Подай сигнал

Как въздухът пловдивски може да стане планински

Най-добрите ни футболисти вече са писатели, а за писатели футболисти още не се е чуло

Коментари

от Георги Петров 2013 прегледа 0

Как въздухът пловдивски може да стане планински

Пак да си дойдем на думата. Едно от забележителните лица на нашия краен квартал по времето на детство беше Жоро Карамфила. Той говореше с много плътен бас и някак тържествено. Речта му се лееше като да е римувана. И беше убеден пияница. Какво значи убеден пияница ли? Ами казваше, че ако не си пийва човек на този свят, за какво да живее.

Защото имало и само още едно друго нещо, за което си струвало да си жив, което щял да ни го каже, когато пораснем, но то било сладко само на младини. После и то ставало мъка.

Не доживя да ни го каже Карамфила, но аз да ви кажа откъде идва прякорът му. Жена му беше добра и интелигентна за нашия работнически, да не кажем лузърски, квартал. Жена - детска учителка с диплома! И като физика беше внушителна, масивна и здрава балканджийка.

След поредното може би хилядно обещание на Жоро, че ще спре да пие, тя го намира пиян като талпа, паднал до контейнера за боклук. В яда си го грабва и го забучва с главата надолу в същия този контейнер.

И Жоро, като повечето родени и израсли в нашата махала мъже, имаше непреодолимия си навик да героизира сам себе си. Както казва Христо Стоичков в наскоро излязлата си книга, за която ще стане дума по-долу, не единствени комарджиите помнят само печалбите си.

Та още при първото си влизане в кварталната кръчма след събитието Жоро започнал да слави патилата си - нейната мама балканджийска и зла, и яка, грабнала ме е и като карамфил във ваза ме е забола в боклука... Той не помнел, но негов авер, свидетел на гнева на благоверната му, му го разказал.

И от тогава, та до момента, в който нашият виден съкварталец се пресели някъде около райските кофи за боклук, няма вече Жоро еди-кой си - Жоро Карамфила. Но защо ви разказвам за този герой на времето от нашето детство и юношество...

При един от многобройните си опити да направи нещо, за да види поне за ден-два съпруга си трезвен, съпругата Карамфилица успяла да го заведе на лекар. Очаквано, лекарският преглед и медицинските изследвания показали крайно лошото здравословно състояние на Жоро. Лекарят му казал, че строго му забранява да употребява алкохол. Ако наруши забраната, ще плати с живота си.

Изтраял нашият герой няколко дни, без да пийне. Но повече от чашката му залипсвала компанията и атмосферата в кварталната кръчма. Решил, че ще отиде при бойните си другари, ще си поръча една лимонада и ще си приказва с тях сладко, както по времето, когато е пиел. Защото той вече не пие, но от другарите си няма да се откаже никога, не е такъв човек.

Арно, ама другарите му го попитали защо се лигави с тая лимонада. Защото докторът ми забрани да пия алкохол, отговорил им той. Пий една ракия като хората, докторът няма да те види, закандърдисвали го другарите му. На Карамфила само това му трябвало, пил една ракия. Първата му ракия извикала втората, тя пък - поредната, и така.

Докато един от компанията споделил, че съседът му сгрешил и налял домашната си ракия в туба, в която преди това е била наливана нафта. Тогава се отоплявахме с нафтови печки и във всяка къща имаше туби за нафта. Та сгрешилият съдовете давал подправената си с нафта ракия на който я иска безвъзмездно.

Компанията решила да вземе тази ракия и да я оползотвори, защото е грехота такова нещо да се зяносва. В процеса на оползотворяване оползотворителите единодушно стигнали до извода, че всяка следваща чашка все по-малко мирише на нафта.

И така, устремен към абсолютната чистота на удоволствието си, Жоро Карамфила положил поетичната си душа в ръцете на божите пратеници, архангелите, дошли да я понесат към райските селения.

Че душата Карамфилова е в рая, са убедени не само тези мъже, с които имахме общо детство, отдавна са убедени и техните внуци, които вече сядат на маса с приятели. Но защо ви разказвам тази квартална сага...

Тези дни известният адвокат г-н Михаил Екимджиев обясни на пловдивското, пък и на цялото българско гражданство как Пловдивската община се бори със замърсяването на въздуха в града ни с фини прахови частици. Ами и тя като Жоро Карамфила.

Кой ще я види, преместила е измервателната станция от кръстовището на баня Старинна в парк "Лаута". Ако се вземе решение въпросната станция, измерваща чистотата на въздуха в Пловдив, да бъде изместена на хижа "Здравец", нашият град ще има най-чистият въздух на планетата.

Малко ще им е на тези общинари, противочовешки имитиращи изпълнение на задълженията си, да опазват здравето на децата ни, да бъдат забодени в кофите за боклук, тяхната м... Както най-добре от всички българи се изразява Христо Стоичков. Който по едно време най-добре от всички футболисти по света играеше футбол.

Между другото, пак тези дни в информационното пространство се появи съобщение, че група учени от някакъв престижен университет експериментално са доказали, че псуването е признак на интелигентност. Не си го измислям, можете да си го намерите това съобщение.

И се питаме ние, махленските заядливци, какво ще прави сега след това съобщение на групата учени от престижния, американски ли беше, европейски ли беше, университет, престижният професор ли беше, доцент ли беше, който демонстративно напусна преди шест-седем години академичното тяло на нашия ПУ „Паисий Хилендарски“, възмутен от това, че ректорът му удостои с титлата "доктор хонорис кауза“ Христо Стоичков.

Щом псуването е интелигентност, Стоичков отдавна е вече в зоната на академиците. В новоизлязлата си книга „Христо Стоичков историята“, оповестена като официална негова биография, той пише, че ощетен несправедливо при някаква футболна ситуация, той се успокоил, макар и трудно, като псувал дълго и напоително. И подчертава - без да повторя нито една псувня!

Съавторът на Стоичков - журналистът Владимир Памуков, се е справил, по наше мнение, много по-добре от двамата съавтори на Димитър Бербатов в неговата биография „По моя си начин“, която излезе паралелно с тази на Камата.

Памуков е проучил прецизно всички характерности на номиналния автор и ги е подредил умело, както се пише добра литература. Това, с почти безкрайното псуване, без да е повторена нито една псувня и без да има натурална псувня в книгата, е едно от постиженията му.

С една само зарисовка представя пълно и цялостно душевността на героя. Абе, нещо като вълненията пред първия бал на Наташа Ростова в романа на всички времена „Война и мир“, според литературоведите от нашия кръг.

Със или без съдействието на съавторите си, Бербатов си псува най-натурално в своята официална автобиография, но и двете книги на нашите най-известни по света футболисти се четат с лекота и вълнение. Де да имахме такива биографии, изпълнени с безспорни световни постижения, и в науката, литературата, и въобще културата.

Да де, ама дори и да ги има тези постижения и доколкото ги има, ще си останат непознати или пък познати на малцина. Защото, за разлика от футбола, малцина се интересуват от наука, литература, изкуство и култура. А и медиите са пестеливи за техните постижения вероятно защото така пестят мястото и времето си за доходоносните реклами.

Ала пък задъхано и широко отразиха хрумването на един, меко казано, странен депутат да прочете с олигофренен патос графоманските си стихове от парламентарната трибуна. Прието е да се смята, че подобни карикатури от натура привличат повече четяща публика. Е, може би е възможно и това, но само докато имаме такава публика.

Какво ли не се случва по този наш свят. Завчера прочетохме, че носителката на титлата „Мис Москва 2015“ Оксана Воеводина е приела исляма и се е омъжила за краля на Малайзия Мохамед Пети, 24 години по-възрастен от нея.

Любители на риторичната формула „Да, ама...“ в махленския ни парламент казаха: да, може да е станала кралица, ама защо не казват още колко жени има в харема си дъртият малайзийски фрол. Не останаха пасивни и опонентите им - какво значение имало още колко жени има в харема си малайзийският крал, ако има пари за всичките, какво?

Та и тоя бизнесмен, кръстник и благодетел на финансовия ни министър Владислав Горанов, бил дал не само на него, но и на редица други важни политически персони да живеят в негови апартаменти безплатно. Щом ги има тези апартаменти, защо да не им ги дава, те все някога ще му се отблагодарят хората. Демокрацията го забранявала в името на общественото здраве?! Тя няма да види бе, наивници! /Марица.бг

Коментари