К. Костадинов: Цената на хляба не се определя от зърнопроизводителите

Ние гарантираме само първичния продукт. Тази година имаме рекорден износ на пшеница, а цената гони 400 лв. за тон

Визитка

Костадин Костадинов е председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ от февруари тази година. Преди това е оглавявал Добруджанския съюз на зърнопроизводителите,  а през последните две години е бил заместник-председател на НАЗ. Завършил е публична администрация във Варненския свободен университет. Отглежда зърнени и маслодайни култури на площ от 11 000 декара в 10 землища в област Добрич. 


-Г-н Костадинов, сеитбената кампания на есенниците е в ход. Каква е обаче равносметката от стопанската 2018 г.?

-Приключи жътвата на пшеница, рапица, грах, слънчоглед. Специално при слънчогледа резултатите са 280 кг среден добив от декар. Той е с много добри маслени качества между 45 и 47 процента. В момента се жъне царевицата, а реколтирането в национален мащаб е 50 на сто. Тази пролет имаше по-късна сеитба на царевица, респективно и по-късна жътва.  До момента регистрираме много добри добиви, но когато приключи нейната жътва, тогава ще правим равносметка. При ечемика добивите са с около 15-20 на сто по-ниски от миналата година. Качеството обаче е много добро. Българският ечемик основно се изнася. Тази година не бе добра за рапицата. Добивите са с 40 на сто по-ниски от миналата година. Основни причини са не само времето, но и ограниченията, които се налагат при третиране с препарати. Тази година имахме неблагоприятни климатични условия.  Дъждовете, които паднаха повсеместно в цялата страна, безспорно се отразиха на качеството на пшеницата. Половината от зърното е с много добри показатели, а другата половина е със занижено качество, тъй като е покълнало на клас, което не е толкова фатално. Като цяло има дефицит на пшеница в Европа. Цените на зърното се вдигнаха, впоследствие паднаха. В момента пак вървят нагоре.

-Каква е актуалната изкупна цена на пшеницата от реколта 2018?

-Тази година хлебната пшеница се търгува по-скъпо от фуражната, като хлебната е 370 лв. за тон. Цената е по-добра цена в сравнение с предходни години, когато бе паднала до 250 лв. на тон. Но пък сега добивът е по-нисък, което определя и по-високата цена. В различните региони на страната ситуацията е различна, като на места е произведена изцяло фуражна пшеница. Търговията стартира от Пловдивско и Плевенско на цена 260-280 лв. за тон, но за покълнала пшеница. На други места житото със същите качества се изкупуваше по 300-320 лв. В момента нещата се балансираха. Търси се хлебна пшеница и очакваме цената да е  около 400 лв. за тон, която се определя най-вече от международните борси. Ако през годините цената на борсите е била по-висока, а търговията в България е вървяла на по-ниска цена, причина за това са били нашите търговци. Сега има предлагане на хлебна пшеница за 400 лв., а търсене на 370 лв. Към днешна дата е изнесена доста пшеница от страната.  През август достигнахме миналагодишното количество, което е излязло от България.

-При този голям експорт на жито и качество 50 на 50, гарантиран ли е зърненият баланс на страната?

-Тази година пшеницата е по-малко от миналата, като количеството е 5,3 млн. тона. Обикновено за нуждите на страната и за изхранване на населението са необходими около 1 млн. тона. Знаем, че потреблението на хляб спадна с около 20 процента на година на човек, така че хлебният баланс е осигурен.

-За месец хлябът скочи с 10-20 стотинки, поскъпнаха и тестените иделия. Според вас оправдано ли е това увеличение?

-Всеки един зърнопроизводител може да коментира само своите разходи.  Ние не сме производители на хляб, а на първичния продукт пшеница. След нас са хората от мелниците, които получават брашно, след което тези, които правят хляба. Те си калкулират цената според своите разходи - транспорт, увеличение на ток, природен газ, работни заплати, осигуровки и т.н. Така че всеки сектор сам си определя цената.

-От НАЗ на какво становище сте - да има или няма таван за плащанията за следващия програмен период?

- Ние като асоциация имаме решение на управителния съвет да няма тавани. Това свое становище сме обявили пред Министерство на земеделието, което ще отстояваме. В тази връзка предстоят още разговори на държавно ниво, както и на европейско в Брюксел.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?