Ким и Тръмп играят във фантастичен филм, а Сталин тайно се моли Богу

След като се отби да види какво става в подножието на Високата порта, г-н премиерът ни отиде по местата, където е Божи гроб. Дето се казва, върна се хаджия, но този факт не предизвика всенародни тържества. Защото съвпадна с времето, когато медиите излъчваха срещата на американския президент и диктатора на Северна Корея.

Казват, че самият Ким Чен Ун бил казал на Доналд Тръмп, че тяхната среща в Сингапур се възприема от света като фантастичен филм. Пък на нас и нашите, и световните медии казват, че в Северна Корея фантастиката не се уважава.

А може и това, усещането на Ким, споделено с г-н Тръмп, да е, да прощавате, журналистическа измислица. Нали, когато се отразяват такива събития, е едно голямо чакане и една голяма скука.Станал си на парцал, докато те ще благоволят да кажат нещо за публикуване, и нещо отвътре те кара да им измислиш някаква правдоподобна щуротия и ловко да ги вкараш в нея.

Има много такива примери, но къде ти  място да ги преразказваме.

Казват, че в подведомствената му държава Ким Чен Ун е почитан като бог. Четох преди време преведена на български книга, чийто автор, севернокореец, е успял да избяга през Китай в Южна Корея. Разказваше ужасии за живота в Северна Корея.

Тези дни се появи информация, че в САЩ предстои да излезе мемоарна книга със заглавие „Момичето със седемте имена” на севернокорейката Йенсо Ли. И тя е успяла да избяга в Южна Корея през Китай. Била е на 17 години. В информациите, резюмиращи съдържанието на мемоарите и даващи представа за личността на авторката, има две любопитни неща.

Първото е, че в предишни книги на избягали от Пхенян автори черните краски са прекалено пресилени. За да получи авторът съчувствието, което ще му осигури добър прием в държавата гостоприемник. Оказва се сега, че най-недоволни от породилото се приятелство между Тръмп и Ким е сдружението на севернокорейските имигранти в  Сеул.

Второто любопитно е, че Йенсо Ли признавала в мемоарите си, че е избягала от родината си, запленена от американската мечта. Иначе била родена в добре поставено семейство по системата „Сонгун” в родината си. „Сонгун” е политическа система, която класифицира гражданите според верността на техните предци към режима.

Възрастните ще си спомнят, че по времето на др. Тодор Живков такава система имаше и у нас. И според мен тя беше причината, след преврата в късната есен на 1989 г., над 90 процента от българите да се обявят за антикомунисти, но сега говорим за Северна Корея.

Възможно е Ким Чен Ун да се изживява като жив бог. В системата, която той оглавява, можеш да обичаш живия бог, може и да го мразиш, твоя си работа, но в публичния си живот си длъжен да го почиташ. Иначе лошо!

Може и да се съмнявате в божествеността му, но не ще отречете, че по същество е пожизнен монарх, трети в династията, основана от Ким Ир Сен.

Когато в Сингапур президентът на супердемократичните САЩ и супердиктаторът Ким си мереха бронираните лимузини, ние децата от 50-те години на миналия век се чукахме по старческите си глави и се чудехме как така съвсем ни направи на маймуни  този  свят, в който живяхме и живеем.

Беше някъде по средата на споменатите петдесетте години. Пак беше лято. Бяхме на пионерски лагер в с. Бойково. Лагерът се помещаваше в национализираните вили на по-богатите в предишното време пловдивчани. Бяха изнесени мебелите и в стаите бяха  сковани нарове, на които спяхме.

В нашите отряди имаше и по няколко корейчета. Сирачета от войната, която се водеше тогава на Корейския полуостров от САЩ. Имаше една кака, преводачка от корейски на руски. Чрез нея другарките ни - учителките и дружинната, ни разказваха какво става в Корея. Добри хора бяха, правеха това, което се изискваше от тях.

Помагаха ни между игрите, походите и лагерните огньове да изучаваме революционното движение на работниците и селяните по света. Доколкото това беше възможно за детската ни възраст. Помня, че се съревновавахме кой повече имена на генерални секретари на комунистически партии по света ще научи наизуст. Изрязвахме от  вестниците карикатури на Чичо Сам и с тях правехме стенвестници. По-сръчните пишеха лозунги.

От тогава ни е втълпено, че монархиите са отживелица, че капитализмът и империализмът са в предсмъртна агония и световният пролетариат ще ги изпрати на бунището на историята, заедно с всички религии и поповете им. Нали знаете как малките деца вярват  на авторитетите, които им говорят.

И сега какво? Внукът на заседналия още в детското ни съзнание велик вожд на корейския народ  Ким Ир Сен - другарче на последния в ролята на Чичо Сам - Доналд Тръмп!

В  дежурното си скудоумие универсалните политически коментатори изтъкнаха дори, че  по-печелившият от срещата в Сингапур е Ким Чен Ун, защото е успял да се представи пред света като равен на американския президент. Много ни се ще да ги попитаме дали този факт ще направи народа на Северна Корея по-сит и по-свободен, ама си знаем, че в отговор те пак ще ни обвинят в носталгия по миналото.

То си било сто процента мрачно, но ние сме си милеели по него, защото тогава сме били млади. И деца бяхме в онова минало и на всички ви е малко или много ясно, че всичко в нас идва от детството ни. Питаме се сега дали нямаше да е много, много по-гадно, ако в старостта ти се потвърждават детските ти възприятия за света?! Но пък и в старостта си да разбереш, че си расъл и опознавал света, обвит в някакви заблуди, не е приятно, не подбужда към носталгия.

Наскоро г-жа Калина Андролова интервюира за сайта Епицентър г-н Боян Чуков, представен като геополитически анализатор. Най-любопитният въпрос към анализатора беше: Каква е ролята на православието по време на Втората световна война? По-любопитният отговор беше:  Съгласно разказите на владиката Питрим, който се позовава на звънаря на един от храмовете в Кремъл, от есента  на 1941 г. Сталин започва да се моли през нощта в кремълските храмове. Йосиф Висарионович отивал сам и целувал свещеника съгласно православния обичай. Молил да му прочетат някой акатист.

Още по-любопитната добавка, пак от г-н Чуков, беше: През 1942 г. СМЕРШ /това е зловеща абревиатура/ получава задача да направи изследване колко процента от съветските войници и офицери вярват в бог и носят кръстове. Става ясно, че 42 процента от офицерите преди сражение се кръстят. А войниците почти всички влизат в битка с молитва и кръст.

И какво излиза сега? Докато осветяваната тогава с неговото име идеология заповядваше да набиват в детското ми съзнание, че религията е опиум за народите, бившият семинарист  др. Сталин се е старал да не разваля отношенията си  с Господ. Доколкото може да се вярва на геополитическия анализатор.

После толкова много съветски и руски филми, документални  и игрални, за Втората световна война изгледахме.Толкова много мемоари на изявени съветски пълководци прочетохме. Никъде не видяхме фронтови социолог да пропълзява между сражаващите се войници и офицери и да ги пита кръстят ли се. Защо така? Ким Чен Ун бил казал на г-н Тръмп, че са участници във фантастичен филм. Може. Но хубавото според мен е, че децата, които днес са на възрастта, на която някога аз наизустявах имената на генералните секретари на комунистическите партии по света, нямат никакъв интерес към този филм. Може и да има някаква истина в твърдението за опасността новите информационни технологии да ги дехуманизират, но пък за сметка на това им отварят очите и така ги пазят в доста голяма степен от идеологическите заблуди.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?