Кадрите за бизнеса ще дойдат с инвестиции в образованието

Резерв за общините са безработните, които трябва да полагат общественополезен труд, за да получат социални помощи

Зорница Русинова е заместник-министър на труда и социалната политика с ресор европейски фондове, международни програми и проекти. В периода май 2016-януари 2017 г. е министър на труда и социалната политика, а от март 2012-март 2013 г. и ноември 2014-януари 2016 г. е била заместник социален министър. Заемала е ръководни длъжности и в Министерството на държавната администрация и административната реформа. Зорница Русинова притежава дългогодишен опит в управлението на програми и проекти, натрупан в Програмата на ООН за развитие, Американската агенция за международно развитие и Българо-швейцарска програма за сътрудничество. По образование е магистър по международни икономически отношения от УНСС. Притежава магистърска степен по "Българска филология" и "Английска филология" от СУ „Св. Климент Охридски". Владее писмено и говоримо английски и руски език. На 18 октомври (четвъртък) Зорница Русинова ще даде в Пловдив старт на кампанията “Мисията е възможна”.

Г-жо Русинова, каква е целта на кампанията "Мисията е възможна“? В тази връзка колко деца трябва да напуснат институции (в страната и в частност в Пловдив) и има ли шанс всички да бъдат интегрирани в семейна и обществена среда?

- Кампанията „Мисията е възможна“ е част от инициативите, които Министерство на труда и социалната политика и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ правят в подкрепа на децата, които трябва да бъдат изведени от домовете. Още през 2009 г., по време на първото правителство на премиера Бойко Борисов, стартирахме една изключително амбициозна 10-годишна програма с визия за деинституционализация на децата в България. Това е може би най-трудната, най-сложната и най-дългата реформа, която е правена в социалната сфера. Първо, защото боравим с човешка съдба, второ - включва много заинтересовани страни, общини, неправителствени организации, образователни институции и училища, родители и т.н. Независимо какво е било правителството, винаги е имало последователност в действията ни. В момента сме на финалния етап. Стартирайки през 2009 г., ние затворихме първо всички домове за деца с увреждания. Пилотно - 8 дома за медико-социални грижи, за бебетата от 0 до 3 години към Министерство на здравеопазването, както и голяма част от домовете за деца, лишени от родителски грижи. Развихме изцяло нови услуги като приемната грижа и интегрирани услуги за ранно детско развитие. Съвместно работим с образователната услуга и където е необходимо със здравната услуга, имаме комуникация и с родителите. Сега ни остава да изведем общо 680 подрастващи, които са настанени в съответните институции. 220 от тях са в домове за деца лишени от родителски грижи, а 460 (0-3 г.) са в 15-те центъра за медико-социални грижи. Каква е целта ни? По време на социализма всички тези деца бяха настанени в домове в малки населени места, горе в планината, т.е. далече от училище и обществеността. Напускайки този дом, интеграцията на тези деца бе изключително трудна, а понякога и невъзможна. Затова сме кръстили нашата кампания „Мисията е възможна“. На първо място нашият стремеж е там, където е възможно децата да бъдат обратно интегрирани в биологичните им семейства. Второ - да се развива приемната грижа, и на трето място - да има перспектива за малките домове, в които са настанени децата, които не могат да бъдат в биологичните си семейства или нямат приемен родител. Тези услуги вече са в центъра на жилищен квартал, близо до училище и до болница, а за нас това е изключително важно.  Специално за Пловдив ни предстои затварянето на 2 дома за деца, лишени от родителски грижи. В единия, който е с капацитет за 20 деца, са настанени 17. Другият - „Мария-Луиза“, е с капацитет 60 места, а в момента там има 52 деца.  На този етап се работи за индивидуалната оценка на всяко едно дете, за да се прецени към какъв вид услуга да се насочи. Съответно Общината планира изграждането на съответните услуги, така че, след като са готови новите жилища, децата да бъдат изведени. С тях също предстои работа, за да могат по-лесно да преодолеят травмата. 

По ОП "Развитие на човешките ресурси" ще бъдат ли обявени схеми догодина, насочени към хората с увреждания?

- За следващата година предвиждаме създаване на 6-дневни центрове за подкрепа на лица с различни форми на деменция и техните семейства, 68 нови центъра за грижа за деца с увреждания и възрастни хора, 10 центъра за комплексна подкрепа за лица с увреждания, включително и с тежки множествени нарушения. Ще работим също за развитието на 15 подобни пилотни центъра, които ще включват интегрирани социално-здравни услуги. Ще акцентираме също и върху мобилните услуги, които ще се предлагат по домовете, при затруднения на лицето и неговото семейство да посещават такъв център. Това, което е новост за България, е развитието на заместваща грижа, т.е., когато е необходимо човек от семейството за няколко часа или дни да бъде освободен от грижата за човека с увреждания, да може да получи качествена грижа за своя близък.  

Липсата на работна ръка продължава да е проблем №1 за бизнеса. Доколко е ефективен вносът на работна ръка?

- Факт е, че в България през последните години има изключително благоприятни тенденции на пазара на труда. Безработицата е ниска - малко над 5%. Но почти няма работодател у нас, който да не се оплаква от липса на кадри. За да бъдат запълнени тези работни места, дългосрочните решения са в инвестиции в образователната система. Едно от решенията с краткосрочен характер са т.нар. междуправителствени споразумения за внос на кадри от други страни. От началото на годината досега има над 1300 разрешения за работа, които основно са предоставени на чужденци от Турция, Украйна и Сърбия. От миналата година има сериозно увеличение на разрешителните за т. нар. Синя карта - това са разрешенията за ЕС за висококвалифицирани специалисти, което е успешна практика най-вече в IT сектора. По отношение на сезонните работници, които се насочват към туристическия сектор, най-много са от Молдова,  Украйна,  Киргизстан и Македония. Тази практика ще продължим и догодина, за да удовлетворим нуждите на българските работодатели.

В България от години има и друг голям проблем. Някои предпочитат да живеят изцяло от социални помощи, без да работят. Как могат да се стимулират тези в работоспособна възраст, които на практика са на издръжка на данъкоплатците, да станат активни на пазара на труда?  

- От доста години имаме практика хората, които получават социални помощи и са в трудоспособна възраст, да полагат общественополезен труд. За съжаление това, което наблюдаваме през годините, тъй като общините са длъжни да им осигурят заетост, е невъзможността да се контролира този общественополезен труд. В помощ на общините сме стартирали нова програма през Агенцията по заетостта, която да осигури такъв тип наставник, който да се занимава изцяло с хората, които трябва да полагат общественополезен труд. Едно от решенията за тези, които дълго време са без работа, но получават социални помощи, е т. нар. интегрирано обслужване, което става между Бюрата по труда и Агенцията за социално подпомагане.  

Кога ще бъде обявена програма "Умения", която се промотира в началото на тази година? Каква е стойността и кой може да кандидатства по нея?

- Програмата „Умения“ включва три компонента за квалификация. За целта сме заделили 30 млн. лв. В края на месец ноември тази година ще стартира набирането на проектопредложенията. Имаме два месеца, така че в края на тази или в началото на следващата година да стартират реално обученията. Работодателите имат нужда от подкрепа да обучат своя персонал, както и да привлекат хора, които не са активни или безработни, и след обучение да ги наемат на работа. Те ще получават основно дигитални и езикови умения, ще преминават професионална квалификация за съответната длъжност. Има доста компании със специфични производства и технологии, така че ще се погрижим да сме полезни и в тази насока. Различното в тази схема е, че даваме много нисък праг - до 15 хил. лв., т.е. ще могат да кандидатстват и по-малки предприятия с до 10 наети. Схемата дава и възможност да се сдружават малки и големи компании -  големите да обучават кадри и да ги предоставят на по-малките.

Преди дни минималната работна заплата отново стана ябълката на раздора. Оправдано ли е искането на бизнеса тя да се определя по сектори?

- Това, което сме поели като ангажимент, е повишаване на минималната работна заплата от догодина. Да не забравяме, че тя е инструмент, който гарантира доход на най-нискоквалифицираните хора. От друга страна, е индиректен ръст на останалите доходи, защото с нея скачат и максималните осигурителни прагове, а оттам и натискът върху останалите заплати. В бюджета за 2019 г. се предвижда увеличение на заплатите и в публичния сектор. Дали МРЗ трябва да се договаря при отделните сектори, е въпрос на преговори между синдикати и работодатели. Считаме, че вярно решение ще има, когато е налице консенсус между работодатели и синдикати. За момента механизмът, който съществува в държавата, трябва да бъде подобрен от гледна точка на спазване на Конвенцията на международната организация на труда, така че наистина разчитаме на добрия диалог между социалните партньори.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?