Подай сигнал

Киселчово - рай без мобилни телефони и фейсбук

На път

от Илия ГОДЕВ, експерт в развитието на туристически п 11078 прегледа 0

Има места, които не могат да се опишат - трябва да се преживеят. Такова е Киселчово. Малкото родопско селце е скътано дълбоко в пазвите на Родопа планина, на 35 км югозападно от Смолян, на южен планински скат.

Да стигнеш дотам случайно не е лесно, трябва да си тръгнал натам или благосклонната съдба да те запрати нагоре по течението на Черешова ряка, на около два километра вдясно след пещера Ухловица, разположена по пътя от Смилян за с. Арда. В началото на 7-те километра от тук до селото ви примамва асфалтов път, макар и тесен, който постепенно губи част от настилката си - но намалявате скоростта и имате възможност да се любувате на надвисналите като тунел над вас клони на букови и смърчови дървета. Край вас се сменят поляни, малки ниви край реката, стръмни скални склонове, после пак дъхави поляни, чешми с дървени заслони и беседки за отдих.

Не пропускайте да завиете надясно и нагоре при последната такава беседка по пътя и след около половин километър стигате до мегдана на Горно Киселчово. С колите сте дотук. Нагоре продължава тесен каменен калдъръм, криволичещ между накацалите от двете му страни каменни къщи и плевници. Преминавате по малко мостче и 50 метра по-нагоре се озовавате в подножието на къщите на „Артел 13“.

Казвате си: „Кой луд пък е измислил тази табела насред нищото?“. Но любопитството надделява и криввате по тясната пътечка към открехната дървена портичка. Така попадате на място, което не сте и подозирали, че може да съществува в селце с 12 постоянни жители. Двор с външно огнище, каменна тераса и кокетна дървена веранда вляво грабват погледа с простотата на изпълнението си, която създава усещане за елегантност на фона на планинските върхове насреща.

Къщите тук са всъщност една реновирана къща, преобразени и вдигнати отново две помощни сгради. Всичко е направено с материали и технология, традиционни за Родопите - камък, дърво, здравина и простор. Парапетът на верандата при трапезарията е измайсторен от плетеница от ляскови и върбови клони или „чит“. Веднага грабва вниманието малка метална масичка със столове в кокетно контрастиращо на тъмните дъски и сивия камък на стените светлосиньо.

Приближавате се, за да ги огледате отблизо, и мигновено погледът ви се вперва в зелените върхове отсреща и в искрящото синьо небе над тях. Да, дяволът е в детайлите, а тук всеки детайл ви води към усещането за мястото - като природа, като история, като традиция. Бързате да направите снимки с телефона си и да ги изпратите на приятелите си, за да споделите с тях своето откритие - красотата, покоя и уюта на това необикновено място.

И откривате другата изненада, свързана с него - тук никой от мобилните оператори няма покритие! Но това е и част от концепцията на Центъра за изкуства и занаяти „Артел 13“ - да бъде място за аналогово общуване, както ни обяснява неговата основателка писателката Мона Чобан. Място, където родителите си спомнят какво е да разговарят истински с децата си - без посредничеството или разсейващия ефект на технологиите - няма чат, фейсбук, скайп, туитър. Тук можеш да останеш сам с мислите си, да общуваш със семейството си и да споделяш мисли, разкази и преживявания с другите гости. Да се разхождаш по поляните, да събираш билки и плодове, да си приготвиш сирене, да избиеш масло, или пък просто да се насладиш на храна, приготвена с продукти, произведени изцяло в района. Защото това също е част от концепцията на мястото.

Или пък да бъдеш част от някое от многобройните ателиета, които се организират тук - по две всеки месец. Те са най-разнообразни като тематика и обхват - от правене на великденски хлябове и на извлеци от лечебни билки, през традиционна родопска кухня, та до това да се научите как да илюстрирате детски книжки, пейзажна фотография за напреднали и ботанически фототурове и европейски класически етикет. За ателиетата обаче трябва да се запишете предварително на www.artel13.com.

Любопитен факт е, че Артелът е изграден като база с помощта, уменията и труда на над 60 доброволци, включили се на различни етапи. Доброволчеството в полза на общността е и една от дейностите на Артела.

През април тази година предстои доброволческа мисия за възстановяване на маркировката и подобряване на достъпа по две туристически пътеки в околността - тази до красивите Киселчовски водопади и до връх Бодуралан, където е съществувало тракийско скално светилище, доказано от датирани керамични фрагменти, намирани през годините при върха.

Времето неусетно минава, докато домакините ви разказват за мястото, за селото, за традициите и за това какво можете да правите. Не сте планирали оставане, но тази мисъл все повече ви блазни, особено след като сте разгледали стаите. Всяка от тях е с уникален интериор, умело съчетаващ родопската архитектура с френски старинни мебели, декоративни елемент от арт деко, ампир и барок. А книгите, оставени на разположение на гостите в спалните, сякаш подканват „Остани и ме прочети“. И въпреки че сега не можете, обещавате сами на себе си „Ще дойда отново, поне за няколко дни!".

Това е магията на Киселчово и Артел 13 - желанието да се завръщаш тук отново и отново!

Коментари