Какво не знаем за Йосиф Шнитер - бащата на модерния Пловдив

Архитектът построи европейски сгради, които устояха на земетресението от 1928-а

Роден в далечното чешко градче Нови Биджов, след пристигането си в Пловдив през 1878 г., Йосиф Шнитер приел като свои интересите на града. Взел участие в Съединението през 1885 година, включил се като доброволец в Сръбско-българската война.

Паметни са битките му срещу спекулациите на строителните предприемачи, наказван е с няколко поредни  уволнения. През януари 1914 г. Тъмрашката река повредила сериозно водопровода на Пловдив. Без да се щади, Шнитер направил всичко възможно да помогне на града. Нагазването в студената вода се оказало фатално. Градът отново имал вода, но загубил своя първостроител.  

Много от сградите, изградени по проект на Йосиф Шнитер, се определят като емблематични. На първо място е най-красивият храм в Южна България, пос­ветен на братята Ки­рил и Методий. Посочва се съ­що внушителното здание на „Орозди-Бак" по главната улица, къщите на Драган Манчов, на Иван Андонов, сгради по ул. „Иван Вазов" и булевард „Руски".

Йосиф Шнитер създава първия градоустройст­вен план на Пловдив. Искал главна ули­ца широка 50 метра, за да бъде такава и след 100 години. Общинските съветници надали вой за десетките паянтови магазинчета, подлежащи на събаряне.

Шнитер искал коритото на река Марица да бъде ши­роко, за да няма катастрофални наводнения. Отново започнали протести. Шнитер искал Пловдив да стане европейски град, противниците му защитава­ли ориенталските кьорсокаци.

Земетресението през 1928 г. разрушава три четвърти от сгра­дите в Пловдив. От построй­ките на Йосиф Шнитер не е пос­традала нито една. Дори пукна­тини нямало по тях. Не бил сред живите, за да прие­ме благодарностите.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?