. Не знам какво общо има неговата дейност с министерството. Трудно е да го преценят странични наблюдатели, каквито сме с вас. Ръководството на БАН казва: дали сме достатъчно пари, но не можем да видим как се изразходват. В същото време НИМХ твърди, че парите не стигат.  Единственият правилен подход е осветляване, пълна финансова ревизия, която да установи какви пари влизат от БАН и от собствена стопанска дейност и как се разходват.

Явно институтът иска да няма шапка или да си смени шапката - тя да не е ръководството на БАН,  а друго министерство. Къде е заровено кучето, може би трябва да отговорят от НИМХ, в лицето на този стачен комитет. 

Въпросът с НИМХ има и друг аспект - институтът държи цяло национално богатство. Това са данните от извършваните наблюдения, някои от тях са от Освобождението, 140 години. Поколения специалисти са правили тези измервания, за да може сега науката да ги ползва. Това национално богатство не е собственост нито на БАН, нито на Софийския университет, НИМХ,  а на всички българи. И когато с това богатство се извършва стопанска дейност, тя трябва да бъде осветена. Това богатство е все едно национален бюджет, а ние с вас в момента дори не знаем едно число от продажбите на данни. Докато цифрите не излязат наяве, ще тънем в догадки. Нужни са цифри, за да могат икономистите да предложат реални решения на ситуацията. 

- Докато чакаме цифрите, кажете какъв август ни предстои? Пообърка ли се времето това лято?

- Не се е объркало. Специално за града и региона Пловдив, към който имам топли чувства, времето си беше нормално - малко дъждовно, леко по-мрачно, но не и студено.   Нещо подобно се случва буквално през година. Август е хубав, добър за ваканция. Очакваме да е топъл, поне с градус по-топъл от обичайното.  Световните метеорологични центрове дават, че август ще е с нормална температура, но засега е по-топъл почти с 1.5 градуса, дори за Пловдив. За района на Пловдив  предстои приятен месец  - с много слънце, без да е прекалено горещо. Температурите в Пловдивско  и Пазарджишко ще стигнат 34-35, дори нагоре, но за кратко. Тази година няма да има пържене като други години - обичам Пловдив и знам какво е при 40 градуса. Почти всяка година се докосваме до тези стойности. През 2000 г. за малко да подобрим националния рекорд - на летище Крумово бяха измерени 45 градуса.   
Мисля, че тази година реколтата ще бъде перфектна - особено късните зеленчуци, трайните насаждения вървят добре, гроздето ще навакса захарност. Вярно, реколтата на някои  стопани пострада сериозно от градушките. Но това са рисковете на фермерството под открито небе - Яворов е описал драмата преди повече от век. Трябва да сме предвидливи, ясно е, че природата понякога ни сервира неприятни изненади.

- А каква есен ни чака?

- Септември и октомври се очертават месеци с нормални температури и с по-ниски валежи. Отново добро време за ваканция. А и за реколтата - посаденото ще узрее и ще даде хубав плод.  

- Чака ли ни парников период, какъвто прогнозират  ваши колеги климатолози от Швеция, Германия, Дания, които предупреждават в авторитетно издание, че не е изключено средните глобални температури да се повишат с цели 4-5 градуса?

- Това е един от сценариите, който за мен не е реалистичен. С увеличаването на температурата до края на века от порядъка на 4 градуса обаче има теоретично основание за подобно развитие. Но гледаме много напред, със 100 години. Така че това е чисто научна вероятност,  при задържане на сегашната тенденция.    Но науката трябва да се занимава и с крайностите, и с вероятностите, до които може да достигне климатичната система. Обърнете внимание обаче, че в минали геоложки времена температурата на земята е била с 5-6 до 8 градуса по висока и животът е процъфтявал. Причината - затоплянето е в полярните райони, особено в Северния ледовит океан, и много по-малко в Тропиците и на Екватора.

Основание за прогнозите за парников период  е и фактът, че 2016 г. беше най-топлата година, откакто се водят метеорологични наблюдения - с температура 1 градус по-висока от средната температура за 20. век. Твърде много е, защото тази температура се повиши буквално за последните 20 години. Т.е. процесът е много бърз, динамичен. Това смущава повечето климатолози, защото досега говорехме, че климатът се променя бавничко, лежерно, извън рамките на човешки живот. Но в последните 20-25 години виждаме много сериозно повишение на температурата. А когато тя се повиши глобално, се увеличават и изпаренията - най-мощният парников газ, който пречи земната топлина да отиде в космоса. Получава се ефектът на снежната топка - по-топло, по-влажно, и ново увеличаване на температурата. Докато в един момент климатичната система отново стигне до равновесие.

Веднага ще посоча антипод на теорията с парниковия период, която оборва  увеличаването на глобалната температура. Като стане по-топло и влажно, се увеличават и облаците, което намалява слънчевата радиация. Така че не бива да градим теории само по един признак. Но е полезно и крайните варианти да бъдат взети предвид.

Оптимист ли сте за бъдещето на планетата? 

- Никога досега човечеството не е било толкова богато, толкова сито и мирно. Това важи в пълна степен и за нас, българите - вижте жилищата, колите, трапезите,  45-50 млрд. стоят в банките. Това, че мрънкаме и сме недоволни, си е част от човешката същност, от прогреса. Няма лошо да искаш да имаш повече.  На това се гради целият просперитет, развитието ни напред. Ако се задоволим с един комат, като спартанците, няма да стигнем доникъде.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?