Кафето във Филибето се сърба с кючекчии

Най-старото заведение било в двора на Куршум хан

Легендите разказват, че първи открили тонизиращия ефект на кафето в Йемен и в североизточните части на Етиопия. Това се случило някъде в средата на XV и XVI век.  После бързо пренесли ароматната напитка из целия Арабски полуостров, от Сирия до европейската част на тогавашната Османска империя.

От османците модата да се пие горещата напитка стига чак до Виена, после до Италия и останалите части на Европа. Някъде по същото време - през XVI-XVII век, кафе пият и във Филибето, днешния Пловдив.

„Животът е горчив, нека кафето е сладко." Това обичат да казват турците, когато им предложиш чаша кафе, разказва археологът Румен Иванов. Този лаф го измислили навремето османците. Те първи сърбали на малки глътки от ароматната напитка под тепетата, пише в архивите. А археологията го доказва. 

“Преди две години по време на разкопки в Стария град намерихме запазени чаши за кафе - по улиците „Княз Церетелев” и на „Старинна”. Досущ като днешните - малки, с ниско столче. Някои от тях са били богато инкрустирани с цветни украси, само че нямали дръжки като днешните”, допълва археологът. После ги изследвали и установили: чашите, намерени в Пловдив, са от XVI-XVII век. Произвеждали ги в съседна Кютахия, днешна Турция - това е първият център, който произвежда чаши за кафе. Правели ги от фаянс, едва по късно, някъде през XIX век, местните вече пиели кафето си в порцеланови чаши, произведени в Китай.

Предполага се, че в Пловдив най-старото кафене е било в двора на Куршум хан. Намирало се в средата на покрития с каменни плочи вътрешен двор - малка едноетажна постройка с два входа. Ала кафенета имало и до Имарет джамия. „В района  също сме намирали чаши за кафе при разкопки. В книгите има много сведения за кафенета из Кършияка. Ала на едно място в Стария град бе най-интересната ни находка - голямо количество чаши за кафе и близо 100 лули. Дори наргиле. Предположихме, че наблизо е имало някакво кафене, вероятно голяма обществена сграда, където са се събрали. Навярно мястото е било престижно, понеже имаше много скъпи фаянсови и порцеланови съдове”, разказва археологът Румен Иванов.

Някои кафенета в града - особено по поречието на река Марица - имали лоша слава. В тях отсядали разбойниците, които с часове се забавлявали в компанията на танцуващи момчета. Това били мъжките проститутки, по-известни като кючекчии, които кършели снага под звуците на лека музика. И давали знак на посетителите, че освен кафето, тук могат да се насладят и на други удоволствия.

Краят на кафенетата във Филибе идва веднага след Освобождението. С изтеглянето на османците от нашите земи, модата на кафето временно прекъсва. Но в града с години остава споменът за типичното османско кафене. То било малко помещение с дървени мебели. В полумрака клиентите отсядали на 20-сантиметрови столчета около ниски масички.

Почти винаги приготвяли напитката в пясък - по точно определен „табиет”. И в медно джезве. И до днес по антиквариатите в Стария град могат да се закупят подобни османски джезвета. Навремето турците поднасяли кафето на специален поднос, комбинирайки го с парченце локум. Днес сладкият локум е заменен с бяло сладко и в много турски сладкарници го поднасят точно по този начин.

Най-ароматно го правели дервишите

В Пловдив преди години имало 17 дервишки текета - най-известното сред тях е Мевлеви хане. Дервишите, които се събирали по тези места, били големи любители на кафето. Топлата напитка ги тонизирала и им помагала да практикуват с часове своите медитации.

Затова кафето е важна част от културата на дервиши - суфии, бекташи и други. А най-ароматно навремето било кафето, което правили в дервишките манастири. /Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?