Йоханес Артинян: Галерия "Капана" е непригодна за модерно изкуство

Доброто място за излагане е неутралното, а тук има много активна среда, казва художникът

Йоханес Артинян е един от участниците в група 7+1. Това е единственото артистично сдружение в България, което от десетилетия работи с реална обща кауза. „Не участваме с отделни работи. Ние сме специализирани в областта на скулптурната инсталация”, казва Артинян. Групата 7+1 е един от участниците в Седмицата на модерното изкуство, която започва в Пловдив на 1 септември. В нея ще видим Бил Виола с последната му видеоинсталация, филм за най-скъпата жива художничка - японката Яйой Кусама.

Йоханес Артинян, а и други художници, критикуват осъществяването на проекта за галерия „Капана” в бившия Детмаг и новата галерия на „Гладстон”.

Г-н Артинян, у нас по стара балканска традиция трима души вече са чета с предател. А вие сте осем и десетилетия наред работи заедно. Как се постига това?

Случва се от само себе си. Причината е, че сме завършили академията в рамките на 2 години. Приятели сме от ученическите години. Ние сме от последните випуски на проф. Величко Минеков и проф. Крум Дамянов. Когато излязохме от академията, се оказа, че срещу нас има една доста агресивна среда.

Причината да се обединим е като тази при първобитните хора - злите мамути. Един път като тръгне така, човек започва да изпитва удоволствието, че преодолява с лекота големите препятствия.

Теди Ушев написа след смъртта на Светлин Русев, че годините в академията са "най-пропилените" в живота му и че мястото е „мракобесно”?

Нещата са различни - това е доста крайно. При Теди може да е било така. Аз съм завършил в годините след 10 ноември - през 1995 година. Не бих казал, че мястото е „мракобесно”. Системата бе остаряла, но свободата, която ни даваха, бе пълна. Проблемът у нас винаги е бил със създаването на традиции.

Това е било трудно след Освобождението, трудно е и сега. Ние се опитваме да градим традиции върху нещо, което не съществува.

Примерът е създаването на Художествената академия преди 130 години. Вместо тогава тя да черпи идеи от най-адекватните и напредничави училища в света, взима модела на стария академизъм, който вече е бил мъртъв.

Допитаха ли се до художниците преди строежа на галерията на „Гладстон” и „Капана”?

Не знам дали са се допитвали, или не. В „Гладстон” не съм влизал, познавам само галерия „Капана” в Детмаг. Според мен това не е пространство за съвременно изкуство. То е прекалено активно - има големи контрасти.

Имате бели стени и черни тавани. Има едно осветление, което само по себе си може да е скулптурна инсталация. Проблемът е, че и то е много активно.

Доброто пространство за излагане е напълно неутрално - така наречената „бяла кутия”. Само в него може да се показва изкуство. Там дори контакти няма по стените. Как казват за театъра - черна кутия. Представете си тази кутия да не е черна. Как ще правите изкуство там! В бившия Детмаг са направили нещо, което е било хубаво преди 50 години.

Тоест дали сме пари за нещо, което е остаряло, преди да се роди?

Точно така. Просто в галерия „Капана” не може да се прави съвременно изкуство. Аз съм израснал до Детмаг - ходехме всеки ден да гледаме играчки. Мисълта ми е, че преди реконструкцията там беше по-добре. Нещата, които се правят, са някакъв опит да се създава безсмислена традиция - да се прави нещо, правено преди много време.

По същия начин бе направено пространството в Градската градина около пеещите фонтани. При толкова много примери за съвременно озеленяване, те се хванаха за нещо, което е било много хубаво, но преди 100 години.

Тези павилиони, колонади са неща от отминало време.

Защо малко хора разбират и ценят съвременното изкуство?

Защото го свързват непременно с някаква нова технология. А съвременното изкуство е нещо, което използва абсолютно всяка технология, включително и техниките на класическата живопис. Акцентът на това, което в цял свят се нарича съвременно изкуство, е, че художниците имат някаква активна социална или политическа позиция.

По-скоро посланието е важно, а не толкова техниката. Когато преди 10-15 години се появи нетарт - изкуство базирано на интернет като медия, се очакваше то едва ли не да покрие абсолютно всичко. А нищо такова не става. Дори сега неарт е нещо, което звучи смешно.

Аз не вярвам, че изкуството може да промени света. Но то може да накара човек, гледайки, да започне да мисли. Чак след това се променя светът.

Големият проблем е, че по някакъв начин заплахите за съвременния свят вкарват в нас една голяма тревожност, а тя ни превръща в глупави консуматори. Това е най-голямата опасност. Неслучайно много от художниците са екстремни. Те търсят някакъв шок.

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?